/Поглед.инфо/ На украинския президент му отправят предложение, на което той не може да откаже

Острата международна криза в Сирия, която до избора на Доналд Тръмп буквално заплашваше света със световна война, отклони вниманието от всички останали международни проблеми. Днес картината се променя и новата американска администрация дава сигнали, че е склонна на сътрудничество с Русия в Близкия изток. Историческият обрат води до изменения в динамиката на замразените покрай сирийска криза конфликтни огнища, където се сблъскват векторите на американската и руската геополитика. Такава гореща точка е Украйна, която отново попада под прожекторите на международната дипломация. Изострянето на напрежението в Източна Украйна и военните сблъсъци между правителствените сили и бунтовниците от последните седмици се обясняват именно в този контекст. С ескалацията на конфликта президентът Петро Порошенко прави отчаяни опити да се задържи на власт, но по всичко личи, че дните му са преброени.

Икономическата ситуация в Киев с всеки изминал ден все повече се влошава и това не е тайна за никого в Украйна. Украинците са напълно наясно, че главна вина за кризата има президентът Порошенко и това личи в процъфтяващия шегаджийски фолклор. Според популярен виц в страната Порошенко обяснил пред аудитория, че след няколко години украинците ще живеят както живеят хората във Франция, а притеснен глас от задните редове попитал какво ще се случи с Франция. Докато Украйна се деиндустриализира с бързи темпове, а икономиката стагнира за президента милиардер единствена задача, както твърди опозицията, е да уголемява състоянието си. Когато украинска пенсионерка изпратила мизерната си пенсия до Порошенко в знак на протест, получила отговор с молба за още пари, шегуват се в Киев. Според майтапчиите президентът е готов дори да признае самообявилите се Донецка и Луганска народна република, ако те отпуснат на страната кредит. И докато парите от ЕС и МВФ свършват, а плячката от приватизацията намалява за Порошенко става все по-трудно да балансира между мощните олигархични групи, повечето от които разполагат със собствени частни армии. Изход в патовата ситуация президентът доскоро намираше в отстраняването на конкуренти от играта, но днес тази врата е вече затворена.

Олигарсите отвръщат на удара

След шумните удари срещу Игор Коломойски и Александър Онищенко двамата украински магнати се готвят за реванш. В края на миналата година бившият депутат Онищенко, който беше принуден да напусне страната през лятото след дело за корупция, обвини Петро Порошенко, че държи властта в Украйна, като насочва западната финансова помощ за военни цели и за подкупи и в същото време трупа състояние с близък кръг от лоялни олигарси. Според влиятелния украински богаташ президентът и неговите съучастници имат дялове във всички големи предприятия в страната и е невъзможно някой, който е извън този кръг, да печели пари в Украйна. Онищенко обяви, че е предал на САЩ документи, които потвърждават корумпираността на Порошенко. Днепропетровският олигарх Игор Коломойски също се включва в критиките. Коломойски е смъртен враг на президента още след като беше отстранен от поста губернатор и загуби контрола си върху „Укртранснафта” и първата частна банка „Приватбанк”.

Най-голямата опасност за бъдещето на Порошенко на поста обаче идва не от отстранените олигарси. Фактите показват, че украинските милиардери се прегрупират и ще направят опит да свалят от власт ръководителя на Киев. В украинските средства за масова информация открито се говори, че Порошенко е в тежък конфликт с министъра на вътрешните работи Арсен Аваков, който е в класацията на стоте най-богати украинци. Според различни източници в средата на декември Аваков е посетил Канада и се е срещнал с представители на САЩ, с които е дискутирал възможността за сваляне от власт на Порошенко. Влиятелният бизнесмен от Закарпатската област Виктор Балога, милиардерът Виктор Пинчук, който е зет на бившия президент Леонид Кучма и олигарсите Дмитрий Фирташ, Ринат Ахмедов и Вадим Новински са сред инициаторите наричания от медиите в Киев „пакт за сваляне на Порошенко”. Сигналът за това беше даден в началото на годината, когато двадесет депутати от Върховната рада (украинският парламент, бел. авт.), начело с бившия член от парламентарната група на „Блок Петро Порошенко” Виктор Чумак, призоваха за приемане на закона „за специална временна следствена комисия по отстраняване на президента в порядъка на импийчмънт”. Както обясняват приближени до управляващите кръгове в Киев, зад инициативата стоят именно посочените олигарси.

Към искането се присъедини Юлия Тимошенко от партия „Батковщина”, която дори отправи ултиматум до Порошенко във връзка с проектозакон за оставка на министър-председателя Гройсман. Според анализатори Тимошенко се очертава като най-сериозният претендент за стола на украинския президент. Освен с поддръжката на голяма част от противниците на Петро Порошенко, опозиционерката разчита на подкрепа от републиканците в САЩ. В края на януари Тимошенко пътува до Вашингтон за участие в традиционната Национална молитвена закуска и стана първият украински лидер, който се срещна с новоизбрания президент Доналд Търмп. Според говорителя на самопровъзгласилия се парламент на Новорусия Олег Царьов в момента текат активни преговори между Юлия Тимошенко и републиканците в САЩ по повод отстраняването на Порошенко.

С тези ходове прегрупираните украински олигарси правят предложение на Порошенко, което той не може да откаже – да си отиде с добро. „Докато Янукович избяга в Русия, той няма къде да избяга. Америка няма да го приеме”, заканва се олигархът Александър Онищенко. По всичко обаче личи, че президентът на Украйна и групата около него няма да се „възползват” от предложението. Порошенко отказва да приеме закона за специална временна следствена комисия, с която би било възможно стартиране на процедура срещу него. На практика това означава, че президентът на Украйна изключва възможността за легитимното му сваляне от поста без провеждане на избори. „Ако Порошенко откаже да утвърди специална следствена комисия по импийчмънт, олигарсите ще намерят алтернатива – може би нов Майдан”, твърди руският анализатор Александър Артищенко. Предпоставките за него са налице – унищожен малък бизнес, хиперинфлация, рязко падане на стандарта на живот и повсеместна корупция, но както коментират експерти подобен рискован ход е изключен без позволение от Вашингтон.

Усилията на украинския президент са насочени именно към спечелване на благословията на Тръмп. Единственият ход, с който Порошенко е способен да си осигури американска подкрепа е криза в отношенията с Русия. Именно това е обяснението на ескалацията на конфликта в Донбас. За Порошенко изпълнението на политическата част от Минските съглашения за прекратяване на конфликта (амнистия за участниците, децентрализация на страната и особен статут на бунтовните области, бел. авт.) означава сигурна политическа смърт. Преди всичко войната служи като оправдание за ръководителя на Киев да отхвърли критиките на опозицията за провал в икономическата и социална политика. Един нов Майдан никога няма да привлече обществена подкрепа докато в Донбас умират украински войници и доброволци. Хронологията на събитията подкрепя тезата. Усилващият се вътрешен натиск срещу Порошенко от началото на годината и поставената под съмнение подкрепа от Тръмп е съчетан с още едно важно събитие. На 28 януари Доналд Тръмп и Владимир Путин проведоха телефонен разговор, в който за пръв път от доста време обсъдиха на най-високо междудържавно ниво кризата в Украйна. Сигналът беше разчетен от Киев и още на следващия ден в района на Донецк и Луганск започнаха въоръжените сблъсъци. „Когато се изясни, че сигурността може да се обезпечи, ако се спазва това, за което сме се договорили, Петро Порошенко разбра, че сега от него ще изискват политически реформи, закон за амнистията, закон за особения статус на Донбас, вкарването на този статус в Конституцията и провеждането на избори. - Всичко това със съгласувани действия с Донецк и Луганск. Щом разбра това, той, както изглежда, осъзна, че неговите дни са преброени, ако такова предложение се внесе във Върховната рада. Вероятно тогава му е влязло в главата – че не е лошо да си затвори очите за това, което извършват доброволческите батальони, а може би и дори им е подсказал, че трябва да започне да се стреля”, заяви в прав текст руският външен министър Сергей Лавров с обвинение, в което хвърли изцяло на Порошенко вината за възобновяването на бойните действия.

Ескалацията на конфликта в Донбас изглежда като рискован ход на отчаян за бъдещето си политически лидер. Влошаващите се икономически показатели на Украйна, умората на европейските и американски лидери от украинската клептокрация и желанието за сътрудничество с Русия са лоши новини за новите власти в Киев след „Евромайдана” от 2014 г. В близките месеци за Петро Порошенко ще става все по-трудно да обяснява провалите във вътрешната и външна политика с „руската намеса” или „хибридната война”. Както се шегуват в Москва Порошенко няма да може повече да заплашва, че ще вдигне сметките на украинците, ако Русия не изпълнява Минските съглашения.