/Поглед.инфо/ Изпитвах известна симпатия към порива на каталунци за самостоятелност. Не съм го казвал никъде, както и не съм коментирал тази тема. Не съм експерт по Испания. Не ми харесва и да съм пенкилер. Таях тази симпатия в себе си. Защото харесвам всеки порив към свобода, независимо от конкретните мотиви. Каталунците искаха да имат свободата на избора как да живеят. Благоразумието диктуваше друго поведение, но в битката за свобода винаги има елемент на лудост.
Едно малко съмнение обаче ме гризеше. Каталуния е богат регион и нейната решимост за самостоятелност може би се базираше на една тънка сметка, че няма повече да дели своето богатство. Разбира се , историята на Испания предлага и други сериозни мотиви. Затова в порива на каталунци виждах духа на Дон Кихот—„Свободата , Санчо…“.Дон Кихот не е благоразумен, той обикновено е обладан от луди идеи. Благоразумието е за Санчо и за онези граждани на Каталуния , които не искаха отделяне от Испания. Но историята се движи от лудите глави като Дон Кихот.
Те прокарват пътеката ,по която тръгват санчовците…
Но какъв Дон Кихот е водачът на сепаратистите Пучдемон? Неговата „пътека“ доведе каталунци до ръба на пропастта, след което той, като някой провокатор, се изпари от Барселона. Какъв водач е той, след като не е помислил каква е следващата стъпка след провъзгласяването на независимостта. Знаеше се как ще постъпят властите в Мадрид, но гражданите на Барселона бяха в неведение какво ще правят самите те. Своя план е имал и Пучдемон и на другия ден осъмна в Брюксел. Какво падение! Каузата се оказа без водач и по същество - предадена. Вече никой не гледа сериозно на временната лудост на каталунци.
Не, Дон Кихот никога не би постъпил така.Той би останал , би влязъл и в затвора , за да се превърне в мъченик на каузата на Каталуния, в легенда, в гордост за своите последователи.
Защо, благородни рицарю, сте винаги печален?