/Поглед.инфо/ В интервю, дадено пред генералния директор на Международната информационна агенция „Русия днес” Дмитрий Кисельов, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров говори за това кой стои зад неотдавнашната фалшификация на химическата атака в Сирия, ударите на САЩ срещу тази страна, „делото Скрипал” и предстоящата среща на върха Тръмп-Ким Чен Ун, а също защо между Русия и САЩ няма да има военен сблъсък.

- Вие казахте, че Русия има неопровержими доказателства – не highly likely, както е при англичаните, а неопровержими – за това, че т.нар. химическа атака в Дума е инсценирана от една страна, която се стреми към челните редици на русофобите. Тази страна по-късно беше посочена от Конашенков, става дума за Великобритания. Кога и какви доказателства против Великобритания сме готови да предоставим?

- Доказателства по принцип има вече предостатъчно. Да започнем с това видео, с което всичко започна и което стана, изглежда, основен повод, основен предлог за тази трескава атака, която спретнаха американците, англичаните и французите, нанасяйки бомбени удари по обекти за производство и складиране на химическо оръжие, както те казаха. Навярно даже неосведоменият човек разбира, че ако ти знаеш къде се намира склад за химическо оръжие, да бомбардираш този склад значи само едно: да създадеш хуманитарна катастрофа за хората, които живеят в района.

Във видеото се вижда чудесно как съвсем незащитени хора, освен може би някои от тях с марлени маски, поливат с вода едни момчета, после други момчета, някакви възрастни хора. Нашите военни, когато освободиха тази част на Източна Гута, намериха двама лекари, които са работили в тази болница и тези лекари сами се показаха в това видео, като разказаха как някакви хора нахлули, започнали да викат „Химическа атака, веднага всички трябва да се облеят с вода!” – и това беше честно казано от тези лекари, които не криеха лицата си и казаха имената си.

Неотдавна гледах, мисля, Euronews, там показаха жена, на която всичко – и лицето, и тялото – беше покрито, имаше само тесен отвор за очите. Тя не каза името си, държеше за ръка някакви две момчета, каза, че това са нейни деца, които също се оказали в ситуация, когато ги заболяла глава, не им харесала миризмата. Тя също започна да помирисва, на нея миризмата също не й хареса. Тя завърши своя разказ с фразата, че после мъжът й закарал децата на лекар.

Веднага възниква въпросът не трябва ли да се говори с този лекар, да се разбере как се казва тази жена, кои са децата й и т.н. Затова информацията, която виждаме, трябва да бъде анализирана много внимателно – особено сега, за да не ни смятат за новаци.

Освен това, съвсем неотдавна министерството на отбраната, след като освободи Дума, откри склад за химически вещества, включително произведени в Германия, но и произведени в Портън-Даун, в същия този град Солсбъри.

Сега специалистите извършват анализ на това, което е открито там. Но освен всичко друго, това че инсценировката, снета на видео, е организирана от „Белите каски”, това никой не отрича. А „Белите каски” действат изключително на териториите, контролирани от бойците, включително терористите, такива като „Джебхат ан-Нусра” (терористична организация, забранена в Русия – заб.), които вече участваха в скалъпването на подобна провокация преди една година в Хан-Шейхун и които – това също не е тайна – се финансират от Великобритания, САЩ и редица други западни страни.

Всичко това ние представихме достатъчно конкретно и разгърнато на заседание на изпълнителния съвет на ОЗХО и в Съвета за сигурност на ООН. В отговор чуваме единствено това: да се прави опит да се обвини Британия, че тя би могла да се опитва да направи нещо неправилно – това излиза извън всякакви рамки и това не може даже да се обсъжда, защото това не може да бъде.

Надявам се, че всички разумни хора виждат разликата в аргументите, разликата в това какви факти се поставят на масата и какви факти въобще не се представят.

- В Сирия се намира мисия на експерти на ОЗХО. Какъв най-честен доклад може да се очаква? На какъв най-честен доклад Вие се надявате?

- Рибата не може да бъде с втора свежест. Ако докладът бъде просто честен, това ще бъде достатъчно. Ние, разбира се, сме загрижени от това, че ред играчи се опитват да пречат на дейността на ОЗХО. Ние не се съмняваме, че в ОЗХО и в Хага, както и в нейните мисии на място, работят големи професионалисти. Но ние също не можем да изключим, защото има свидетелства за това, че се правят опити тези експерти, тези честни учени, да бъдат използвани за политически цели. Мисията, която замина за Сирия (Вие знаете, че тя пристигна в Бейрут и трябваше още на следващия ден да пресече границата със Сирийската арабска република, където я очакваха консулските представители на сирийското МВнР за издаване на визи), не можа да се придвижи, защото започнаха ударите. На някого никак не му се искаше мисията да попадне своевременно във въпросния район.

Сега експертите на ОЗХО се намират в Дамаск, след два дни изпратиха рекогнисцировъчна мисия в района, който предстои да бъде обследван, за да се убедят, че там е безопасно. Те бяха съпровождани от сътрудници на ООН и на нашата военна полиция, за осигуряване на охраната им.

В момента, когато те се намираха в този район, започна стрелба от тази част на града, където бяха останали няколко десетки екстремисти, които явно бяха предупредени за това кой конкретно ще се насочи в този район и с каква цел.

Сега ние се стремим тази мисия все пак да се състои, но в същото време нашите военни продължават да откриват все повече и повече интересни предмети. В частност, в една от квартирите беше открит контейнер с химическо вещество, мисля, че хлор. Квартира, която се намира на територията, контролирана от бойците. Този контейнер лежеше на акуратно оправено легло. Не бяха открити никакви следи от попадане на този контейнер в стаята отгоре или отстрани.Той е бил внесен през вратата и оставен. И всичко това искаме да предоставим на експертите от ОЗХО, за да могат те не само да посетят мястото на онова поливане с вода, но и да отидат в лабораторията, която ние открихме, където са намерени химически вещества, произведени в Европа. И да посетят квартирата, където се намира този контейнер с хлор. Така че там има какво да се види. Много се надявам, че професионализмът ще надделее. От самото начало ние бяхме готови да водим професионален разговор и с ОЗХО, и с всички наши западни колеги.

Споменах, че на ранния стадий на сегашното противопоставяне на химическа почва и французите, и американците се интересуваха дали да не изпратят свои експерти заедно с нашите, за да видят – наред с експертите на ОЗХО – какво все пак там се е случило. А когато казахме, че сме готови и сирийското правителство ще окаже подкрепа, вместо да бъде реализирана тази договореност, бяха нанесени удари. Така че ще видим. Очакваме честност, разбира се, от страна на експертите – и в случая със Сирия, и в случая със Солсбъри. Там разследването също продължава.

- За Солсбъри ще поговорим. Имам още един-два въпроса по Сирия: а възможно ли е на експертите, грубо казано, нещо да подхвърлят, да поръсят около тях, да предложат да го вземат със себе си, да се протестира. Възможно ли е това?

- Надявам се, че на експертите все пак е скъпа репутацията им и ще бъдат нащрек. Нищо не може да се изключва, отчитайки, че методите, които сега използват нашите западни партньори, са от серията „под кръста”. Не искам нищо да изключвам, но и не искам никого в нищо да обвинявам без причина.

- А емоционално, по човешки, какво изпитахте, когато видяхте това момче – Хасан Диаб, единадесетгодишно дете, върху когото изведнъж се нахвърлиха възрастни чичковци, започнаха да го поливат със студена вода от шланга – той затрепери, после нещо му пръскаха в устата, заплашвайки го, след това сам баща му разказа за това. Как Вие по човешки приехте всичко това?

- Както казваше Станиславски, исках да извикам: „Не вярвам!”. Но ако вземем вече по-човешките чувства, разбира се, отвратително е, когато децата са използвани за мръсни цели.

- Вие имате голям опит, включително от работата Ви в постоянното представителство на нашата страна в Съвета за сигурност. Можете ли да си представите, че това момче Хасан Диаб и неговият баща могат да се появят в Съвета за сигурност и да разкажат своята история като свидетели? Или за това те трябва да са снабдени със сирийски дипломатически паспорти? Изобщо светът ще чуе ли тези хора, това са ключови свидетели, участници в събитията?

- Би било полезно и разбира се, ние бихме подкрепили подобни действия, те трябва да бъдат предприети преди всичко, разбира се, от правителството на Сирийската арабска република. Нашите западни колеги често прибягват към включвания от този род в дневния ред на Съвета за сигурност, на представители „от място” на гражданското общество, когато става дума за свидетели на едно или друго обсъждано действие.

- Тоест, такава практика съществува?

- Да. Докарват представители на различни неправителствени организации, докарвали са, сега не мога да си спомня от точно коя организация, сирийци, иранци, в различно време, организират се видеомостове. Така че тук техническите средства позволяват да се доведе до знанието на членовете на Съвета за сигурност, до членовете на ООН по време на открити заседания на този висш орган на ООН, гледната точка на едни или други лица, които са били свидетели на събитията, за които говорим. Ние впрочем сме искали и ще продължаваме да се стремим към това, в ситуации, които не се отнасят непременно до Сирия, свидетели от мястото на инцидента да имат възможност да се обърнат към членовете на Съвета за сигурност. Но в конкретния случай, разбира се, това е въпрос на сирийското правителство, ние бихме подкрепили активно такова предложение.

- Във всеки случай, бащата каза, че те са готови да отидат където трябва и да свидетелстват пред когото трябва.

- Да, чух това.

- Така или иначе, тази провокация, тази инсценировка, приключи с масирани ракетни удари и впрочем, с доста ефективно отразяване на ракетния удар. Това е навярно първият такъв епизод в историята. Доколко детайлно, точно и своевременно Русия получи предупреждение за готвещата се ракетна атака? Имахме ли възможност да начертаем своите червени линии около определени райони? В буквален смисъл червени линии на картата. Колко решително настроени бяхме да отговорим, ако ракетите полетят не към районите, за които ни предупреждаваха? Готови ли бяхме да потопяваме кораби на неприятеля и да сваляме техни самолети?

- Още преди да започнат да се материализират плановете за нанасяне на удари от западната „тройка”, началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия Валерий Василевич Герасимов ясно каза, че ако които и да е бойни действия на т.нар. коалиция нанесат ущърб на руски военнослужещи, ние ще отговорим твърдо и ясно. При това ще разглеждаме в качеството на законни цели не само самите ракети, но и носителите. Това беше казано ясно и недвусмислено.

И впрочем, учудвам се, как някои наши, ваши западни колеги, а и мои, както и някои наши средства масова информация, се захванаха кой знае защо с нашия посланик в Ливан Засипкин, който повтори казаното от началника на Генералния щаб. Опитаха се да му припишат заявление за това, че дори една ракета от страна на коалицията да полети изобщо към територията на Сирия, ние ще започнем да потопяваме подводници и т.н. Беше казано това, за което предупреди началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов: че ако бъде нанесен ущърб на руските военнослужещи. След това имаше контакти на ниво военно ръководство, на ниво генерали, между нашите представители и командването на американската коалиция. Те бяха поставени в известност за това къде са нашите червени линии, включително червените линии на сушата – географски. И във всеки случай резултатите показаха, че те не пресякоха тези червени линии.

Що се касае за резултатите от тези обстрели, те също се подлагат на съмнение. Американските колеги заявяват, че всички ракети до една са достигнали целите, френските ракети също. В нашия Генерален щаб има много ясна картина, ние наблюдавахме всичко случващо се в реално време, на живо. И статистиката, която нашите военни представиха, ние сме готови да отговаряме за нея. Ако някой твърди, че всички 105 ракети са достигнали целите си, нека представи своята статистика. Доказателства за това, че нашите заявления, нашите изчисления, нашата аритметика, не са безпочвени, ще бъдат представени от нашите военни, както разбирам, съвсем скоро.

Съвсем скоро?

— Надявам се.

Бяха изстреляни 103 ракети, 71 от тях бяха свалени. Тръмп каза, че е позвънил на някого, всички ракети ли са долетели. И от другия край на линията казали: „Да-да, всички до една, господин президент”. На кого е позвънил?

- Аз не зная на кого в такива случаи звъни президентът на Съединените щати. На нашия президент не му се налага да звъни – на него му докладват когато се случват неща от този род. И аз сега бих предпочел да не навлизам в темата за взаимоотношенията вътре в американската администрация и в темата за това как някои официални лица във Вашингтон се отнасят към позицията и указанията на своя президент.

Ще доставяме ли С-300 в Сирия?

— Президентът говори за това. Сега ние нямаме никакви морални ангажименти. Ние имахме морални ангажименти, обещахме да не правим това още преди около 10 години, по молба на известни наши партньори. И ние приехме техния аргумент, че това би могло да доведе до дестабилизация на обстановката; въпреки че средството е чисто отбранително, все пак откликнахме на молбите – сега ние нямаме такъв морален ангажимент.

Казвате, че не бихте искали да обсъждате взаимоотношенията вътре в американската администрация, но все пак при сегашната конфигурация, когато най-изявеният „гълъб” в Белия дом е „бясното куче” Матис, се получава така, че се намираме недалеч от пряк сблъсък, военен сблъсък, между Русия и САЩ. Колко е голям рискът от такъв сблъсък?

- Аз все пак мисля, че и министърът на отбраната Матис, и председателят на Обединения комитет на началник щабовете на Въоръжените сили на САЩ Данфърд, разбират недопустимостта, неприемливостта на каквито и да е действия, които могат да провокират пряк военен сблъсък между Русия и САЩ. Това според мен е толкова очевидно, че военните не могат да не го разбират. И те разбират това по-добре, отколкото много други. Когато политиците се опитват да подкокоросват, извинете за жаргона, ръководството на страната си, искайки от нея повече и повече конфронтация, включително материална конфронтация, това е безотговорно. Те се опитват да постигнат своите вътрешнополитически цели в много жестока междупартийна борба и в Конгреса се вижда как активно спекулират с руския фактор, разбирайки, че тук има почва за обединение на русофобска основа. Но тази кампания все пак се задъхва, тя беше изкуствено подхранвана с абсолютно безпрецедентни санкции, разчитайки, че с неща от този род ще ни принудят за приемем техните условия за по-нататъшно развитие на отношенията, но това като минимум, е наивно и недалновидно. Защото те какво казват? Ние искаме добри отношения с Русия, но за това Русия трябва да признае всички свои грехове и всички свои грешки, тоест те изхождат от своята непогрешимост и от това, че за всичко, което се случва сега, е виновна изключително Русия, която започна да противоречи и която постъпва като ревизионистка държава, ревизирайки съвременния световен ред. При това под световен ред те разбират съвсем не Устава на ООН, те разбират това, което им се струва необходимо, за да запазят, да се опитват да запазят своята доминация. Аз разбирам: когато няколко столетия историческият Запад, както ние го наричаме, действаше във всичко в света по свое усмотрение и сега, когато се появяват центрове на силата и в Азия, и в Латинска Америка, а и собствено, Руската федерация – един от най-важните играчи на световната арена, когато на тях не им харесва, че някой се опитва да отстоява своите интереси. При това ние се стремим да отстояваме своите интереси не ултимативно, ние предлагаме да се търси баланс на тези интереси, за да се договаряме, а те казват: ще се договаряме, когато вие кажете, че сте абсолютно съгласни с това как светът е устроен по наш вкус. Ето в какво, собствено казано, се състои работата. Така че, връщайки се към въпроса за рисковете от военно противопоставяне, аз изхождам на сто процента от това, че военните няма да допуснат това и това няма да допусне, разбира се, нито президентът Путин, нито, сигурен съм, президентът Тръмп. Те все пак са лидери, избрани от своите народи, те отговарят пред тези народи за мира и спокойствието.

Честно казано, това хладнокръвие и издръжливост на Русия ме възхищават. Видял съм много - и студената война, и имам впечатлението, че ако в Кремъл беше друг човек, можеше нещата да се обърнат по съвсем друг начин, защото провокациите, такова е впечатлението, следват една след друга. Русия е провокирана, а Русия непрекъснато отказва да приеме тази студена война, да приеме тази спортна дисциплина. Вие казвате, че има спад, но аз лично имам друго усещане – че има интензификация, засилване на напрежението и пряката лъжа вече става инструмент на външнополитическата дейност (да си спомним Борис Джонсън), или нашите партньори не искат да слушат и даже да чуват. Имам в кабинета си екран на „Русия-24”, екран на Би-Би-Си, екран на CNN. По „Русия-24” въртят репортажа с това единадесетгодишно момче, което по неволя е станало актьор във видеото и разказва как това се е случило, че му дали фурми, бисквити и ориз. Уж провокацията е разкрита. И в същото време Би-Би-Си върти същото видео в оправдание на ракетния удар, сякаш нищо не чува и нищо не се е случило. Все пак нещо трябва да се случи, за да настъпи разведряване в тези условия?

— Аз не казах, че има спад в кампанията, а че тя се задъхва. Знаете как бяга човек на сто метра, или на десет хиляди, а още по-добре на 42 километра – той на всяка крачка диша все по-тежко, но бяга, ао в края на краищата все пак силите го напускат. Струва ми се, че наблюдаваме това, въпреки че на тези, които разиграват тази русофобска кампания, им се иска да засилват темпото, но така може и най-вероятно така ще стане, ще рухнат. И Вие сте абсолютно прав. Аз съм убеден, че трябва да се реагира достойно. Ние не можем да не отговорим на отнемането на наша собственост, на експулсирането на дипломати – това би било да не уважаваме себе си. Но да паднем до някакви кавги, интриги, грубост, ние нямаме намерение и няма да го правим – това съвсем не е стил на нашия президент. Той винаги гледа напред и е много трудно, ако не и невъзможно, да бъде изваден от търпение, а се опитват да направят горе-долу това. Опитват се да ни извадят от релсите, да ни лишат от спокойствие, от увереност, да нарушат нашите планове, които имаме да изпълняваме у дома и които са в огромно количество, но ще повторя – когато викат срещу нас, си спомняме известната мъдрост: „Юпитер, ти се сърдиш – значи ти не си прав”. Юпитер, наистина, там не се вижда особено, но…

Да, звучи добре. И все пак: Тръмп, както неотдавна стана известно, покани Путин в Белия дом. Има ли продължение, има ли някакви уточнения по сроковете, мястото на срещата, дневния ред?

- Ние изхождаме от това, че президентът на САЩ в телефонен разговор – това вече стана известно, няма никаква тайна – отправи такава покана, каза, че ще се радва да се видят в Белия дом, след това ще се радва да се срещнат в рамките на ответно посещение. И към тази тема той се връща един-два пъти, затова ние естествено дадохме на нашите американски колеги да разберат, че не искаме да бъдем натрапчиви, но не искаме да бъдем и невежливи, че, отчитайки, че президентът Тръмп е направил такова предложение, ние изхождаме от това, че той ще го конкретизира.

И всичко сега висящо ли е?

— Как висящо? Думата излетя.

Е и?

— Президентът Путин е готов за такава среща.

Тя подготвя ли се или не?

— Засега още не. Но ако има нещо, веднага щом има някакво развитие, непременно ще ви информираме. Но просто ще обърна внимание на това, че Доналд Тръмп след този телефонен разговор няколко пъти в туитове и устно говори за това, че трябва да се решават въпросите с Русия, ние искаме да имаме с Русия добри отношения и само глупакът мисли иначе. Всичко това ние също го чуваме.

Но в същото време Майк Пенс заяви, че САЩ ще се стремят към военно превъзходство в космоса, включително над Русия. Ще доведе ли това до надпревара във въоръжаването в космоса и как Русия възнамерява да отговори?



— САЩ вече дълги години са единствената държава, която блокира началото на преговори по руско-китайската инициатива, която внесохме с китайските колеги на Конференцията по разоръжаването в Женева – за начало на разработката на договор за забрана на разполагането на оръжия в космоса. Не става въпрос за недопускане на милитаризация на космоса, защото спътници за военни цели се изстрелват и от нас, и от американците, и от много други. Това е отделен въпрос. Но да се разполага оръжие в космоса би било много рисковано и би създавало нови, напълно непредвидени и непредсказуеми заплахи. И ние с китайците предложихме да се подпише такъв договор. Всички са готови да започнат преговори – ясно е, че това е сложна работа, но ние имаме проект. Той е разработен достатъчно задълбочено, ние сме открити за обсъждане глава по глава и за търсене на такива формулировки, които ще позволят той да бъде съгласуван и готов за подписване. Единствено американците засега блокират тази работа. В същото време ние, прекрасно разбирайки опасността от такова развитие, докато чакаме условията за начало на преговори за юридически обвързващ документ да узреят, издигаме политическа концепция – призив всички да заявят, че всяка страна няма да бъде първа, която ще изведе оръжие в космоса. Има такава резолюция в Общото събрание на ООН, внесена от нас. Тя е приета със солидно мнозинство на гласовете, американците са против, а много американски съюзници се въздържат при гласуването. Но проблемът съществува. И разбира се, ако тези заплахи се материализират, ще трябва навреме да се готвим за действия, с които да бъдат избегнати по-лоши сценарии, когато от космоса просто ще унищожават обекти на земята. Това е голям проблем. Той включва в себе си и темата за противоспътниковото оръжие. И колкото по-скоро на Конференцията по разоръжаването в Женева този разговор започне професионално, с участието и на дипломати, и на военни, толкова по-добре ще бъде за цялото човечество без изключение.

Що се отнася до изявлението на Майк Пенс за необходимостта от военно превъзходство в космоса, предвид отказа на САЩ от преговорите, за които споменах, това не е учудващо. А при тях общо взето е прието да доминират навсякъде, не само в космоса – на земята, на сушата, във въздуха. И това е записано в техните доктринални документи. Така че тук няма нищо учудващо, но, повтарям, пренасянето на тази логика в космическото пространство, разбира се, би било много сериозен риск за цялото човечество.

Най-малко, засега американците не чувстват никакви ограничения. Просто работят над доминирането. И очевидно Русия също си струва да се заеме с това, доколкото ограничения няма?

— Ние, разбира се, виждаме какво правят нашите американски колеги и разбира се, нямаме право просто да гледаме на всичко това през пръсти.

Ако се върнем на химическата тема, но вече на английска почва, тази история с BZ, как Ви се струва тази интрига? Защото сега има съвсем нова информация, че BZ е смесен изкуствено в швейцарска лаборатория, за да проверят професионализма, компетентността и т.н.

— Обясняват, че това е направено специално, за да бъде проверен професионализмът на тези, които ще извършват този анализ. Но аз не искам сега да навлизам в детайли. Все пак основната част на доклада е конфиденциална. Но добре известно е, че обръщайки се към ОЗХО за техническо съдействие, британците не просто им дадоха проба от веществото от местопроизшествието, но и казаха: „Ето ви проба, намерете в нея това химическо вещество”. Тоест, това е поръчано. И експертите на ОЗХО, изпълнявайки техническа функция, потвърдиха, че това е било именно веществото, за което британците са им говорили, но това вещество е било в много чист вид, много висока концентрация, което говори за това, че то е било впръснато в тази проба буквално преди началото на анализа. Защото за две седмици то е трябвало вече да бъде подложено на метаболизъм и би било със съвсем друга консистенция. Освен това, в швейцарската лаборатория в град Шпиц, заедно с това вещество, което е било поръчано, в пробата е открито и определено количество от веществото BZ, което принадлежи към веществата от втора категория. Съгласно Конвенцията за забрана на химическото оръжие, това е по-малко опасно съединение, отколкото тези от първа категория. Там има много въпроси и ние просто искаме да получим отговор на тях. И ако това, което ни казват за това BZ, е истина – нека обяснят. И навярно сега, когато такива въпроси възникват, ние бихме искали да видим първичните резултати от анализите не само на лабораторията в Шпиц, но и на останалите три лаборатории, където тези проби бяха паралелно насочени. Стана също така известно, че експертите на ОЗХО са взимали проби не по свое усмотрение, а в местата, посочвани от британците

Така да се каже, от ръцете на британците.

— От ръцете на британците. Или в тяхно присъствие. А така също не е имало никакво самостоятелно, независимо обследване на пациентите от медиците на ОЗХО, тоест всички са разчитали изключително на британските лекари. Добре би било, ако британците бяха открити в действията си, ако те показваха резултатите от своите собствени разследвания. Но те държат всичко в тайна, така както навремето засекретиха "делото Литвиненко". До ден днешен материалите са засекретени. А въпросите, безусловно, се натрупват. Ние формулирахме почти петдесет въпроса, които са строго професионални. В отговор ни казват: „Не, първо вие отговорете на нашите въпроси”. А те имат един, или два въпроса: „Путин ли заповяда да направите това, или вие просто загубихте контрол над своя химически арсенал?” Кой химически арсенал? Който беше унищожен и верифициран от ОЗХО в качеството на вече унищожен, с одобрението на цялата световна общественост? Те започнаха да отправят обвинения, включително помощникът на министър-председателя написа открито писмо на генералния секретар на НАТО. Откъде-накъде, впрочем? Но в това писмо той привежда данни, които, както те смятат, трябва да убедят всички в правотата на английските аргументи и обвинения по наш адрес. Между другото там се казва, че военната химическа програма в Русия се е осъществявала тайно всички нулеви години. Нещо е унищожавано – което е било заявено по линия на ОЗХО, но е имало освен това тайна програма. Тя е била ръководена – после някой каза – лично от Путин. Но ако това е така, ако те са знаели за това през цялото време, елате в ОЗХО, ударете по масата, изискайте да ни заковат. Те мълчаха. В това писмо се твърди, че методът на отравяне на хора чрез нанасяне на отровните вещества по дръжките на вратите е бил разработен направо като търговска марка, като наша фирмена идея и че това е било направено много отдавна. Но ако те са знаели за нашата фирмена идея да тровим чрез дръжките на вратите и щом те веднага обвиниха именно нас за отравянето на Скрипалови, защо те си спомниха за дръжката на вратата на Скрипалови някъде, според мен, на четвъртата седмица, а отначало изследваха ту таксито, ту пейката, ту ресторанта. Тоест това е също разминаване. И много други неща. Казват също, че едва ли не Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация години наред е следило електронната поща на Юлия Скрипал. За да се твърди това, трябва също да се следи електронната поща на Юлия Скрипал. Така че колкото повече се опитват да се оправдаят, толкова повече въпроси възникват.

Ако те взимат проба, позволяват си да правят нещо с нея, впръскват BZ, или нещо друго. Нямам думи за отношението към пробата. Нещо повече, коректността на взимането на тази проба също не е потвърдена от ОЗХО. Тоест, първо те впръскват там едно-друго, после я дават на ОЗХО. Така ОЗХО не попада ли в глупаво положение? Какво са изследвали тогава?

— Не твърдя, че са впръсквали, че са се опитвали да въведат в заблуда…

- Но те самите казаха, че са впръсквали BZ.

— Да-да-да. Но ние искаме да разберем доколко това съответства на процедурите, защото това, което сега знаем за това как ОЗХО е била приета във Великобритания по покана на Лондон и как ОЗХО е работила там, не се вписва в строгите и много ясни процедури, предвидени от Конвенцията за забрана на химическото оръжие. Но ние не обвиняваме. Ние сме задали няколко десетки въпроси. Ние искаме да получим отговори на тях. При това отговори на възрастни и професионални хора. Ние искаме професионален разговор. Не зная, може би ще трябва да чакаме докато в британското правителство се появят професионалисти. Засега разговор не се получава.

Добре, а ето че сега се получава ситуация, в която таткото – както се казва, той сам е избрал този „хлъзгав” път в живота, но ясно е, че Юлия не е разчитала на него. Оказва се, че тя е заминала за няколко дни, за да поиска благословията на татко си за женитбата, а животът направи съвсем друг завой. Сега някой пише писма от нейно име на кеймбриджски английски, а човекът въобще е изчезнал, тоест, това е цяла драма. Тя е гражданка на Русия. В нейните планове не е влизало нейното оставане там, тя е направила ремонт в къщи, има куче, годеник, целия живот и т.н. Защо така се получава?

— Смятам, че това е просто възмутително. Отправихме вече не една официална нота с искане да ни бъде осигурен личен контакт с руска гражданка, за да се убедим, че всичко, което англичаните говорят от нейно име, е истина. Засега съвсем не сме уверени в това. И знаете ли, това действително минава не само всички етични, но и правни граници. „ Тя не иска да контактува с вас”, била заявила тя. Но тя не е заявявала това, ние не сме го чули. Тя е говорила по телефона с братовчедка си Виктория някъде около минута и половина. Виктория разказа за това в няколко интервюта. И тя изрази тревога по повод на това как е звучала Юлия. Така че ако Юлия не желае да общува с нас, ние искаме тя сама да ни го каже. В много ситуации, когато наши съграждани решават да заминат в друга страна, или попадат в беда, а ние искаме да им предоставим консулска помощ, а те се отказват от нея, ние се убеждаваме в това в рамките на лична среща. Нека това да са 10 секунди, тя ще каже: „Благодаря много, нямам нужда от вашите услуги”.

А за Сергей Скипал, Вие казахте, че той сам е избрал своя път. Вие знаете, той беше осъден, излежал е около четири години от присъдата си. И тогава се състоя размяна: това, което у нас е прието да се нарича „група Чапман”, с няколко души, които са шпионирали в полза на Съединените щати и Великобритания. И тази размяна се състоя, той беше освободен от затвора, замина за своята нова родина и заживя там. Ако някой в Руската федерация е искал – както сега казват, единствено вие имахте мотив – да се отърве от него, да му отмъсти, защо трябваше да бъде разменян срещу нашите разузнавачи?

Знаете ли, имам много приятели-разузнавачи, много ценя нашите отношения, много ценя тяхната специалност. И когато сега слушам, включително за съжаление някои наши т.нар. политолози, да правят изявления за това, че отстраняването, ликвидирането на бегълците, е свято дело – това всъщност е оскърбително за разузнавателната общност на всяка страна, защото във всяко разузнаване ще ви кажат: ако са разменили човека, не трябва да го пипате. Край. Въпросът е закрит. Не зная „платил ли си е сметките” или не. Разузнавачите много добре разбират това.

Не исках да кажа, че той трябва да бъде отстранен. Той сам е избрал своя път, своите партньори. И именно тези партньори сега правят с него всичко, което поискат. Всичко това е, така да се каже, определена практика. А за Юлия да не говорим. „Задъхват” ли се тук обещанията?

— Тук?

—  Да, Вие казахте, че тази история с Дума в много отношения „се задъхва”. А как е в този случай?

— Ако анализираме това, което те отговарят на нашите съвсем конкретни въпроси, отхвърляйки всичко като измислици, и като мантра твърдят, че никой не съчетава опита, по-точно възможностите да произведе такова вещество, никой няма опита да употреби това вещество в незаконни цели, и никой няма мотиви. Това казва Борис Джонсън. И това е също пълно непознаване на предмета. Биха могли вече за повече от месец да поискат или да представят професионални справки. Този т.нар. „Новичок”, тази класификация е измислена не от нас. Така е наречен на Запад. Да, у нас имаше разработки и един от участниците е този Мирзаянов. Той емигрира, замина за Съединените щати, публикува тази формула. Това вещество беше патентовано, беше на въоръжение или се ползваше от различни институти, биологически и химически, в армията на САЩ. И то се произвежда елементарно. На заседание на изпълнителния съвет на ОЗХО зададохме въпрос как лабораторията в град Шпиц се е убедила в това, че именно това е веществото, за което става дума? Значи тя е имала прототип, или както се нарича – маркер. Казаха: не, на нея са дали формулата. И тази лаборатория в течение на няколко дни или може би часове просто е синтезирала това вещество. Тоест, да се произведе това вещество не представлява никаква трудност при наличието на формула, която е публикувана в края на миналия век. Така че и тук е съвсем непонятно, защо никой от уважаемите членове на британския кабинет, включително министър-председателят, не може да предостави тази информация?

Има още една тема в световния дневен ред, която се обсъжда широко: предстоящият съмит на двете Кореи, а президентът Тръмп казва, че в близките седмици ще се срещне с Ким Чен Ун. Местата се обсъждат и Русия даже предлага това да стане в Русия.

— Не съм чувал за това. Може би някой фантазира и прави предположения. Споменаваха се и някои европейски страни, споменаваха Монголия, споменаваше се селце на границата на демилитаризираната зона.

Готови ли сме да предложим нашата територия?

— Не. Не мисля, че ние трябва да активничим по този въпрос, да проявяваме някаква инициатива. Това е съмит, който може би всички очакват. Защото това е крачка за преодоляване на перспективата за военна криза, за военно решение на този проблем – проблема за Корейския полуостров. И ние много се надяваме, че той ще даде старт на процеса на деескалация на напрежението. По същество, когато Русия и Китай през юли м.г. предложихме идеята за пътна карта, там ставаше въпрос тъкмо за започване на диалог между двете Кореи и между Северна Корея и САЩ и за създаване на рамка, която да позволи да бъдат обсъждани взаимните претенции и взаимните тревоги. Всички ние искаме ядрено разоръжаване на Корейския полуостров. Но то може да бъде осъществено по различни начини. Това, което сега четем за провежданите в американската администрация разговори, като че ли показва, че там има много желаещи това да стане бързо. Аз не мисля, че ще се получи бързо, като се има предвид, първо, това което се случи или се случва около иранската ядрена програма, когато договореността сега се намира под огромен въпросителен знак. През май президентът на САЩ трябва за пореден път да одобри продължаването на преустановяването на санкциите и ако това не се случи, това би означавало отказ от тази договореност. Затова навярно в Пхенян гледат тази картина и пресмятат, мерят я по себе си. Така че трябва непременно да се постига денуклеаризация, но трябва да бъдем реалисти, това ще бъде процес на много сложни преговори. Защото срещу това, особено с оглед на иранския опит, разбира се, Северна Корея ще поиска непробиваеми гаранции за сигурност. В какъв вид – сега е невъзможно да се каже. Но и това би било безусловно прекрасно решение. Ще повторя, да се започне диалог и този диалог да започне на среща на двамата лидери. А след това предстои много сложна работа, част от която задължително трябва да бъде дискусия в по-широк план за механизмите на мира и сигурността в Североизточна Азия. Вече с участието и на Русия, и Китай, и Япония, разбира се. Както, собствено, се договаряха преди участниците в шестстранните преговори. Но ние приветстваме и предстоящия междукорейски съмит, който ще се състои през април, и предстоящия през май-юни, както каза президентът Тръмп, американо-северокорейски съмит.

Вие говорите за диалог. Не се ли чувствате старомоден в случващите се реалности? Тръмп казва, но Тръмп отива на тази среща не за диалог, той отива там с ултиматум. Той вече каза, че ако работата не потръгне, ще стане от масата и ще си тръгне, какъв диалог? А Вие, така да се каже, мислите романтично с категориите на диалога. Разбирам, че това е благородно, но доколко е близко до реалността? Той действа с ултиматуми.

— Ние не можем да искаме провал на тази среща. И аз мисля, че когато преди началото на сериозен разговор, както на ринга излизат боксьорите, преди това те се претеглят и се „перчат” един на друг, а след това започват битката. А след битката се прегръщат, поздравяват се взаимно. Не искам да правя пряка аналогия, но вдигането на ставките преди началото на сериозен разговор – това не е новост в световната дипломация. Ще видим.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели