/Поглед.инфо/ Русия провежда своята политика без оглед на всички провокации на потенциалните „партньори“, колкото и абсурдни да са те.
Тя разгроми изпратените от Запада уахабити в Кавказ, „измъкна“ НАТО изпод носа на НАТО.
Провали сценария на САЩ в Украйна.
Възстановява ЕАИС.
А в Сирия Русия реално свали от пиедестала регионалния хегемон – англосаксонският Запад, който бе заеман от него през всичките 50 следвоенни години.
Със своите бомбардировки срещу разбойниците Русия строши основните ребра на изградената от американците геополитическа световна контура. Това е катастрофа, за която англосаксонският свят няма с какво да отговори на Русия. На ядрена Русия.
Това е курсът на Русия, който накратко се изразява в последователното изтласкване на Запада от сферите, представляващи принципно значение за него. Това изтласкване е жизнено необходимо, защото Русия ще следва този курс независимост от това кой я оглавява.
Истерията на Запада по адрес на Русия е предизвикана от ефективността на руската външна политика.
Тъй като военната мощ на Русия не позволява да се използват военни методи за принуда, Западът използва всички останали, намиращи се на разположение – дипломация, финанси, специални операции и пропаганда.
Едно от тези престъпления, организирани с цел информационно-политическо осигуряване е осигуряването на цялата каскада агресивни мерки срещу Русия във всички области – от военните до информационните и икономическите, стана отравянето на Скрипал и дъщеря му с газ, чието изготвяне и доставка на територията на Великобритания се приписват на Русия.
Всички „истерии“ около Скрипал и последвали след това санкции целяха включително и да предотвратят това, което сега Русия прави в Идлиб.
Не успяха да предотвратят нищо.
Засега „партньорите“ се съревновават помежду си с развъртането на, както им се струваше, убийствената за Москва тема за Скрипал. Русия нанесе мощен бомбен удар по Идлиб, разчиствайки път на сирийската армия към унищожението на последния анклав на американските храненици.
При това действията на Русия в Идлиб демонстрират слабостта на САЩ.
Тръмп е притиснат в ъгъла, не от своите съперници, а от Русия.
Именно така. Русия разкри подготовката за провокация с химическа атака в Идлиб, което през ООН показа на целия свят. И всички чуха това. С всички детайли, включително количеството бутилки и техния цвят, а също така описание на начините как хлорът е доставен в Идлиб и мястото на тайното му съхранение.
Всички козове на американците са разкрити. Няма никакъв смисъл от операцията.
Но операцията се подготвя.
САЩ вече са набелязали местата, по които ще нанесат ударите си. Щурмът ще бъде по-решителен от преди. Подготовката се води така, все едно химическата атака ще се състои.
Тогава, когато в САЩ решат това.
Тоест всички маски са захвърлени и щатите открито готвят агресия с провокация в суверенна страна, където те открито имат статут на окупант.
Не е изключен и вариантът, ако изобщо няма химически атаки, американският удар все пак да се проведе.
Твърде силно руснаците бомбардираха американските протежета.
Твърде близо са до поражение, заради което и пропада причината за паличието на американци в Сирия.
Как да се допусне такова нещо.
Ударът е нужен за престиж… САЩ в Сирия, а и в целия Близък изход все повече преминават от стратегия на тактика.
Ще видим.
Не напразно, видимо, се срещат лидерите на Русия, Иран и Турция.
Изглежда, че сега Русия има трудна задача в Идлиб.
Тя не се състои в това, че да се отбие атаката на американците, а в това да не бъде отбита твърде силно.
Ако Русия перне твърде силно един по носа на Тръмп в Сирия, тя рискува да го потопи, вместо да поддържа неговия страшен имидж и да му помогне, уж да победи.
Просто защото на Тръмп му се получава да троши „всичко до което се докосне“, това, на което се основаваше американската мощ през последните денонощия.
Лоша идея е да помагаме за импийчмънта на такъв пич.
Не трябва да прекаляваме в Сирия. Тръмп трябва да излезе блестящ от обстрела, ако реши да стреля, а не засрамен.
Тоест „съдбата“ на САЩ и на Сирия се оказват в ръцете на Русия.
Някои на запад, видимо, разбират това – Русия води Америка според плана си, способства изтеглянето ѝ от Сирия и отслабването на позициите ѝ в Близкия изток, макар и САЩ да остават световен хегемон и много болезнено да бият при това по Русия със санкции.
Но при това Русия не изпуска възможността да „вземе своето“.
В това време поддържаният от евтиния руски газ Берлин започва да осъзнава нещо. Изглежда да се съмнява в хегемона. Меркел за първи път одобри действията на Русия в Сирия.
И засега пред нас стои задачата да се постараем да не дадем на Тръмп да попадне с ракетите си там, където не трябва при това да не го представим като слабак и и символ на американския позор. Ако реши все пак да „воюва“.
Трябва да се даде възможност на Тръмп да осъществи своята глобална мисия.
Втори такъв президент САЩ няма да имат…
Превод: Поглед.инфо