/Поглед.инфо/ На 21 февруари 1966 г. президентът на Франция обяви излизането на страната си от Северноатлантическия Алианс. За генерал Де Гол тази операция става „последната най-важна битка“.

Откакто НАТО е създадено през 1949 г. Франция е един от основните участници в него. Страната има определени основания да влезе в тази организация.

На първо място Втората световна война и германската окупация нанасят на страната колосални щети, икономиката е силно засегната и Франция е принудена да се съгласи на „Плана Маршал“. Планът за икономическа помощ на западноевропейските страни, пострадали по време на войната не е нищо друго, освен инструмент на Студената война на САЩ против СССР и междувременно е мощно средство за укрепване на долара като международна валута. Но за отслабена Франция подобен план е единствен изход от кризисното положение.

На второ място формирането на НАТО се случва в условията на вече наложилия се модел на двуполюсно световно устройство. Франция, като страна от капиталистически тип, автоматично става съюзник на САЩ.

Затова за Франция сътрудничеството със задокеанските и европейските партньори в икономическата и военната сфери е неизбежно. Преместването през 1952 г. на щаб-квартирата на НАТО от Лондон в Париж символизира неотменимото присъствие на военния блок на континента.

Междувременно изначалното доминиране в структурите на Алианса на САЩ, и в по-малка степен на Великобритания, е очевидно. Тези тенденции не се крият, особено след като САЩ, носещи основната част от разходите по ядреното сдържане на СССР, засилват влиянието си върху съюзниците.

Подобно положение противоречи на националните интереси на Франция и не може да притеснява президента ѝ Шарл дьо Гол, твърдо държащ да възстанови ролята на Франция като световна държава.

Той предлага на англосаксонците модел на равноправно вземане на решенията по ключовите въпроси, свързани с използването на ядреното оръжие (тристранен директорат между САЩ, Франция и Великобритания), при който всяка от трите държави да има право на вето върху използването на ядрено оръжие, но САЩ се отказват от нея.

Друг проблем стават ядрените разработки на Съветския съюз, в това число и създаването на балистични ракети, способни да поразяват цели не само в Европа, но и в Америка. В този случай Франция би могла да стане заложник на американските политически игри. Затова и Де Гол започва програма за поетапно излизане на страната си от Алианса.

Още в края на 50-те години на американците е забранено да имат ядрено оръжие в базите си във Франция. През 1958 г. на правителството на САЩ е отказано да получи възможност да разположи балистични ракети със среден обхват на френска територия. От командването на НАТО е изведен френския флот: първоначално от Средиземно море, а от лятото на 1963 г. от Атлантическия океан.

„Участието на една или друга държава в НАТО, където командват американците, може лесно да въвлече тази държава, против волята ѝ, в опасна военна авантюра“ – с тези думи френският президент обосновава решението си да изведе страните от военните структури на НАТО, предприето след посещението му в СССР, където му демонстрират възможностите на съветската ракетна техника.

На 21 февруари 1966 г. Франция излиза от военната организация на НАТО. В официалната нота правителството на Жорж Помпиду обявява евакуацията на 29 бази с 33 хил. души личен състав от територията на страната.

За жалост, след слизането на Де Гол от политиката, всички следващи лидери на Франция следват линия на подчинение през САЩ, а през 2009 г. Париж се връща напълно във всички структури на Северноатлантическия алианс.

Превод: Поглед.инфо