/Поглед.инфо/ Срещата на НАТО в Брюксел на 11 и 12 юли се съпровождаше от повишена нервност, свързана с редицата изказвания на Доналд Тръмп. И макар и апологетите на НАТО да публикуваха статии, демонстриращи „нерушимия съюз“ между бреговете на Атлантическия океан, тези публикации не показваха нищо, освен крайна тенденциозност.
Така бившият посланик на САЩ в НАТО Николас Бърнс написа в „Ню Йорк Таймс“, че НАТО ще бъде „защитник на демокрацията и свободата от атаките на Русия и Китай“. Той убеждава, че конвенционалните и ядрени сили на НАТО са най-ефективния начин за защита на Европа и САЩ. Тъй като в последвалото предложение на Бърнс се говори за Путин и Русия, то тук се показва „главната заплаха“ за Америка. Наистина, Бърнс мълчи за това, чe на Русия би ѝ било да атакува САЩ не от страна на Европа а през Арктика с ядрените ракети на подводниците, браздящи океана край бреговете на САЩ, а и самата Русия не е правила това вече дълги години.
При пристигането на президента на САЩ в Брюксел, неговите европейски съюзници видяха, че по всяка вероятност Доналд Тръмп няма да погребва НАТО. Но причините за вълнение сред европейците останаха, особено когато той направи резки заявления по адрес на Германия. При това той украси дискусиите на срещата на високо равнище на НАТО с търговски тонове – партньорите по-скоро се пазаряха, отколкото беседваха като държавни мъже.
Когато американският президент заяви, че сега страните-членки на Алианса трябва да внасят в полза на НАТО не по 2% от своя БВП, както бе съгласувано на срещата на Уелс през 2010 г., а по четири, генералният секретар Йенс Столтенберг смутено отговори, че трябва поне разходите да се доведат до два, както е договорено по-рано. Макрон също изказа несъгласие с Тръмп, заявявайки, че двата процента ще са достатъчни. Днес повечето страни членки на НАТО внасят в бюджета по-малко от 2% от БВП и само Естония, Великобритания и Гърция са по-напред – превишават тази норма.
За да се изгладят противоречията между западните съюзници, в първия ден от срещата на НАТО бе представена Брюкселската декларация по трансатлантическата сигурност и солидарност от 13 точки. Във втора точка бе обозначена Русия „предизвикваща международния ред с дестабилизирането на Украйна чрез нелегалната и нелегитимната анексия на Крим, нарушенията на международното право, провеждането на провокационна военна активност, опитите да подкопае институциите на НАТО и да всее крамоли“. Във същата втора точка се обозначава и тероризмът. От времената на Обама пропагандисткото уравнение между Русия и тероризма стана водещ наратив в американската дипломация. А в девета точка три постсъветски държави – Молдова, Украйна и Грузия (плюс Босна и Херцеговина) – фигурират като „източни партньори“ на НАТО.
След срещата основанията за сериозни притеснения сред европейците остават – американският президент заяви,че САЩ могат да излязат от НАТО, макар и това да не е необходимо. И че той, Доналд Тръмп, е „силно разочарован“ от настоящата ситуация.
Що се отнася до конкретните решения, то Дания, Латвия и Естония официално стартираха новото командване на Северния многонационален дивизион, в който участват и Канада, Великобритания и Литва. Новата структура ще осигурява непрекъснат оперативен мониторинг на региона, под нейно командване ще има между две и четири бригади в случай на възможен конфликт в Балтийско море.
Взети са решения за откриването в белгийския град Монс на нов Център по кибероперации, за увеличаването на подкрепата към Йордания и Тунис в борбата срещу тероризма, за стартирането на нова програма на НАТО в Ирак.
Редица заявления са направени във връзка с възможното приемане в НАТО на нови членове, сред които са Македония, Украйна и Грузия. Но във всички три случая НАТО има трудности. Така Македония без окончателното решение на въпроса с името ѝ е със закрит достъп до Алианса.
В четвъртък, 12 юли бе съгласуван въпросът за по-нататъшното присъствие на войските на НАТО в Афганистан до 2024 г. Това означава, че Алиансът се нуждае от пътища за транзит на военни товари в страната. Пакистан все повече се скланя към самостоятелен политически курс и в стратегическо отношение е ориентиран към Китай, затова и по отношение на транзита американците разчитат на Казахстан. В Брюксел също така преминаха срещи с президентите на Грузия и Украйна, обещана им е по-нататъшна подкрепа от страна на Алианса.
В заключителното си заявление на 12 юли Йенс Столтенберг бе принуден да убеждава присъстващите, че НАТО е добро и за Европа, и за САЩ, че то защитава и Америка, и Европа. Като цяло курсът на НАТО към конфронтация с Русия ще бъде продължен, нали без това не е възможно да се оправдае съществуването на западния военен блок.
Джонатан Маршал пише в Consortiumntws.com: „Интелектуалната нищета, която се вижда зад идеята за съществуването на НАТО означава, че от 1989 г. зад запазването на Алианса стоят бюрократични и корпоративни интереси (производителите на оръжие), а не реални заплахи за сигурността. НАТО стана нещо повече от скъпоструваща реликва… Предложенията за разширяването на НАТО към Грузия и Украйна… за разгръщането на дестабилизиращи системи за противоракетна отбрана в Източна Европа подхранват напрежението между НАТО и Русия и въплъщават в реалността призрака на случайната война“.
НАТО и занапред ще използват пропагандата, шантажа, подстрекателството и лъжата. Както показаха разсекретени от властите на САЩ през декември 2017 г. документи, Джордж Буш-старши и Джеймс Бейкър обещават на Горбачов през февруари 1990 г., че няма да има разширяване на НАТО на изток. От тогава лъжата се приема от вдъхновителите на Алианса като система.
Превод: Поглед.инфо