/Поглед.инфо/ Благородният облик на „добрата стара Англия“, който се създава от векове е силно лъжлива картинка, имаща крайно малко общо с действителността. Всички изложени по-долу факти, са общоизвестни. Но сведени заедно, те, може би, ще накарат някого по друг начин да погледне на Великобритания и по-добре ще разбере нейните агресивни действия в момента.

Факт-1: Великобритания е родина на нацизма

Ако някой все още смята, че идеите за расовото господство, избраната „нордическа раса“ , на която трябва да принадлежи целия свят и прочее людоедски брътвежи, свършващи с Хатин, Бабий Яр и Освиенцим, са „подарени“ на човечеството от „сумрачния тевтонски гений“, то той дълбоко бърка. Родината на нацизма, като идеология, е „мъгливият Албион“.

Запознайте се: Томас Карлайл (смята се за фактически прародител на фашизма), Хюстън Чембърлейн (англо-немски писател, социолог, философ и расов теоретик), Джеймс Хънт (през 1863 г. прави доклад, в който дава на негрите „званието“ промеждутъчен вид между маймуната и човека), Франсис Галтън (братовчед на Чарлз Дарвин и основоположник на евгенетиката – „науката“ за човешката селекция на идеалната раса, Карл Пиърсън (математик, статистик, биолог и основател на биометриката – расисткото направление на социалдарвинизма), заявил: „Правото на живота не означава право за всеки да продължи рода си“.

Всички те са стопроцентови британски джентълмени.

„Възхищавам се на английския народ. Като колонизатор той е извършил нечуваното“, това са между другото думи на Адолф Хитлер.

Лудият фюрер има за какво да хвали британците, все пак всичките му основополагащи идеи са измислени от тях. Хер Шикългрубер просто ги развива творчески и прилага на практика. Томас Карлайл е последователен антисемит, убеден в божествената мисия на нордическата раса. Именно Карлайл всъщност е първият нацист. Идеите на този британски философ са развити от друг „духовен баща на нацизма“ на бреговете на Албион – Хюстън Стюарт Чембърлейн. От гледна точка на германските нацисти, Чембърлейн става „предтеча на Третия райх“.

В хитлерова Германия Франсис Галтън се нарича „баща на съзнателната култивация на раси, стоящи на пътя, водещ до свръхчовека“. Но най-мощно влияние върху германския нацизъм оказва британският професор по евгенетика Карл Пиърсън, твърдящ, че двигател на човешкия прогрес е расовият конфликт. Германските нацисти са особено впечатлени от издигнатата и обоснована теза на Пиърсън за „необходимостта за завземане на територии, където могат да живеят бели хора и на които трябва да се осигурява пространство, необходимо, при високо равнище на раждаемост, за вливане на нови сили в империята“.

Освен това, в самата Великобритания Британският съюз на фашистите под ръководство на барон Осуалд Мозли е създаден през 1932 г. Лидерът му е арестуван едва през 1940 г. и прекарва в затвора едва… три години! В последствие Мозли живее спокойно до 1980 г. – за разлика от Хитлер.

Факт-2: Концентрационните лагери са изобретение на британците

Когато някой във ваши присъствие отново разкаже, че концлагерите са идея на нацистите или на болшевиките, можете смело да се изсмеете на този човек. Той е или глупак, или съзнателно лъже. Концентрационният лагер, както самият термин, така и самото му въплъщаване в живота е чисто англосаксонска „заслуга“ и това е установено на 100%. Наистина, някои историци спорят, кои са първи: американците по време на Гражданската война от 1861-1865 г. или все пак британците в хода на Англо-бурската война от 1899-1902 г?

Впрочем, повечето историци дават първенството на англичаните. Още повече, че дори и ако САЩ първи изпращат зад бодлива тел военнопленниците, то британските джентълмени, без съмнение, по-рано от всички в историята започват да пращат там чисто гражданско население – при това цели семейства. Целта на създаването на концентрационните лагери, според официалните заявления на британското правителство, е „осигуряване на сигурността на мирното население в бурските републики“.

В описанията на събитията от тази война бурският генерал Христиан Девет споменава концентрационните лагери:

„Жените държаха каруците готови, за да може при приближаване на врага да успеят да се скрият и да не попаднат в т.нар. концентрационни лагери, изградени от англичаните зад укрепената линия почти във всички села с приставените към тях силни гарнизони“.

Британците изпращат мъжете в концлагери на територията на Индия, Цейлон и други британски колонии. Общо в концентрационни лагери британците държат 200 хил. души, което състава около половината бяло население на бурските републики. От тях не по-малко 26 хил. души загиват от глад и болести.

В течение само на една година – от януари 1901 до януари 1902 г. в концлагерите от глад и болести умират около 17 хил. души: 2484 възрастни и 14284 деца. Например в лагера Мафекинг през есента на 1901 г. загиват около 500 души, докато в лагера в Йоханесбург умират почти 70% от децата на възраст под осем години. Най-забележимото е, че в обичаен британски лицемерен и лъжлив маниер тези лагери се наричат „бежански“! Когато Великобритания за пореден път се опитва да казва нещо за „ужасите на ГУЛаг“ тя трябва, да го кажем с думите на нейните собствени представители на властта, „да млъкне и да си отиде“.

Факт-3:  Британците са световни лидери по геноцид

Практически пълното изтребване на коренните индиански народи, населяващи територията на настоящите САЩ е общоизвестен факт. Не подлежи на съмнение и този факт, че преобладаващото мнозинство от тези, които извършват индианския геноцид в Америка са мигранти от Великобритания или потомци на такива. Впрочем, колонизацията на Южна Америка, осъществена от испанците и португалците, също е крайно жестока, но характер на пълно изтребление на индианците, на техния геноцид, тя не носи.

Впрочем, най-ярко същността си британските „джентълмени“ проявяват при колонизацията на Австралия. Към 1788 г. (началото на колонизацията) коренното население на Австралия е по различни оценки между 300 хил. и един милион души, обединени в повече от 500 племена. През 1921 г. австралийските аборигени начисляват по-малко от 60 хиляди. Британците унищожават в Австралия по различни оценки между 90 и 95% от всички аборигени. На остров Тасмания коренното население е унищожено напълно  - до последния човек.

„Европейците може да се надяват на разцвет, защото черните ще изчезнат скоро. Ако стреляме по туземците така, както в някои страни стрелят по враните, то числеността им с  времето трябва да се съкрати напълно“, това не е изломотено от изпратен в Австралия каторжник, а от джентълмена Робърт Нокс в своето „философско изследване на влиянието на расата“.

„Черните могат само да бъдат стреляни – по друг начин с тях не трябва да се общува“.

„Те не искат да работят и затова не заслужават нищо различно от куршум“, типично изказване на английските заселници от тези години.

Австралийските аборигени са заразявани съзнателно със смъртоносни болести – преди всичко с едра шарка. Впрочем, от пневмонии, туберкулоза и венерически болести местните аборигени нямат имунитет и британските „цивилизатори“ използват това навсякъде. На австралийските и тасманийските аборигени се устройват засади, тровят се, гонят се в пустинята, където умират от глад и жажда. Белите заселници дават на аборигените отровена храна. Белите заселници ловят аборигените като диви животни, без да ги смятат за хора. За нормално развлечение за „просветените мореплаватели“ се смята да се запрати цяло семейство аборигени (най-добре с малки деца!) в река с крокодили и да се наблюдава зрелището.

Подобни неща изобщо не са част само на „мрачното минало“. Чак до 30-те години на ХХ век в Австралия има масови разправи над аборигените. През 70-те години от семействата на аборигените се изземват деца, на които вследствие им е забранявано да знаят родния си език или да контактуват с роднините си.

„Англосаксонците са единствената изтребваща нация на земята. Никога преди, чак до началото на станалото вече неизбежно унищожение на индианците, маорите и австралийците, нито една многочислена раса не е изтривана от лицето на земята от завоеватели“, това са думите на британския радикален политик-либерал сър Чарлз Дилк.

Факт-4: Британците бесят деца

В никакъв случай не трябва да се мисли, че нечовешката, пределна жестокост на британците се проявява изключително към представителите на другите националности и раси. Тях просто не ги смятат за хора. Но те правят и със собствените си съотечественици неща, от които кръвта застива във вените. Лондон през XVI век ненапразно се нарича „градът на бесилките“. Например по време на царуването на Хенри VIII (1509-1547 г.) там са обесени само за скитничество 72 хил. души.

С времето британските закони не само, че не се смекчават, а се засилват по невероятен начин. През 1688 г.  в Англия има около 50 престъпления, за които наказанието е смъртна присъда, а към 1776 г. броят им достига до почти 200. „Кървавият кодекс“, както се нарича наказателното законодателство на Великобритания в началото на XIX век , е извънредно жестоко и предвижда смъртна присъда за около 220-230 различни престъпления, сред които, например, са кражбата на ряпа, нанасяне на вреда на рибите в язовете, влизане въоръжен с оръжие.

Особено яростно тогава джентълмените бесят бродяги и просяци. В страната се провежда процес, известен на историците под името „ограждането“ – благородните господа решават, че е значително по-изгодно да отглеждат овци, от чиято вълна да тъкат знаменитите английски тъкани, отколкото да позволяват на арендаторите да сеят жито. За пасбищата е нужна земя, а за фабриките е необходима работна ръка. Простолюдието на Великобритания, изгонено от дома си е поставено пред избор – робски труд на тъкачния стан или секирата на палача.

За скитане масово бесят деца! Именно на Великобритания принадлежи един от най-отвратителните „световни рекорди“ – през 1708 г. в Англия бесят седемгодишния Майкъл Хамънд и 11-годишната му сестра-. Те извършват страшното престъпление – открадват самун хляб. Заявеният в съдебните документи като „дете на 8-9 години“ Джон Дийн е екзекутиран през 1629 г. за палеж. Джон е обвинен, че подпалва два хамбара в град Уиндзор, за един ден го съдят, осъждат и екзекутират, въпреки, че при пожара няма пострадали хора.

Публичните екзекуции са отменени във Великобритания едва през 1868 г., а минималната възраст от 16 години, след която човекът може да бъде екзекутиран, е установена едва през 1908 г… и недейте да говорите за „суровите времена“ и „мрачното средновековие“ и всеобщата жестокост на нравите! Не минава. В периода 1749 и 1772 г. само на територията на Лондон са осъдени на бесило 1121 души, от които са осъдени 678 души. За цялото 34-годишно управление (1762-1796 г.) на руската императрица Екатерина II са известни три изпълнения на екзекуции. Един от обесените е Емелян Пугачов. В периода между 1810-1826 г. на територията на Лондон и отнасящото се към него графство Мидълсекс са изпълнени 2755 души. За годините на управлението на Александър I(1801-1835 г.) по цялата огромна Руска империя са екзекутирани 24 души…

Джентълмени! Млъкнете и си ходете…

Факт-5: Първата наркомафия на света е създадена от британците

Нека си спомним за още една позорна страница от британската история. Специалистите я наричат „Опиумните войни“. Но по-правилно е да наречем това създаването на първата в света мафиотска система, основен източник на печалба за която е търговията с наркотици. Още повече, че това не е само първият, но и единствени случай, когато „търговците на смърт“ заради собствените си мръсни пари, на практика превръща в наркомани цял народ.

В първата половина на XIX век най-големият на планетата 300-милионен народ е китайският. Схемата на британския транснационален британски наркотранзит, работещ в течение на почти 200 години е проста и ефективна. Британската Източноиндийска компания монополизира промишленото производство на опиум в Бенгал, тогава част от британската колония Индия. Именно там се произвежда най-висококачественият наркотик. Членове и акционери на компанията са първите лица на Британската империя – лорд-перовете. Именно те и започват на формират в Китай наркоцивилизация.

Първоначално компанията основава „Китайската вътрешна мисия“, чиято задача е да пристрасти към опиума китайските селяни с помощта на пропаганда на пушенето на опиум. Това създава пазар за търсене на опиум, който се запълва от Британската Източноиндийска компания. Пропорционалното на вноса на опиум потребление нараства в Китай до огромни размери. „Китайската вътрешна компания“ изпълнява огромна работа по „промиването на мозъците“ по разпространяването на опиума сред китайците. В Китай пазарът на опиум е първоначално създаден, а след това запълнен с бенгалски опиум. Това създава затворен кръг, в резултат на което най-богатите Индия и Китай стремително се разоряват, изпадайки във все по-голяма зависимост от Англия.

Почти 13% от доходите на Индия при британското господство са давани от продажбата на бенгалски опиум от разпространителите му в Китай, действащи под британски контрол. Британия получава пълен монопол над доставките на опиума в Китай. Това е официален монопол на британското правителство и кралски особи. Опиумните пушални се разпространяват като скакалци в Китай, бавно убивайки населението му. Само в Шанхай, в периода между 1791 до 1794 г. броят на лицензираните опиумни пушални нараства от 87 на 663. Търговията с опиум източва от Китай огромни пари. Всеки британски монарх от 1729 г. получава огромна печалба от наркотърговията и това се отнася и до управляващата в момента коронована особа.

Какво е това, ако не е класическа наркомафия, с тази разлика, че нейният „бос“ е коронован в най-прекия смисъл на думата?! Разпространяването на наркотиците да се направи държавна политика и перо от държавния бюджет – до такова нещо могат да достигнат единствено англосаксите. По-нататък тази ситуация се отразява на Китай като две разрушителни войни, получили името „Опиумни“ и пълноценна британска окупация. Опиумът въвлича Китай в продължила десетилетия криза, която изглежда необратима. Към средата на ХХ век плантациите с опиумен мак, който започват да отглеждат в самия Китай заемат милиони хектари, а количеството на потребителите в страната се измерва в десетки милиони. Едва комунистите успяват да сложат край на господството на наркомафията. Те, идвайки на власт, просто разстрелват наркотърговците и палят до пепел плантациите с отровното растение.

И ето почти всичко, което исках да ви разкажа за Великобритания. А, да – съвсем забравих. Там има още и велика култура! Мда… Мда… Как без нея! Не искате ли два  цитата, господа?

„Единственото разумно и логично решение по отношение на низшите раси е тяхното унищожение“, това е любимият ни от нашата младост Хърбърт Уелс.

И още един:

„Англия успя да завземе властта над задморските територии благодарение на особеното благоволение на Господа, а цената за тази милост е пролятата английска кръв“.

Това е вече Ръдиард Киплинг. Аха – „Маугли“ и „ние сме една кръв“. А още „Бремето на белия човек“. Само че това трябва да се чете в оригинал, а не в превода на Маршак…

Каквато страната, такава и културата ѝ. От всички съвременни държави, Великобритания има най-малкото право да упреква някого и да сочи.  Помолете се за своите собствени грехове, джентълмени!

Превод: Поглед.инфо