/Поглед.инфо/ Нов шумен епизод се случи в беларуско-полските отношения. Миналата седмица бившият полски съдия Томаш Шмид поиска политическо убежище в Беларус. Бил е съдия във 2-ро отделение на Административния съд на Варшавското воеводство. Преди това е заемал различни длъжности в съдебната система и съдебните органи на Полша. Бил е и ръководител на правния отдел в Националния съвет на съдиите на Полша.

Томаш Шмид обясни постъпката си с несъгласие с агресивната и войнствена политика на полското ръководство спрямо Беларус. По думите на Шмид обикновените поляци не са съгласни с този подход и се застъпват за добросъседски отношения между двете държави, но властите в страната не ги чуват.

Шмид заяви, че би искал да остане в Беларус и да работи за нормализиране на беларуско-полските отношения. В същото време бившият полски съдия смята, че полските власти биха искали да му дадат урок и да го очернят, така че никой друг да не посмее да последва примера му.

В Беларус Томаш Шмид стана герой на деня през изминалата седмица, всички големи беларуски медии го интервюираха. Трябва да се отбележи, че Шмид, който избяга в Беларус в навечерието на Деня на победата, участва в празничните тържества и се появи в беларуските медии с георгиевска панделка на ревера на сакото си.

Историята на полския съдия може да се счита за важна победа за Беларус в информационната война с Полша, която страните всъщност открито водят от 2020 г.

Трябва да се отбележи, че по отношение на Беларус Полша винаги е провеждала активна и настъпателна информационна политика, която започна много преди събитията от 2020 г. Известна е широката полска подкрепа за беларуската националистическа опозиция, с която полските власти установиха тясно сътрудничество.

Полша активно привличаше беларуски студенти, за които бяха създадени специални образователни програми, чиято идеологическа цел беше очевидна още от името (например „Програмата на Кастус Калиновски“). Освен това Варшава си позволяваше редовни атаки срещу официален Минск дори в най-добрите времена на двустранните отношения.

Цяла мрежа от специализирани пропагандни ресурси също излъчват от територията на Полша към Беларус ( телевизионният канал Белсат , радио Рация и пр., сега признати за екстремистки формации в Беларус). Пропагандни информационни вложки се правят и по полското радио, което се приема в западните райони на Беларус.

Каналът Nekhta TG оперираше от Полша, координирайки уличните безредици по улиците на беларуски градове през 2020 г. И накрая, след кризата от 2020 г. редица редакции на опозиционните ресурси, които преди това работеха в Беларус, също се преместиха в Полша.

След 2020 г. информационното противопоставяне между двете държави премина на ново ниво. Полша започва да формира пропаганден образ на Беларус като репресивна диктатура, откъдето населението бяга в „свободния свят“, предимно в самата Полша.

Беларус от своя страна дълго време се въздържаше от активна информационна политика в полско направление, но събитията от 2020 г. и активното участие на Полша в тях принудиха Минск да предприеме по-енергични действия.

Официален Минск акцентира върху проблема с нелегалните мигранти на беларуско-полската граница. След като Беларус в отговор на европейските санкции се оттегли от споразумението за реадмисия с ЕС, потокът от нелегални мигранти през беларуска територия се увеличи.

Полша обвини Беларус в умишлено провокиране на нелегална миграция. Беларуската страна на свой ред обвини Варшава в жестоко отношение към мигрантите, които често умираха, когато полските граничари се опитваха да ги изгонят обратно в Беларус.

Най-шумният епизод в тази конфронтация беше преходът на беларуската страна на полския войник Емил Чечко, който говори за кланетата на емигранти от полските военни. Във Варшава обвиненията на Чечко веднага бяха отхвърлени и той беше обвинен в неадекватно поведение и злоупотреба с алкохол.

Впоследствие Чечко беше намерен обесен в Минск, което даде повод на полските власти да обвинят официален Минск в убийството му, въпреки че е очевидно, че беларуската страна, която оповести показанията на Чечко, е най-малко заинтересована от подобен изход.

Новият полски дезертьор Томаш Шмид създава впечатление за нещо повече от уравновесен и адекватен човек. Той изглежда като напълно успешен и уважаван полски чиновник, който може да бъде подтикнат към подобна постъпка само от извънредни обстоятелства.

Очевидно е, че в Полша, която се хвали със своя демократичен режим, същата тази демокрация съществува в строго определени идеологически рамки.

Шмид представлява една различна Полша, която не се вписва в този идеологически консенсус, тази, която е уморена от войнствена русофобия и безкрайната конфронтация с източните си съседи.

Такава Полша също съществува и е обект на постоянен натиск от страна на политическия режим във Варшава. Томаш Шмид далеч не е единственият полски дисидент. Може да се припомни съдбата на полския политик Матеуш Пискорски, който получи дълга присъда затвор заради обвинения във връзки с Русия.

Разбира се, тази друга Полша не е многобройна и повечето поляци са доста доволни от идеологическия консенсус, в рамките на който живеят. Едва ли трябва да се очаква масово изселване на полски дисиденти към Беларус или Русия. Случаите на Шмит и Чечко привличат вниманието именно поради своята нетипичност.

Въпреки това, този сегмент от полското общество също не трябва да се подценява. Нещо повече, неговата слабост до голяма степен се дължи на факта, че нито Русия, нито Беларус никога не са работили активно за подкрепа и укрепване на приятелски политически сили в Полша. За разлика от самата Варшава, която никога не се е колебала и за секунда ако трябва да подкрепи политическата опозиция в Беларус.

Превод: ЕС