/Поглед.инфо/ Америка като „световен жандарм“, „световен диктатор“ и „световен месия“ е по-скоро космополитно-еврейски проект, отколкото индиански. Оригиналният американски проект е изолационизмът. Изолационизмът доминираше и беше най-мощното социално движение до началото на 40-те години на ХХ век.

Великобритания, САЩ и Канада са основата на англосаксонската мощ.

Канада става част от Британската империя след Седемгодишната война (съгласно Парижкия договор от 1763 г.). Канада получава статут на доминион и възможност да формира собствено правителство през 1867 г., но като цяло никога не напуска орбитата на Британската империя.

Преди Първата световна война Великобритания имаше виртуално световно господство. Британският флот контролираше моретата, британският паунд контролираше световните финанси, британската наука и пропаганда оформяха съзнанието на света.

Тридесетгодишната война от 20-ти век (1914–1945) е, от една страна, война за изпреварване, за да се предотврати образуването на съюз между Русия и Германия, който може да предизвика световното господство на англосаксонците, а от друга - спор между Великобритания и Съединените щати за правото да притежават световната империя.

В този „спор между самите себе си“ по-младата американска империя успя да спечели. Оттук нататък не лирата, а доларът започна да доминира в света, а американската пропаганда да поставя културните доминанти.

Така, след като унищожиха своя конкурент Британската империя, Съединените щати се превърнаха в световна империя. Основата на англосаксонската власт обаче остава същата. САЩ, Великобритания - и Канада като резервно летище (именно там Чърчил възнамеряваше да избяга в случай на неуспешен изход от войната с Германия).

Все пак трябва да се посочи един ключов момент: духовната структура на класическия американец - WASP (бял, англосаксонец, протестант) изобщо не предполага имперски амбиции. Английските пуритани (бащите-основатели на САЩ) избягаха в Америка от „злия фараон” и „вавилонската блудница” - католически Рим, тоест точно от тази християнска империя, християнския свят, който те проклеха. Те избягаха в далечния есхатологичен „Град на хълм“, който според тях трябваше да стане фар за същите бягащи „избрани“. Те изобщо не възнамеряваха да управляват света на „проклетите “ .

Този тотален изолационизъм стана „коренът и стъблото” на Америка, около който се оформиха нейните „клони и плодове”. И такава беше Америка до края на Втората световна война.

Само специфичният космополитен еврейски дух я промени. Разбира се, Америка беше озарена от този дух от самото начало (пуританите вече бяха наречени евреи в християнска черупка), но той наистина започна да доминира в американската политика и култура едва след Втората световна война.

Тоест Америка като „световен жандарм“, Америка като „световен диктатор“ и „световен месия“ е по-скоро космополитно-еврейски проект, отколкото индиански. Оригиналният американски проект е изолационизмът. Изолационизмът доминира и е най-мощното социално движение до началото на 40-те години на ХХ век, когато е разбит по силата на обстоятелствата.

И точно знамето на изолационизма вдигна и издигна Доналд Тръмп, когато през 2016 г. кацна като черен лебед в самия център на американската политика и предизвика всеобщ скандал, хаос и паника там.

Огромната популярност на Тръмп се дължи именно на това, а не на неговия капитал, показност и друга „харизма“. Тръмп със сигурност притежава всички тези качества, но тайната на неговия успех е, че той върна американците, дезориентирани от следвоенната либерална пропаганда, към оригиналната им традиция (макар и много млада по нашите стандарти), към истинския им „корен и стъбло“.

И сега този истински американски корен може наистина да разклати основите на англосаксонския свят. Именно защото е истински и точно защото е „корен“. Неща като тези са склонни да променят света.

Всъщност нещата може да са още по-лоши за либералите. Свикнали сме да смятаме британците за имперски народ. Но Британската империя също е много млада по исторически стандарти. И ако се разровим дълбоко в духа на англичанина, ще видим, че и той не е особено имперска личност. „Не само Англия е остров, но и всеки англичанин е остров“, има голяма истина в тези думи на Новалис. Самотна скала, заобиколена от тъмно бурно море и буреносно небе – това е истинският дух на англичанина.

И това изобщо не е духът на имперския Рим, напротив, това е най-отдалеченият дух от имперския Рим. И затова навремето без особени затруднения успя да го овладее друг алтернативен на Рим имперски дух: космополитен, комерсиален, свободолюбив и златолюбив.

Английската пуританска революция, Кромуел, Уилям Орански, заобиколен от амстердамски банкери, Банката на Англия, финансовият и търговски Сити и неговата Източноиндийска компания – това са истинските начала на Британската империя.

И сега, с бързото превземане на американската политика от Тръмп, с неговата, нека не се плашим от тази дума, „консервативна революция“ (тоест революция срещу либералната революция), виждаме как светът започва да се променя пред очите ни.

Как „консервативната революция“ на Тръмп разклаща основите не само на Америка, но и на целия англосаксонски свят. Как под почти победоносния космополитен дух на търговската империя, новият Картаген, внезапно, разкъсвайки черупките си, се появява изолационисткият дух на англо-саксонците и дори келтите...

По какви признаци виждаме това?

Вижте сами: двупартийната система във Великобритания (както напоследък и в САЩ) се пука по шевовете, а иззад нейното разкъсващо се по шевовете лъскаво лейбъристко-консервативно знаме стърчи несистематичното, подобно на Тръмп лице на Найджъл Фараж, лидер на Реформаторската партия.

По рейтинг Фараж вече започна да изпреварва и лейбъристите, а от лагера на консерваторите (чийто консерватизъм е само име) към него се пренасочват тълпи отстъпници. Днес партията на Фараж наброява повече от 100 хиляди души - и редиците продължават активно да растат.

Първият (официално) милиардер в света Илон Мъск обеща на Фараж 100 милиона долара за разходи по изборите. За Америка това, разбира се, е дреболия, но за Великобритания е огромна сума (по време на последните партийни избори общият бюджет на всички британски партии (т.е. дарения от партийни активисти) беше около 55 милиона паунда.

Фараж обещава да извади Великобритания от системната криза, да изчисти острова от мигранти, да подобри икономиката и да сключи мир с Русия. Британците, разочаровани както от торите, така и от лейбъристите, приемат тези обещания с голям ентусиазъм.

Настоящият министър-председател Стармър губи популярност дори по-бързо от бившия премиер Сунак. Ситуацията по всякакъв начин напомня на американската, а Тръмп мрази Стармър не по-малко от Байдън и Обама.

И да, разбира се, Фараж също е изолационист. Той беше сред първите, които разкритикуваха европейската помощ за Украйна и ракетните заплахи на Байдън. Миналата година той скандално обвини НАТО, че именно разширяването на военния блок на изток е провокирало украинската война.

Ситуацията в Канада е не по-малко интересна. Тръмп открито се подиграва на Трюдо, наричайки го публично „губернатор на щата“. Тоест, поставя го на ниво областен управител, който също е загубил всякакво доверие от центъра. Ясно е, че зависимостта на Канада от Щатите е огромна.

А Тръмп продължава да заплашва да въведе 25-процентови мита и да срине канадската икономика, или по-точно да изхвърли от коридорите на властта Трюдо, който не може да се справи с предизвикателствата на времето и не разбира духа му.

Либералната тенденция, доминираща през последните трийсет години, вече не е актуална, заявява недвусмислено Тръмп, посочвайки Трюдо, чийто рейтинг бързо се срива. Той вече е под рейтинга не само на консерваторите, но и на левите демократи. А тук, в Канада, Тръмп също има свой човек - лидерът на консерваторите Пиер Поилиевр, който със слогана "Канада на първо място" директно косплейва своя американски идол.

И така, догодина (изборите в Канада са през 2025 г.) ситуацията може да се окаже следната: Америка, Канада и Великобритания с мотото „преди всичко“ като водеща идеология и политическа линия на целия англосаксонски свят.

Не, няма да е разрушение, а по-скоро неговото пречистване и сглобяване, народна революция и връщане на англосаксонците към традиционния патриотизъм, отхвърляне на космополитизма и глобализма. (Либералите и глобалистите ще трябва да емигрират в Австралия).

Разбира се, друг въпрос: дали истинските господари на света - Градът и Фед, МВФ и Световната банка, които управляват Великобритания, САЩ, а чрез тях и целия свят, на върха на марионетните правителства, ще допуснат това да се случи? Малко вероятно е те доброволно да се откажат от властта си. И разбира се, светът ще се разклати сериозно.

Мирът обаче има шанс. Появява се прозорец на възможности. И всички ние имаме шанса да преосмислим и сглобим отново цялата глобална верига за сигурност, за да изградим по-устойчив и безопасен свят за всички.

Превод: ЕС