/Поглед.инфо/ Чухте ли новината, че Лондон е притеснен и разстроен от предстоящата среща между президентите на Русия и Америка. „Ама от какво се притеснявате и разстройвате?“, загрижено ще попитаме англосаксонците.

Нали сме похарчили толкова сили, колко души сме загубили. А за руската заплаха вече никой незнайно защо не вярва, нито в допинговите скандали, нито в отравянето на агентите. Всички си имат своята работа, знаете. А нали нашите подконтролни, глашатайски медии се стараха, какво ли не измисляха – и това, и онова… А и поставените от нас марионетъчни президенти в страните, където ние сменихме режимите с контролирани от нас, така и не разпалиха глобална война. Помислете си, къде да ги сложим? Да ги осиновим?

И вечно лигавещото се, тлъсто НАТО… колкото и да го храним, все му е малко, малко, ненаяло се. Ние толкова пари напечатахме, вече в астрономията попаднахме – увеличихме американския дълг до 21 трилиона. А толерантният и открит свят? Мислите си, че е лесно да говорим, че хомосексуализмът е нещо прекрасно, когато цялото мъжко и женско население на планетата, обединило се, се опитва да ви зашие един? Ех, и всичко е напразно“, отговориха световните финансови елити.

Малко история. Да, а какви са тези финансови елити? Лихвари. Това са тези, които днес реално управляват света. Но тяхното управление неминуемо отива към залез. Тяхната история започна отдавна, когато англосаксонците измислиха за себе си каперския закон на държавно равнище, съгласно който частните лица, с разрешение на върховната власт на воюващата държава използват въоръжен съд, за да превземат търговски кораби на неприятеля, а в известни случаи дори и на неутрални държави. Един от тези капери е основателят на династията Морган – Хенри Морган по прозвище Жестокия (1635 — 1688).

През 1910 г. се провежда тайна среща на остров Джекил Айлънд, принадлежащ на JPMorgan, между седмина души, които владеят около четвърт от богатството на целия свят. В състава на заговорниците влиза Нелсън Олдрич, сенатор на Род Айлънд – бъдещи председател на Комисията по национална валута. Той е съсобственик на JPMorgan и едновременно тъст на Джон Д. Рокфелер-младши. Останалите участниците на срещата също носят гръмки имена – Франк Фандерлип, президент на National City Bank of New York, Хенри Дейвидсън, още един съсобственик на JPMorgan, Чарлз Нортън, президент на Първа национална банка на Ню Йорк, Бенджамин Стронг от JPMorgan Bankers Trust, а също Варбург, партньор на Кун и Льоб и представител на семейството на Ротшилдите. Ето ги и тях – едно семейство.

И ето, че потомъкът на Хенри Морган – Дж.П. Морган заедно със седем банкери и сенатори от САЩ, променят не само САЩ, но и целия свят. Президентът Удроу Уилсън на 1 януари 1914 г. подписва закона за Федералния резерв. Емисията парични средства може да се извършва единствено от няколко банки, получили от Конгреса на САЩ възможността да пускат в обръщение банкноти. Вече преди смъртта си Уилсън съжалява за това: „Измамих страната си. Съдбата на нацията се намира в ръцете на малка група лица“.

Сега Федералният резерв е система, управлявана от различни собственик, в чийто състав влизат 12 регионални банки с разгърната структура на филиалите: Федералните резервни банки на Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Кливлънд, Ричмънд, Атланта, Чигаго, Сейнт Луис, Минеаполис, Канзас сити, Далас и Сан Франсиско. Собственици на Федералния резерв са най-богатите банкерски династии JPMorgan и Goldman Sachs, Ротшилдите, Лазар Фрер, Кун и Льоб (Kuhn, Loeb & Co), Варбург, Лемън Брадърс (Lehman Brothers), Рокфелеровата Chase Manhattan. 

Федералният резерв е като държава в държавата Америка. Същността му е изгода за банките. Това са евтини пари, с които временно да се вдигне икономиката на държавите за сметка на курсовите разлики на пазарите на дългосрочни капитали. В крайна сметка от това печелят, с потребителски кредити, самите банки.

САЩ като държава е длъжник на Федералния резерв с няколко трилиона долара и дългът трябва да се връща. Предизборното обещание на Доналд Тръмп бе да погаси държавния дълг на САЩ. Отношението между държавите САЩ и Федерален резерв могат да се характеризират с един показателен фактор. На Конгреса на САЩ му е позволено да иска само част от информацията за дейността на Федералния резерв.

Сега всичко е по-сериозно. Или с ресурсите на САЩ ще се спаси световната финансова система, или за сметката на разрушението на световната финансова система ще се спаси икономиката на САЩ. За спасяването на световната финансова система на световните финансови елити им е предложено да създадат аналог на Федералния резерв, но на световно равнище. Това е идея на финансовите елити, „Централна банка за централни банки“. Съгласно това се предлага Централните банки на страните да печатат пари на национално равнище, съгласно тези квоти, които им дава Централната банка за централни банки. Фактически ще се случи това, че САЩ няма да могат да печатат толкова пари, колкото са им нужни за регулация на поддръжката на своя национален бюджет. Както се казва – борба на големи пари с огромни пари. Затова, както ние разбираме, борбата не е на живот, а на смърт. Световният финансов елит иска да запази днешната финансова система като такава, за сметката на държавата Америка, за да оцелее. А също така им е нужна война (Руската заплаха) за постигане на определени глобални задачи. Нали огромният финансов балон не се е махал никъде, в размер на 21 трилиона долара (външният дълг на САЩ). А под предлог война и нейното осъществяване може да се устрои ново разпределение на света в собствен интерес. Сега са засегнати жизнените интереси на собствениците на Федералния резерв, глобалните монополи на групите на транснационалните банки и финансови компании, а също така и тяхната идеология на монополистичния модел на глобализацията с център във Вашингтон. Тръмп започна война със световните финансови елити за своята държава и има намерение да подкрепя единствено реалният сектор на икономиката на САЩ, защото е или разрушението на реалния сектор на икономиката на САЩ в условията на висока инфлация, или банкрута на транснационалните банки и свързаните с тях финансови институции. Американският президент въплътява в реалността своите предизборни девизи: Make America Great Again и America First.

Срещата в Хелзинки ще бъде наистина историческа. Защото лидерите на най-мощните държави на света ще обсъждат новия световен ред, договореностите за бъдещите срещи, резултатите от които ще видим в световните геостратегически събития, имащи глобални последствия не само за определени страни и народи, а и за целия свят. Срещата между Путин и Тръмп е неизбежна, също както е неизбежен инстинкта за самосъхранение у човечеството. За кого е по-важна тази среща в Хелзинки? Разбира се, че за Доналд Тръмп. Без Русия и без Путин и неговото огромно световно влияние Тръмп няма да победи.На световния финансов елит не му е нужен Тръмп с неговата политика на изолационизъм и не му е нужна Русия, в лицето на Путин, възстановила своята предишна мощ и влияние, като един от световните центрове на сила. Вече никой няма да може да попречи на тази среща. Единствено Русия и Америка и никой друг. Никой повече няма да бъде допуснат да решава съдбата на света, колкото и да не искат и каквито и да усили да не прилагат.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели