/Поглед.инфо/ Имад Карим е режисьор, сценарист и телевизионен журналист. Роден е през 1958 г. в Бейрут, но от десетилетия живее в Германия.

Заради гражданската война в Ливан, избухнала през април 1975 година, прекъсва следването си в Академията за изящни изкуства в Бейрут. Заминава за Германия, където следва журналистика и социални науки в Берлин, Майнц и Манхайм. От 1987 до 1991 работи като преводач. През октомври 1991 г., три месеца след края на войната в Ливан, се връща там, за да заснеме първия си филм „Фалшивите митове на моята война”. По време на снимките експлозия на мина ранява 26-годишната му асистентка.

От 1992 т. насам работи за ARD, ZDF и WDR като журналист, автор на филми и режисьор. За обществените и за някои частни медии в Германия предава от районите в Близкия Изток, главно от Ливан и границата с Израел. Автор е на серия от документални филми и репортажи от Либия, Сирия, Египет, Мароко, Тунис, Ирак, Турция, Гана, Швеция, Италия, Испания, Португалия, Филипините и Хонконг. Член на журита и носител на филмови награди. От 2001 г. ръководи собствена филмова къща Strong Shadow Media.

На 14 април тази година Фейсбук без обяснения сваля акаунта му. Потърпевши са от този акт са r 139 групи в социалната мрежа, на които той е администратор. Коментари свързват този акт с критиката на Карим към Исляма и бежанската политика на федералното правителство. След протести, отново без обяснения, акаунта на Карим е възстановен.

Предлагаме ви негов текст, публикуван два пъти в уеб сайта на списание „Cicero”. Вторият път – от солидарност с автора след негласното му цензуриране във фейсбук. В статията Карим твърди, че знаците за предстоящата масова миграционна вълна от Близкия Изток са били различими още през 2014-а; че критично настроените към Исляма вече не са желани в Германия; че много от младите, изповядващи тази религия, ни най-малко не се интересуват от така наречените западни ценности.

”Ако стоиш при един народ 40 дни, то бъди един от тях или продължи нататък“. Според тази арабска (пред-ислямска) поговорка вече четири десетилетия живея в Германия. За да избегна недоразумения, още в самото начало трябва да отбележа, че не съм дошъл тук нито като бежанец, нито като кандидат за убежище. Дойдох като студент през 1977-а. Три години по-рано, заедно с моето семейство (формално мюсюлманско, но в интерес на истината по-скоро агностично) живееха и учеха трима студенти- от Швейцария, Норвегия и Индия. Възхищавам се на културния обмен и дори – на миграцията на народите. Намирам ги за важен процес от динамиката на цивилизацията. Но при спазване на принципа за „40-те дни“.

Както много други пришълци, и аз търсех в Германия разбирателството с местните. И го намерих бързо. За протокола - без помощта на интеграционни програми. Както много други, и аз попих ценностите на Просвещението, смесих ги със своето културно наследство и се получи симбиоза, превърнала се в основа за създаването на книги, статии и филми, които трябваше да служат за изграждането на културни мостове. Между другото, по онова време критичната позиция към Исляма все още бе добре дошла. През 70-те и 80-те критичните и самокритичните дискусии се смятаха за неизменна част от лявата идея.

Критиците на Исляма не са желани

Сега имам чувството, че на настроените критично към Исляма в Германия, като например Басам Тиби, Хамед Абдел-Самад, или на мен самия съзнателно се насажда чувство за безродственост. Днес сме нежелани. Когато хора като нас предупреждават за последствията от неконтролираните миграционни процеси, ни смятат за шовинистични реакционери, които не искат да проумеят глобалната отговорност, която Федералната република носи към останалата част от света.

Да, ние критикуваме бежанската политика на немското правителство и наивния подход на обществото към политическия Ислям. Затова често ни сочат за врагове на системата, чието присъствие нарушава баланса на обществения дискурс и нанася само щети. Хора като нас, чиито език е арабският, които са израснали с Исляма и съответно познават религията, точни ние сме тези, които трябва да се въздържаме от критика. Защото все някой можело да се почувства засегнат или лошо третиран. Предпочита се измамно съгласие вместо критичен диалог. За някои е абсолютно все едно какви са нашите аргументи, данни и анализи. Мотото е: „Моля, не безпокойте!” Който все пак се опита, бива заклеймен като ислямофоб и расист.

Застрашените ценности на Просвещението

Германия не е страната на дедите ми, но затова пък е нещо много по-важно за мен – тя е родината на моите ценности. Тук съм прекарал две трети от живота си, но въпреки това съм останал един твърдоглав бедуин. Няма да се примиря и ще продължавам да предупреждавам, че благодарение на масовата емиграция в момента сме на път на проиграем ценностите на Просвещението и на отвореното общество.

Защо в медиите и в политиката постоянно се говори за "пост-фактум времена", след като има толкова много останали без отговор въпроси, които е най-добре изобщо да не бъдат задавани. Например тези: "Как изобщо се стигна до масова миграция? Кои са религиозните и културни особености, довели насам хората от Северна Африка и Близкия Изток? Какви ще бъдат средносрочните и дългосрочните последствия за нашето свободно и отворено общество? Знаеха ли политическите лидери през 2015-а за предстоящата мигрантска вълна или наистина останаха изненадани?

Знаци за мигрантска вълна още през 2014-а

Лятото на 2015 година. Когато конвоите от бежанци вече достигат Будапеща, след като са преодолели македонския граничен контрол, политическите елити, агенциите за сигурност и представители на медиите обявиха, че всички са напълно изненадани от случващото се.

Това изглеждаше доста странно с оглед на факта, че не само посланици и военни аташета, но също така секретарки и портиери от немските дипломатически представителства в Бейрут, Аман, Анкара или Кабул още от 2013-а знаят, че хиляди се подготвят да поемат дългия път през Турция към Европа и най-вече - към Германия. Ако някой направи разследваща комисия, която да изиска седмичните доклади от дипломатическите представителства от тези страни, много неща биха излезли наяве.

От 2011 година насам поддържам постоянен контакт с приятели и колеги журналисти в Ливан, Сирия, Йордания и Турция. Всички те още от 2014-а говорят за това, че маси от истински и фалшиви сирийци (ливанци, палестинци, египтяни и суданци) се готвят да избягат в Европа и преди всичко - в Германия. В ливанските градове като Триполи, Сидон и в южните предградия на Бейрут изведнъж се изпразват хиляди жилища, много сирийци прекратяват многогодишните си жилищни договори, продават бизнеса си в тези градове (фризьорски салони, месарници, работилници) и се отправят към Турция. В арабските ежедневници от 2013, 2014, 2015 почти всеки ден можеше да се прочете, че Германия има нужда от 1,5 милиона мигранти, с които да запълни дефицита от работна ръка. На място се говори за някакви големи кораби, които по поръчка на немското правителство трябвало да превозят към Федералната република около 5000 сирийски бежанци - със и без документи за самоличност.

Липсващата последователна програма за миграция

За мен е извън всякакво съмнение, че както бюрото на ZDF (втора немска телевизия), както и колегите от ARD, много добре знаеха какво се подготвя. Затова не е необходима разследваща журналистика. Немското и австрийското разузнаване, разбира се, знаят в детайли за предстоящото преселение. Те разполагат с отлични контакти в региона още от 70-те. Франк-Валтер Щайнмайер, нашият нов президент, още като външен министър трябва да е бил запознат с развитието на събитията. Същото се отнася за Министерство на вътрешните работи и кабинета на канцлера.

Тези политици, платени от народа и действащи в името на народа, трябваше от своя страна да започнат бърза, хуманитарна и последователна програма с цел да се помогне на хората да останат в съседните на Сирия страни и, принудени да живеят извън родината си, да прекарат това време в нормални условия. Вместо това световните лидери и нашите собствени представители допуснаха, с помощта на Саудитска Арабия и други страни от Арабския полуостров, да бъдат съкратени с две трети средствата от Програма-2014 на ООН за тази кауза. В Германия още същата година федералната агенция по миграция  изготвя рекламен документален филм за бъдещи мигранти. Преведената на 32 езика творба имаше за цел да покани хората насам.

90% от сирийците са икономически мигранти

Но кои са изобщо хората, които се отправиха към Германия? Кои са сирийците, справили се със задачата да достигнат хвалената Германия? 90 процента от хората, идващи от Сирия, не са бежанци. Нито са търсещи убежище по смисъла на член 16 от конституцията, нито - бягащи от война по смисъла на конвенцията за бежанците на ООН. С изключение на избягали атеисти, християни или преследвани малцинства като хомо- и транссексуални, при повечето става дума за икономически мигранти: хора, които от години живеят в Ливан, Йордания или Турция, имали са своите наети жилища или бизнес там. Става въпрос и за гастарбайтери в арабските страни, които внезапно виждат своя шанс да отидат в Германия. От потенциално „истинските" бежанци от Сирия много малка част би имала изобщо възможността да плати разходите за това „пътешествие“. За това обаче много от про- бежанските организации не желаят да говорят.

Данните сочат, че само от страните на Персийския залив в Германия са дошли приблизително над 14 000 семейства, сирийски или не. Страните от Персийския залив подкрепят това преселение на народите с всички възможни средства. Бе уговорено например, притежателите на разрешение за работа в тези страни да влязат безвизово в Черна гора. Оттам се присъединяват към бежанския поток и пристигат в Германия.

Презрение към местните ценности

Тъй като исках да разбера какво мислят за Германия пристигналите тук сирийци, реших да се регистрирам под псевдоним в три от най-големите фейсбук-групи на сирийски бежанци в Германия. Първата има 227 хиляди поддръжници, втората – също толкова, третата – над 100 хиляди. Сред тези, които постваха и коментираха, се натъкнах най-вече на такива, които възприемат политическия Ислям като решението на всички проблеми. Тези групи се доминират от хора, които презират западния модел на живот. Рядко можеха да се срещнат коментари от сирийци, за които човек би могъл да си представи, че някой прекрасен ден може би ще бъдат част от нашето отворено общество.

В тези форуми например беше споделено интервю със сирийка, която от близо година живее край Кьолн и която разкрива религиозната си принадлежност, по-точно - липсата на такава, определяйки себе си като атеист. Реакциите на коментиращите започват от обиди и завършват със сериозни заплахи. Някои пишат, че ще я намерят и обезглавят, други – че ще я нарежат на парчета. Друга сирийка сподели видео, в което абсолютно безпристрастно заявява, че ще свали бурката, но въпреки това уважава всяка жена, която реши да я запази. Естествено, и тя бива обиждана и заплашвана по най-грозния начин. В рамките само на няколко дни се събраха повече от 4300 коментара. Само 7 от тях бяха в духа на идеята, че жената сама трябва да взима решения за себе си. Остатъкът звучеше така:

"ти си к…, презираме те", "Мърсиш религията ни" и т. н.

Смекчавания и украси

В повечето от тези групи почти всичко се върти около Исляма и налагането му като религиозна и ценностна система в Европа. За това как човек най-лесно може да се добере до финансови облаги или за това кой на кого може да уреди фалшиви документи.

Редовно има обяви за снабдяване с фалшиви дипломи и други документи. Като цяло на германците и на немюсюлманите се гледа негативно – като на общество, което живее без ценностна система и на което само Ислямът може да покаже верния път. Един пример: някой поства, че в учебния план на немско училище ще бъдат включени часове, в които се преподава Ислям. От последвалите коментари обаче става ясно, че това не бива интерпретирано като знак на толерантност, а точно обратното – като зов за помощ от страна на немците, които искат да се запознаят с религията им и да я приемат за своя.

Разбира се, трябва да владееш арабски, за да се добереш изобщо до тези социални групи в интернет. Този свят практически е затворен за повечето немци и за повечето журналисти. Впрочем, само така би могло да се обясни защо политиците ни редовно канят високопоставени представители на ислямското духовенство и всеки път се оставят да бъдат заблуждавани с украсени факти и смекчени обстоятелства. Факт е, че почти всички ислямски организации позорно капитулират при темата за пълзящата радикализация. Опасявам се, че този вид бягство от реалността няма да е за добро.

Немската политика е загубила поглед за реалността

Като някой, „който по-дълго живее в тази страна”, както хубаво се изрази нашата канцлерка, си задавам въпроса: защо винаги определени групи на обществото поемат инициативата да решават измеренията и структурата на миграцията и по този начин да решават трайните промени на културния облик на Федералната република? В случая не става въпрос за задълженията, поети в рамките на международните договори и споразумения. Става въпрос за това как на тези задължения се отговаря по начин, който спазва социалните и културни баланси в рамките на обществото.

Става въпрос за основни неща, поради което не бива да се позволява дебатът да бъде стесняван до лозунги като „расизъм” от една страна и „доброчовечност” от друга. Дори и аз, роденият в Либия, съзнавам, че на фона на своята история Германия носи особена отговорност спрямо бежанците и преследваните. Но заради това германиците не бива да губят поглед върху реалностите и предизвикателствата на настоящето.

Младите мюсюлмани не се интересуват от западните ценности

А реалностите не отговарят на картината за етническо многообразие и културно обогатяване, която много политици рисуват от удобство или водени от фалшиво разбиране за хармония. Който иска да знае какви отношения ще ни сполетят и нас, нека погледне към Франция, Англия или Швеция. Във всяка от тези страни живеят трудолюбиви, умни и стойностни мюсюлмани, от които обществата там могат да спечелят. И въпреки всичко е трудно да се каже, че интеграцията навсякъде върви успешно.

Моят опит сочи, че досега нито една от споменатите страни не е успяла да спечели поне повечето млади мюсюлмани, родени на Запад, за ценности като толерантност, отвореност и самоопределение.

Ако ние и следващото поколение не успеем да предадем на мюсюлманските имигранти ценностите на Просвещението и водещите принципи на демократичната ни култура, последиците ще бъдат опустошителни – и то за всички нас. Като роден ливанец, който от десетилетия се чувства добре в Германия, твърдя: Ценностите на отвореното общество не се търгуват! За съжаление, изглежда, че преди всичко новите мултикултуралисти са глухи за това послание.