/Поглед.инфо/ Арестът на бившия президент на Франция Никола Саркози е особено показателен на фона на тъкмо завършващите избори в Русия. Ако обвиненията срещу него са верни, те ще разкрият крещящото беззаконие, което се случва на изборите на запад. Представителите на самия този западен елит критикуват руските политически порядки, а самите те са готови в името на властта на подкупи, убийства и разрушаването на цели страни.

На Запад изборите в Русия не се смятат за демократични (за разлика от техните си). Допълнително Русия е обвинявана и в намеса в американските и европейските избори. Но в действителност ние виждаме, че двете ключови страни от Западния свят са президентски републики, около чиито избори се провеждат мащабни машинации.

Няма да се впускаме сега в подробности за последните американски избори. Напомняме само, че първоначално за издигането на Хилари Клинтън и победата ѝ над Бърни Сандърс бе задействана цялата мощ на апарата на Демократическата партия. А след това, след поражението ѝ от Доналд Тръмп, срещу избрания президент вече година и половина се води организиран саботаж и обструкция. Да погледнем на Франция, страната, станала първата в света президентска република.

Нейният бивш президент – 63-годишният Саркози – във вторник бе изведен под стража направо в сградата на съдебната полиция на Нантер, едно от предградията на Париж. То пристигна за разпит по делото за неговата предизборната кампания през 2007 г. Той спечели изборите и стана президент на Франция, а следващите, през 2012 г. ги загуби.

И ето сега Саркози е арестуван. Засега за 48 часа, след изтичането на които ще се решава въпросът за повдигането на обвинения и по-нататъшен арест. И този път, за разлика от предишния арест от преди почти четири години, шансовете да излезе сух са значително по-малки.

Да, на 1 юли 2014 г. Саркози вече бе задържан – тогава 15 часа го разпитваха по дело за злоупотреба със служебно положение по време на неговото президентство. Подозираха го, че е използвал своите възможности да получава закрита информация за хода на разследването по „Делото Бетанкур“ - история, свързана с незаконното финансиране на неговата избирателна кампания през 2007 г. от най-богатата жена във Франция Лилиан Бетанкур. Тогава срещу Саркози бе повдигнато обвинение, но го освободиха. След това делото се проточи, а през септември 2017 г. Бетанкур почина на 94-годишна възраст.

Но сега основните подозрения по отношение на Саркози се отнасят до друг подкуп. И макар човекът, който му е дал парите, също днес да е мъртъв, свидетелствата против бившия президент са повече от достатъчни. Въпросът е там, дали френското правосъдие ще успее да осъди бившия президент на страната.

Става дума за парите, които Саркози взема от Кадафи и когото той по-късно убива. Това не са средновековни хроники, това е реалността на съвремието. Символично е, че арестът на Саркози се извършва точно седем години след обнародването на историята с кървавите пари.

На 10 март 2011 г. Саркози признава т.нар. либийски въстаници и техния Преходен национален съвет (създаден под френско ръководство) за единствени законни представители на либийския народ. На 19 март започва военно-въздушна операция на западните страни против Либия. В промеждутъка между двете дати Муамар Кадафи и неговият син Сейф ул Ислам заявиха, че Саркози е получил пари от Либия за своята предизборна кампания.

„Саркози е умствено изостанал“, заяви либийският вожд“. „Трябва да ми благодари, че стана президент на Франция. Ние му предоставихме средствата, които му помогнаха да победи на изборите“.

Тогава синът на Кадафи поиска от Саркози да признае за получаването на парите от либийското правителство поради позициите му по отношение на събитията в Либия да ги върне.

На практика няма съмнения за честността на Кадафи. Въпросът е не само в това, че синът му Сейф ул Ислам е жив, но и в това, че предаването на парите до Саркози е потвърдено и от други либийски ръководители, в частност, бившия министър-председател Багдади ал Махмуди и Шукри Ганем (заемал по-късно поста министър на петрола и по странен начин удавил се във Виена през пролетта на 2012 г.)

Един от посредниците, ливанският милиардер Зиад Такедин преди две години разказа, че в периода 2007-2007 г. лично е препратил пет милиона евро от Триполи към Париж, където ги предава на дясната ръка на Саркози Клод Геан (след изборите оглавил вътрешното министерство). За финансирането на Саркози разказа и едно от доверените лица на Кадафи – Бехир Салех. А бившият началник на либийското разузнаване Абдала Сенуси даде показания по този въпрос пред Международния наказателен съд.

Освен това, през май 2012 г., когато Саркози губи изборите, президентът на Беларус Александър Лукашенко не се сдържа:

„Саркози не взе 50 млн. долара, а според Кадафи, повече от 100, за своята предизборна кампания. Кадафи ми го разказа лично, когато бе тук на посещение“.

Как се отблагодарява Кадафи на своя кредитор? На 20 октомври 2011 г. самолетите на френските ВВС нанесоха удар по кортежа на Кадафи. Раненият либийски ръководител попадна в ръцете на враговете си и бе убит. Причинно-следствените връзки тук са толкова очевидни, че само сляп не би ги видял.

Да, на следващата година Саркози изгуби президентските избори, макар за победата му да бе направено всичко възможно и невъзможно. Например, бе отстранен основният му съперник – директорът на МВФ Доминик Строс-Кан. На 14 май 2011 г. два месеца след началото на либийската операция Строс-Кан бе арестуван в Ню Йорк уж по подозрение за изнасилване на камериерка в хотела, където живее. Покритият характер на делото срещу Строс-Кан още тогава не предизвикваше никому никакви съмнения. Скоро го пуснаха, но вече не можеше да става дума за кандидатура за президент. Но Саркози успя да загуби дори срещу съвършено безличния Франсоа Оланд и отиде в сянка, легна на дъното. Разчиташе, че ще забравят за подкупите.

Но сега отново се заеха със Саркози. В това число и чрез „парите на Кадафи“. Преди два месеца в Лондон бе арестуван неговият бивш помощник – бизнесменът Александър Джухри – скоро, в действителност, пуснат под гаранция от един милион лири.

Т.е. имаме работа с уникална ситуация – бившият глава на държава, която има ядрено оръжие и влизащо сред петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, е обвиняван във вземане на подкуп от чужда държава. А с отчет на по-нататъшните събития, може напълно обосновано да се подозира за заговор с цел убийство на човека, дал му пари. Следствие на което става разрушаването на цяла държава, което води на свой ред не само за огромните жертви в самата Либия, но и отразила се на кризата с бежанците, които едва не заляха Европа в средата на настоящето десетилетия.

Всичко това по отделно стига за истински шпионски роман и сериал. Иначе казано, френските избори през 2007 и 2012 г. са такъв ад, че нищо не е необходимо да се измисля. Но не – трябва да се говори за нечестните избори в Русия и за убийството на агента на британското разузнаване.

Превод: Поглед.инфо