/Поглед.инфо/ По редица признаци новата „химическа криза“ в Сирия е значително по-опасна от предишната и с извънредно непредсказуеми последствия. Въвлечените в ситуацията страни се ръководят от емоции и са водени за носа от пропагандистките страсти. Но какво всъщност се случи в Източна Гута и доколко сме далеч от истинска трагедия? В кратко изложение истинските събития в Източна Гута се развиват по следния начин:

Страховете на Турция

Събота сутринта в град Дума командването на групировката „Джейш ал Ислам“ отново прекрати преговорите за капитулация и преминаване към „резервата за таласъми“ в провинция Идлиб. Но този път не ставаше дума за инатящите се ислямисти, а в позициите на далечната от проблемите на Източна Гута Турция.

За „Джейш ал Ислам“ е принципно важно къде точно в Идлиб ще бъдат пребазирани. Те не искат да влизат в боеве за територии с по-големите и калени в бой конкуренти като „Джебхат ан Нусра“, която смята Идлиб за своя собственост. Затова и командването на терористите в Дума и около нея седмица и половина баламосваше руските преговарящи, настоявайки за преминаване в един конкретен град – Джараблус. Той се намира дори не в Идлиб, а в провинция Алепо на практика на границата с Турция северно от Манбидж, на западния бряг на Ефрат.

Турците в хода на операция „Щитът на Ефрат“ година щурмуваха Джараблус с цел да изтласкат кюрдите източно от Ефрат и да създадат буферна зона за сигурност между своята граница и вътрешните райони на Сирия. Затова и появата в Джараблус на нови разбойници в замяна на изгонените не предизвиква усмивки сред турците – и Анкара запротестира, засланяйки града. На свой ред бойците от „Джейш ал Ислам“ се заеха отново да обстрелват центъра на Дамаск от американски далекобойни миномети, за да ускорят така преговорния процес. Търпението на сирийското командване се изчерпа и армията отново започна настъпление в покрайнините на Дума. Сирийците методично прочистиха няколко ферми около града, както и района Райхан. Това е обичайна тактика за натиск, даваща резултат: още вечерта на същия ден „Джейш ал Ислам“ се съгласи да се евакуира, ако трябва и на луната. Паралелно се наложи да се обяснява на гордите потомци на Осман, чене са прави, създавайки излишни проблеми на търпеливите хора от Центъра за помирение на враждуващите страни (ЦПВС) и военната полиция на руската армия.

Най-накрая колона от сто автобуса зае позиции край КПП на лагера „Мухаям ал Вафидин“. Планира се извеждането на рекордните 8000 бойци и около 40 хил. членове на семействата им (т.е.сумарно неголям град) за 48 часа. Операцията е изключителна дори и днес, когато подобни евакуации станаха привични и се провеждат по ускорена схема. Тези терористи, които не пожелаха да напуснат Дума, получиха гаранция за сигурността и амнистия, а на студентите и учениците бе наредено да се върнат зад чиновете.

В този момент с позоваване на „белите каски“ и прочее „хуманитарни“ организации, базиращи се в Лондон започнаха да постъпват съобщения за химическа атака. По „данните“ на тези „хуманитарни“, в Дума се е взривила бомба с хлор. По-късно показанията бяха изменени в бомба със зарин, която уж е хвърлена от хеликоптер. Цивилизованият свят и механизмът му за организирана истерия – CNN бързо се задвижиха. Броят на пострадалите постоянно нарастваше и в един момента бяха фиксирани до 73, макар и някакъв „Медияцентър Гута“ настоява, че са 180, при това никой не ги е видял, защото „нощем тук не можем да се доберем“. Впрочем и до днес никой не е стигнал дотам.

Истерията на Запада

Започвайки от неделя сутринта, американските медии говореха единствено за „химическата атака“. Нужният градус на истерията бе постигнат в средата на деня: съветникът на Тръмп по вътрешната сигурност Томас Босърт заяви, че САЩ разглеждат възможността да нанесат удар по Сирия. Обединеният комитет на началниците на щабовете се задължи да представи предложенията за това в Белия дом буквално за часове.

След това в ход бяха въведени знаменитите „туитове“ на Тръмп – тези същите, където „Путин, Русия, Иран и животното Асад ще платят висока цена“. Американските медии особено подчертават, че президентът за първи път споменава в такъв контекст Владимир Путин, което много прилича на поведението на един персонаж от „Маугли“ с неговото христоматийно „освен това той те наричаше и земен червей“. Международните експерти заговориха за сходство между случващото се и карибската криза.

Примерно по това време руските комплекси С-400 и другите системи на ПВО в Сирия бяха приведени в бойна готовност. Корабите и подводниците на ВМФ на Русия в източно Средиземно море се намират в състояние на повишена бойна готовност постоянно, а няколко Су-30СМ водят патрулиране на тези райони от Средиземно море, където може да бъде забелязана активност на американския флот.

Франция призова свикването на Съвета за сигурност за „разследването на химическата атака“, което навярно ще се развива по обичайния сценарий: САЩ и тяхното обкръжение ще започнат да прикриват последните думи на Асад, Иран и Путин, руският представител ще ги прати на майната си, а китайците ще се въздържат“.

След Франция се включи Израел, призовал световната общност „да се справи с Асад“. Обявеното от Тръмп изтегляне на САЩ от Сирия на практика убива позициите на Израел и на Саудитска Арабия, оставяйки полза единствено за Асад, Русия, Турция и което е особено обидно – Иран.

Ударът на Израел

В 3:40 сутринта в понеделник звено от два израелски изтребителя Ф-15 навлезе във въздушното пространство на Ливан и изстреля осем ракети „въздух-земя“ по отдалечени цели в дълбочината на сирийската територия – авиобаза „Тиас“ (Т4), недалеч от Палмира. Това многострадално летище на няколко пъти преминава от едни ръце на други по време на боевете за Палмира и се използва най-вече като летище за преразпределение и за ремонтно-технически цели. Там периодично се базират руски хеликоптери, поддържащи настъплението към Палмира, а след това към Деир ез Зор, а понякога и Су-25. В момента на удара по Т4 там няма руска техника и персонал, но затова пък има иранци.

Пет ракети бяха свалени от сирийската въздушна отбрана, останалите три паднаха в западните покрайнини на базата и убиха 14 иранци, от които трима офицери от Корпуса на стражите на Ислямската революция. Има загуби и сред сирийците, но данните засега варират значително в зависимост от източниците. И има всички основания да вярваме, че израелците са знаели предварително, че няма руснаци за Т4, но е било пълно с перси. Този акт на сплашване е насочен именно към Иран като основен дразнител за Израел.

Можем да допуснем, че израелците нападнаха определена цел: иранската контролна точка за безпилотни летателни апарати, разположен на Т4. И това е пряко отмъщение за периодичното пускане на ирански дрони на Голанските възвишения. Друг е въпросът, че израелското нападение просто можеше да стане тази туба керосин, която не стигаше за цялата тази ситуация. ПВО на Сирия реагира достойно, но израелците се презастраховат: ако бяха рискували да пресекат сирийската граница, то щяха да попаднат под огъня вече на руските системи, които не биха им оставили шанс.

Пентагонът, а след него и френското министерство на отбраната бързо и категорично отхвърлиха хипотетичното си участие в инцидента и може да се предположи, че Белият дом в момента не е готов за гореща война. А всъщност в началото всички мислеха за тях и последствията можеха да станат необратими.

Оттук и въпросът: дали израелците просто нямат общо или наистина искат да провокират сблъсък с руската група, въвличайки САЩ в бойни операции на различно ниво? Ако това е „шега“, то трябва да се достигне до възпитание. Да, на израелците може да не им харесват иранските безпилотници, но трябваше да почакат няколко дни, докато „новата Карибска криза“ не се разсее. Това е крайно безотговорно поведение. На радара техните Ф-15 не се различават от аналогичните американски.

Ако утре избухне война

Сега САЩ ще дочакат две заседания на Съвета за сигурност на ООН, продължавайки да раздухват истерията в медиите. Споровете в ООН предсказуемо ще завършат с нищо, а по-нататък може да се очаква всякакво развитие на събитията.

По всички външни признаци Белият дом си търси casus belli, пътем изобретявайки откровени провокации. Няма смисъл за стотен път да се обяснява, че правителствената войска на Сирия сега не се нуждае от употреба на химическо оръжие. В този конфликт засега има повече нерви, отколкото разум. Ако Белият дом и Пентагонът толкова са заискали война, те ще я постигнат. Сега ситуацията се отличава силно от тази, която бе след странната история с Хан Шейхун. И Русия особено рязко предупреждава за „негативни последствия“ от възможните резки движения на САЩ в Сирия.

Засега е трудно да се представят подробности, както за теоретично възможната операция на САЩ, така и за руско-сирийско-иранската реакция на нея. Ако заплахата идва от Средиземно море, няма да е трудно да се организира "отговор". Но американците и техните нови най-добри приятели французите могат да атакуват от Персийския залив и да се изправят срещу иранците. Или по принцип - от базите в Катар и Саудитска Арабия, а тогава те няма да получат отговор, а дори не искам да мисля за такава перспектива.

Изборът на цели в Сирия е ограничен и американската коалиция със сигурност ще се съсредоточи върху авиобазите. Едва ли е възможно да се очакват преки враждебни действия срещу руската база „Хмеймим“ , но в такава среда събитията често се развиват лавинообразно и не е реално да се прогнозира каквото и да е. Засега, за съжаление, няма видими сигнали за разведряване. По-скоро, напротив, западните държави повече захранват напрежението около Дума и Сирия като цяло, отколкото да се опитват да разберат всичко.

Превод: Поглед.инфо