/Поглед.инфо/ Отношенията между Русия и Сърбия в енергийния сектор достигат ново ниво. Основното експортно разклонение на газопровода „Турски поток” може да премине през сръбската територия с по-нататъшно излизане към Унгария и Австрия в посока на един от основните общоевропейски газоразпределителни центрове в Баумгартен.

Договорът за строителството на продължението на газопровода „Турски поток” в Сърбия с дължина от 403 км ще бъде предаден от „Газпром” на неговия подизпълнител „Газстройпром”. По-специално, на инженерното дъщерно дружество на „Газстройпром”, SGK-1 (което досега се е занимавало с изграждането на газопровода „Силата на Сибир” от Русия до Китай), е предадено необходимото оборудване.

„Конкурентните процедури за избор на изпълнител за изграждане на газопреносната инфраструктура в Сърбия са в крайни етапи. Средствата за проекта се осигуряват от строителната компания GASTRANS d.o.o. Нови Сад (51% собственост на "Газпром", 49% - на „Сербиягаз”) ", заяви говорител на”Газпром”.

Според ръководителя на компанията „Сербиягаз” Душан Баятович, строителните дейности ще започнат през втората половина на март 2019 г., а самият газопровод ще бъде пуснат до април 2020 г.

По време на посещението си в Сърбия през януари тази година руският президент Владимир Путин обяви, че Москва е готова да инвестира 1,4 милиарда евро в изграждането на газопровод, преминаващ през сръбската територия. Според някои оценки общата стойност на проекта може да достигне 2 милиарда евро. През 2019 г. „Газпром” планира да отпусне 58,8 млрд. рубли за разширяване на сръбската газопреносна система, за да получи газ от газопровода „Турски поток”. В същото време, според Душан Баятович, акционерите на сръбската част от газопровода „Турски поток” вече са осигурили 150 млн. евро за проекта и планират да привлекат финансиране чрез заеми.

Сега няма риск за новия проект на „Газпром”, заяви анализаторът на Vygon Consulting Мария Белова във връзка с перспективите за изграждане на сръбската част от газопровода „Турски поток”. Тя припомни, че България и Унгария преди това проведоха специални търгове за запазване на капацитета на бъдещи газопроводи при пълно спазване на законодателството на Европейския съюз: „Газпром” е резервирал необходимите обеми, а търговете са обявени за валидни. Сега местните системни оператори трябва да изградят газопроводи на своя територия, които са свързани с „Турски поток”, с капацитета, който руската компания е запазила за себе си. Що се отнася до Сърбия, регламентите на ЕС не се отнасят за нея, затова изграждането на газопровод на нейна територия може да се извърши от руска компания, избрана от „Газпром”.

По предварителни изчисления, капацитетът на разклонението за износ на газопровода „Турски поток” в точката на възможния му достъп до турско-българската граница ще бъде 15,75 милиарда кубически метра газ годишно. Прогнозираният годишен обем на потребление по трасето за по-нататъшно транспортиране на газ е следният: България - 3,5 млрд. куб. м, Сърбия - 2,5 млрд. куб. в, Унгария - 6 млрд. куб. метра. Останалият обем (3,75 милиарда кубически метра) ще бъде доставен в Австрия (според една от възможностите за маршрут, през Словакия).

Важно е да се отбележи, че „Трубная металургична компания” (ТМК) ще получи общ договор за разширяване на българския участък от „Турски поток” до границата със Сърбия на стойност 1,4 милиарда евро. Това предприятие е най-големият руски производител на тръби и един от трите лидери в световния тръбен бизнес. ТМК ще осигури проекта с тръби и вече се договаря за строителни работи с австрийската компания Strabag. В самия ТМК потвърждават, че компанията обмисля възможността за участие в търга за „Булгартрансгаз”, който е оператор на българската газопреносна мрежа и клиент в проекта за разширяване на газопровода „Турски поток” в посока на България. Планираната дължина на българския участък е 474 км.

Схемата за договаряне, избрана за работа в България (привличане на ТМК, а не собственият изпълнител на „Газпром”), е свързана с желанието на участниците в проекта да намалят политическите рискове. Според нормите на Третия енергиен пакет, които са задължителни за България като държава-членка на ЕС (за разлика от Сърбия), едно дружество не може едновременно да притежава газопровод и да изпомпва газ през него. Българският газопровод ще бъде собственост на „Булгартрансгаз”, който възобновява предсрочно обявения търг за изграждане на газопровода от турската до сръбската граница от 28 февруари и удължава срока за приемане на заявления до 6 март.

Освен това през декември 2018 г. - януари 2019 г. „Булгартрансгаз” проведе търг за резервиране на бъдещи мощности в газопровода. Според резултатите от трите етапа на търга, „Газпром” е получил правото да достави 15,8 млрд. куб. м газ на входа на българския газопровод (това е еквивалентно на капацитета на експортното разклонение на тръбопровода „Турски поток”) и да вземе 4 млрд. куб. м. на изхода на границата със Сърбия.

Европейският съюз обаче ще положи всички усилия да осуети полагането на газопровод през територията на балканските страни, който да доставя руски газ. Причините се характеризират точно от чешкото издание на Vaše věc: „Ръководителят на дипломацията на Европейския съюз наскоро категорично заяви, че Балканите са в интерес на Европейския съюз и Русия няма какво да прави там.

Нежеланието на ЕС и НАТО да си сътрудничат с Русия на Балканите, нежеланието да се използва това сътрудничество за разрешаване на ситуацията в този винаги нестабилен регион е основната причина за размириците на Балканите. И е малко вероятно в бъдеще този регион да стане спокоен и проспериращ. Кризата в Югоизточна Европа ще се задълбочи, а в конфликта между Запада и Изтока ... ще се наблюдава само ескалация”, пише Vaše věc.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време. /прочетете долу/.

Превод: В.Сергеев