/Поглед.инфо/ Първият кръг на изборите в Бразилия на 7 октомври ознаменува това, което местните и чуждестранните журналисти наричат „крайно дясното цунами”. Разбира се, то се прояви на различни равнища. По-специално, днес основната национал-консервативна сила - Социално-либералната партия (СЛП), която сега обединява 241 000 поддръжници, се превърна във втората най-мощна сила в долната камара на конгреса, увеличавайки представителството си от 8 до 52 места и вкарвайки в горната камара четирима сенатори.
Най-видимият индикатор за „цунамито” обаче беше фантастично високият резултат от първия тур на президентските избори за крайнодесния кандидат Жаир Болсанар, издигнат от СЛП. Този политик, когото чуждестранната преса вече нарече „бразилския Тръмп", получи 46% от гласовете по време на гласуването, за него цифром на 7 октомври гласовете си дадоха повече от 49 милиона бразилски гласоподаватели! Бразилският политолог Бернардо Соржи правилно отбелязва, че толкова висок резултат за Жаир Болсанар е доказателство за дълбоката криза, която днес преживява Бразилия, проявяваща се едновременно в икономическата, социалната, нравствената области и в сферата на държавното управление.
Експертите в унисон твърдят, че Болсанар е предимно кандидат на едрата буржоазия и на бразилския агробизнес; ненапразно видният представител на банковия сектор в Бразилия, Андре Перфейто, заяви откровено: „Пазарите са оптимисти с Болсанар”. Но всеки, който знае дори малка история, знае, че колкото и тясно да са били свързани с бизнеса италианския фашизъм и германският нацизъм, едва ли щяха да дойдат на власт, ако не бяха успели да привлекат на своя страна значителна част от средните слоеве на населението, работниците и мизерстващите маси.
Виждаме нещо много подобно сега, през 2018 г., в Бразилия. По-богатите щати от Южна Бразилия гласуваха за Болсанар, получил явно мнозинство от гласовете в най-големите мегаполиси на федерална държава - Рио де Жанейро и Сао Паулу. Бразилската буржоазия, масово изоставяща подкрепата си към традиционните либерални и десноцентристки партии, очевидно избра тази есен Болсанар за свой фаворит. И в същото време проучванията на общественото мнение показват, че милиони бразилци, които са социологически отнасящи се със „средната класа” и дори към бедните маси, също са гласували за крайно десния кандидат. Както пише известният френски специалист по Латинска Америка Жан-Жак Курланд, „избирателите на Болсанар са предимно мъже, бели със средно или висше образование, като доходите им средно надхвърлят пет до десет хиляди реала минималната заплата и най-вече идват от югоизток".
Предвид факта, че на последните парламентарни избори преди четири години десните сили в Бразилия набраха броени проценти от гласовете, сегашният рязък скок на „ултрасите" в много отношения има „персонално” обяснение. За десетки милиони бразилци Болсанар представлява ред и законност, чест и морал. Да, в продължение на 27 години дейност Долната камарата на бразилския конгрес Болсанар, започнал като християндемократ, сменя девет (!) политически партии. Но пенсионирания капитан от въоръжените сили, за разлика от стотици свои колеги в парламента, всъщност никога не е бил замесен в корупционни скандали. Залогът върху „реда” обяснява и избора му за вицепрезидент: той стана уволнилият се едва тази година генерал Антонио Моурау, не толкова отдавна публично заявил, че „ако” се намерят „здрави сили” във въоръжените сили на страната, той ще направи всичко възможно „страната да не изпадне в хаос."
Ако се анализира програмата на двойката Болсанар –Моурау, тя носи ясен ултралиберален характер в икономическата област и има ярко консервативен профил в социалната сфера.
Сред икономическите съветници на кандидата от СЛП са бразилски икономисти и финансисти, които напълно споделят принципите на „Вашингтонския консенсус”. Елитът на Бразилия всъщност намери в Болсанар свой човек в класов смисъл: президентската му платформа включва мащабна приватизация (включително „естествените монополи” и пощите), рязко намаляване на публичния дефицит и намаляването на данъчната тежест върху имуществените слоеве.
Когато професорът от Свободния брюкселски университет Фредерик Лоул отбелязва, че „Болсанар представлява заплаха за милитаризацията на обществото”, белгийският политолог, специалист по Бразилия има предвид тоталната част от програмата на СЛП по отношение на сигурността. Болсонар, който нееднократно в миналото възхвалява военната диктатура, съществувала между 1965 и 1984 г., обещава са сложи край на насилието и организираната престъпност, които наистина правят Бразилската федерация една от най-опасните държави на света. Болсанар вярва в своята мисия, заявявайки на привържениците, че само той може да „освободи страната от корумпираните и неспособни класи”.
Съвсем естествено за един крайнодесен политик, Болсанар подкрепя оттеглянето на Бразилия от Парижкото споразумения за климата и настоява да се сложи край на практиката със „специални права”за индианците в автохтонните територии на Амазония. Сигурни сме, че всеки европейски крайнодесен политик се е зарадвал от все сърце, когато е чул публичното изявление на „кандидат-номер едно” за президентството на южноамериканската държава: „В Бразилия не трябва да има привилегии нито за индианците, нито за чернокожите, нито за гейовете ...”
СЛП и Болсанар се придържат към напълно дясна линия и във външнополитическия раздел на президентската програма. Приятелските отношения със САЩ, именно с администрацията на Тръмп, са ключов ангажимент на Болсанар и тази линия е напълно допада на голяма част от едрата буржоазия и земевладелци на Бразилия. В същото време, за разлика от левите сили, в дискурса на Болсанар и на неговите сътрудници съществува очевидна антикитайска реторика. В една от своите речи почитателят на военната дясна диктатура заяви, че „китайците завземат Бразилия”.
Не мога да кажа днес дали Франсис Фукуяма има право, когато предупреждава преди първия тур на изборите, че победата на Болсанар „ще се превърне в катастрофа за бразилците”; но очевидно „кафявата сянка” на „фашизма на XXI век” днес се издига над водещата страна на Латинска и Южна Америка ...
Превод: В.Сергеев