/Поглед.инфо/ Когато Западът разбере, че вече няма "таран", ще се появи основата за дългосрочни споразумения

Военната обстановка започна динамично да се променя; на 13 май групата войски на руските въоръжени сили „Север“ навлезе дълбоко в отбраната на въоръжените сили на Украйна и освободи редица населени места в района на Харков. Бързото и неочаквано за врага движение напред дори постави на дневен ред въпроса за възможното освобождаване на Харков. Междувременно настъплението на руската армия в донецкото направление продължава.

Означава ли това обаче действителен обрат в ситуацията на фронта и как може да отговори Украйна? Ще променят ли ситуацията западните военни доставки и какви са глобалните цели на страните в конфликта? Кореспондентът на Regnum разговаря за това с един от най-добрите военни анализатори в Русия, съосновател на информационно-аналитичния проект „Ватфор“ Сергей Полетаев.

— Сергей, руските войски настъпват в района на Харков и в посока Донецк, освобождавайки нови населени места почти всеки ден. На свой ред в Украйна беше затегнат законът за мобилизация, а САЩ отпускат нови пакети военна помощ на Киев. Ще успеят ли да спрат напредването ни по този начин?

— Целта на западните военни доставки е да се предотврати разпадането на фронта. Освен това, те са сигнал, че Украйна все още не е отписана.

В същото време, ако говорим за нашето настъпление, не очаквам мащабни пробиви. Нашата стратегия включва доста бавен напредък, разчитайки на артилерията - виждаме това от миналата есен. Как може да отговори Украйна? Ще бъда изненадан, ако военните доставки за Киев или някои действия на ВСУ, дори с подкрепата на Запада, променят състоянието на нещата, при което украинските войски отслабват и се движат назад.

Колкото до мобилизацията... Да, със затягането й се опитват да наберат повече "месо" на предната линия. Да видим дали работи. Ако е така, ще подсили предната линия. Но далеч не е сигурно, че ще се получи, тъй като в Украйна желаещите да се бият доброволно приключиха още миналата година.

— Върховната рада прие на второ четене законопроект, който позволява на затворниците да се мобилизират в украинската армия. Ще помогне ли това на режима в Киев?

— Мисля, че до известна степен ще забави отстъплението на украинските въоръжени сили. Но, повтарям, това няма да промени общата ситуация. Украинската армия ще продължи да отслабва.

— На какво тогава се надяват украинските власти в този случай?

— Украйна може или да продължи да устоява, или, според техните формулировки, да се предаде. Те все още отказват да се предадат. Това означава, че условията за тяхното предаване ще станат по-строги.

По мое мнение, това е не толкова стратегията на Украйна, колкото стратегията на Запада – на Джо Байдън и неговата администрация. Миналата година техният глобален стратегически план да победят Русия с ръцете на Украйна се провали напълно, с гръм и трясък при това. След това никаква ясна, смислена стратегия как да победят Русия, те просто нямат.

Остава инерцията: да се помогне на Украйна, за да може да издържи една година, а догодина, като се укрепи, да удари и отново да се опита да победи Русия. Но това е от същата поредица като обещанията за начало на различен, нов живот от понеделник.

Затова засега целта на украинските въоръжени сили е да се задържат. Те седят в отбрана, което според мен просто отлага неизбежното. И се надяват на чудо.

— Какви са целите на руските войски на фронта в близко бъдеще?

„ Мисля, че ще продължим да се придържаме към стратегията за натиск по фронта на много места, за да постигнем отслабване на противника. Намирате масто, където може да се скъса отбраната и след това насочвате резервите там, развивайки успеха. Това се нарича "активна защита".

Имаме достатъчно предимства и резерви, за да се придържаме към тази стратегия. Можем да постигнем пробиви като в Очеретино, само че в по-голям мащаб.

В същото време ние все още нямаме достатъчно сили и средства да отворим втори фронт. Ние нямаме втора армия. Говори се за втори фронт край Суми или Харков. Но не очаквам това да се случе скоро, поне не през пролетно-лятната кампания на 2024 г.

— Какъв ще бъде успехът на стратегията за „активна отбрана“?

— През 1918 г. Първата световна война на Западния фронт завършва със стодневна офанзива на Антантата. Окопната война на изтощение продължи, в някакъв момент германската армия беше толкова изтощена, че германците просто не можеха да задържат фронта: войските им започнаха да се търкалят назад, пълзейки и късайки се като гнила тъкан.

Може би нещо подобно ще се случи сега. Тогава всичко приключи с капитулацията на Германия. Тази стратегия може да постигне подобен резултат. И няма да кажа кога може да се случи това. И никой няма да каже, защото зависи от много фактори, които не можем да измерим. В същото време много, разбира се, ще зависи от западните доставки и от това колко нови хора Украйна може да събере за фронта.

— Украинските въоръжени сили ще продължат ли да стоят в отбрана? Няма ли да се опитат да контраатакуват?

„Те могат да разширят атаките в дълбочина в нашия тил.“ Няма да се изненадам, ако рано или късно те нападнат нашите „стари“ територии със западни оръжия. Въпреки че изглежда, че има някакво споразумение, това да не се случва. Но украинските атаки стават все по-смели. Те нямат стратегическо значение, но създават картина, че Украйна „удържа фронта“, а ВСУ все още могат да направят нещо. В името на картинката те ще продължат да правят това.

— А що се отнася до НАТО, Украйна няма ли да бъде приета там?

„Не виждам никакъв шанс Украйна да влезе в НАТО. Това би означавало пряк военен конфликт между алианса и Русия, а НАТО не е готова за това. Напротив, те се опитват по всякакъв начин да го избегнат, тласкайки Украйна напред - „давайте, воювайте, бийте се“.

Западът отдавна е определил отношението си към Украйна: използва я като инструмент, като голям дрон камикадзе, таран, насочен срещу Русия. В същото време разговорите, че НАТО ще изпрати войски в Украйна, за да се бият с руснаците, възникват и затихват в същия ден. Не виждам никаква готовност за действително изпращане на войски.

Като цяло те имат ясното разбиране, че Украйна трябва да остане извън НАТО, за да могат във всеки един момент да кажат – това не е нашата война.

— Но френският президент Макрон говори няколко пъти за изпращане на войски в Украйна...

— Трябва да разделяме думите и реалните действия. Въпреки че признавам, че заради думите на Макрон, самият той ще бъде принуден да ги материализира някак. Ще трябва да направи нещо, за да не го смятат за безотговорен говорещ - дрънкало.

Да кажем символично да изпратят една бригада в Украйна, дори две или три. В същото време на фронта от украинска страна се бият 400 хиляди души. От наша страна - около 550 хиляди. Изпращането на малък брой френски войски няма да помогне да се компенсира разликата и няма да изравни силите на фронта. За да повлияете сериозно на ситуацията, трябва да изпратите цялата френска сухопътна армия - точно 150 хиляди души, заедно с интендантите, щаба и т.н.

Между другото, имайте предвид, че Франция достави по-малко пари и оръжия на Киев от всяка друга голяма европейска държава. И даже сега не разширяват доставките, но много говорят.

— В същото време дори Румъния обсъжда въпроса за прехвърляне на ЗРК „Пейтриът“ на Украйна.

— Дежурните доставки от Запада вече са рутинен процес. В същото време предаваното количество непрекъснато намалява. Миналата година бяха дадени оръжия по определен проект – за контранастъпление, който се провали. А сега е рутина.

– Какви според вас са целите на Русия в конфликта?

– Този конфликт има две нива.

Ще започна с глобалното. До известна степен това е война за световния ред. Никой не е планирал това, просто се случи. Западът се опитва да запази световния ред, в който доминира. По отношение на Украйна, това е въпрос на сфера на влияние.

Както вече казах, Украйна е оръдие, таран на Запада, насочен срещу нас. Имаме нужда Украйна да спре да бъде оръдие. Нашата цел е някакво голямо споразумение със Запада за разделяне на сферата на влияние в европейското постсъветско пространство, по-специално в Украйна.

Оттук и целите на специалната операция, формулирани в задачите по демилитаризация и денацификация. Но Западът все още не е готов да постигне споразумение. Съответно може да се наложи лично да ликвидираме този таран.

През последните две години Украйна постепенно отслабва. Таранът става все по-слаб, което означава, че се доближаваме до целта си. Колко време ще отнеме процесът? Колкото трябва.

В много отношения целта вече е постигната: стана ясно на всички, че западният подход, свързан с „превръщане на страната в оръжие срещу Русия“ определено води до катастрофа за страната. Грузинците разбраха това за пет дни през 2008 г.

— Киев разбира ли това?

„Мисля, че едва сега започва да им „просветва.“ Когато най-накрая го осъзнаят, когато Западът разбере, че вече няма таран, и всичко се разпадне в ръцете им, тогава ще се появи основата за по-дългосрочни споразумения. Но задачата на Запада е да попречи на Русия да направи това, защото подобно споразумение би подкопало самия световен ред, в който тъкмо те доминират.

Превод: ЕС