/Поглед.инфо/ Медиите активно обсъждат редицата заявления на западните чиновници и политици за възможното изземване на активите от руски произход, намиращи се извън границите на Русия. Темата не е нова, но след решението на Вашингтон и на неговите съюзници за изгонването на руските дипломати тя получава остра актуалност. Само за миналата седмица заплашителни заявления направиха министър-председателят на Великобритания Тереза Мей, британският министър на отбраната Гевин Уилямсън, американският посланик в Русия Джонс Хънтсман.

Не мога да се съглася с тези, които оценяват такъв род икономическа санкции като малко вероятни, както и не мога да се съглася с аргумента, че Доналд Тръмп, Тереза Мей и другите западните държавни дейци са благоразумни хора. Често пиша за непоследователността на действията на Тръмп в сферата на икономиката. Искам просто да добавя, че действията на Тръмп могат да провокират в близко време втората вълна на Световната финансова криза (първата се случва между 2007 и 2009 г.) и търговска война. И както показва историята от ХХ век, най-„ефективен“ способ за преодоляване на кризата и постигане нав търговската война (от гледна точка на финансовата олигархия) се оказва „горещата“ световна война.

За Русия е недопустимо да се изгражда икономическата политика на допускането, че нейните опоненти ще проявят благоразумие.

Наскоро в руските медии се появи още един аргумент в полза на това, че замразяването на активите няма да е страшно: имаме с какво да отговорим. Оказва се, че „в отговор“ ние можем да не плащаме дълговете си. Наистина, външните дългове на Русия са внушителни, според данни на националната банка, на 1 януари, те в съвкупност са 518 милиарда долара. Ще приведа като справка основните компоненти от тази сумарна цифра по сектори в милиарди долари: органи на държавната власт – 55,8, Централната банка – 14,5, банки – 103, 4, останалите сектори от икономиката – 345,2.

А сега да се обърнем към статистиката на международните резерви на Русия, които бившите партньори, а сегашните опоненти (или противници) заплашват да замразят и дори конфискуват. На 1 януари 2018 г. по данни на „Банка России“ те са 432,7 милиарда долара. В състава им има монетарно злато, което се оценява на 76,7 милиарда долара. Останалото е чуждестранна валута в различни форми, общо 356 милиарда долара. Златото не може да се запорира, но валутните резерви се намират наистина под Демоклиевия меч на санкциите. Оптимистите, наистина, твърдят, че балансът е в наша полза: външните дългове на Русия превишават валутните резерви с 1,46 пъти. Но тава е на хартия. Авторите на подобни „оптимистични“ сценарии произтичат от това, че обменът на удари ще се води по правила. Но само по себе си замразяването на резервите е нарушение на всякакви правила, нали официалните международни резерви на страните имат най-висок имунитет, тяхното замразяване, запор, конфискация или друго ограничение на правото на държавата да ги владее, да разпорежда с тях и да ги управлява може да се случи единствено по решение на Съвета за сигурност на ООН. Такова решение не е възможно.

Започва игра без правила и тя ще се води на широк фронт. Имам предвид, че могат да бъдат задействани всички чуждестранни активи и задължения на противостоящите страни (а не само официалните валутни резерви и задължения по чуждестранни кредити и заеми). А тук картинката изглежда вече различно. Да вземем статистическите данни на „Банка России“ по международните инвестиционни позиции (МИП) на РФ. Под МИП се разбира съотношението между чуждестранните активи на страната и нейните задължения пред останалия свят. И в активите, и в задълженията се отчитат преките инвестиции, портфейлните инвестиции, производните финансови инструменти, а също така „и другите“ инвестиции (банкови кредити, заеми във вид на разполагане на дългови книжа, търговски кредити и други).

По данни от 1 октомври 2017 г. чуждестранните активи на Русия са 1322,8 милиарда долара. Задълженията пред останалия свят са равни на 1051,8 милиарда долара. Разликата между активите и задълженията (чистата международна инвестиционна позиция) съставя плюс 271 млрд. долара. Това означава, че ако се случи пълно замразяване (или конфискация) на руските активи по целия свят, чистата загуба на Русия е 271 млрд. долара. Освен това още на 1 януари 2017 г. чистата МИП на Русия е равна на 222 млрд. долара. За девет месеца от миналата година, когато международната атмосфера продължаваше да става все по-напрегната, Русия „замени“ още близо 50 милиарда долара.

Вашингтон, Лондон, Брюксел без съмнение ще се стремят в тази икономическа война към това всички страни да проведат замразяване на руски активи. Редица страни ще откажат, но ако се вземат балансите по чуждестранните активи и задължения на Русия само от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Канада, Австралия и някои други, то те няма да са в наша полза. За жалост, Националната банка не изчислява подобни двустранни баланси, но по отделни фрагменти могат да се правят заключения. На 1 октомври 2017 г. натрупаните преки инвестиции от Русия в САЩ възлизат на 7,61 млрд. долара. А преките инвестиции от САЩ към Русия на този момент – едва 3,21 млрд. Възможната чиста загуба в този участък на икономическата война е 4.4 млрд.

Всички цифри, които съм привел (статистика на „Банка России“) е само върха на айсберга. „Банка России“ в статистическите си отчети фиксира единствено легалното изместване на капитала зад граница. А всички добре разбираме, че значителна част от капитала се премества нелегално. И векторът на това движение е от Русия извън границите ѝ: или в черни офшорни юрисдикции, или във Великобритания, Швейцария, САЩ, Холандия, Люксембург и други бели офшорки.

Налични са много експертни оценки на мащабите на нелегалното изнасяне на капитал от Русия. Най-известни са оценките на американската изследователска организацияGlobal Financial Integrity (GFI). По нейни данни, Русия се намира на второ място по света по мащаб на нелегалното изтичане на средства зад граница (на първо е Китай). Общият обем на това източване на капитала в десетгодишния период 2004-2013 г. е 1,05 трилиона долара. Средно годишно по 105 милиарда долара. Ако този средногодишен показател се екстраполира за целия период от съществуването на Руската Федерация, то ние получаваме обща сума на нелегалното източване на капитал от Русия равен на около 2,5 трилиона долара. Дори изхождайки от много консервативните оценки за доходността на активите с руски произход, който са формирани зад границата за последните четвърт век ще получим сумата от около един трилион долара. Така чуждестранните активи от руски произход, формирали се в резултат на нелегалното източване на капитал може да се оцени най-малко на 3,5 трилиона долара. Плюс това 1,3 трилиона долара легални чуждестранни активи от руски произход. В резултат на това всички чуждестранни активи с руски произход са 4,8 трилиона долара. И това на фона на чуждестранни активи, намиращи се в руската юрисдикция, равни на около 1 трилион долара.

Получава се, че чистата международна инвестиционна позиция на Русия не е 271 млрд. долара, както твърди „Центробанк“, а 3,8 трилиона долара. Читателят разбира, с какви сметки може да приключи рундът на войната по взаимно замразяване на активите.

В значителна степен отсъствието у паричните власти на Русия на представа за реалното състояние на мащабите на задграничните активи от руски произход е обусловено от това, че в първите години на века в руския закон за валутното регулиране и валутния контрол бяха внесени такива поправки, които опростиха възможността за нелегално източване на капитали. Ако в Русия се провеждаше либерализация на контрола над трансграничното движение на капитала, то на Запад бе точно обратното, нещата ставаха по-строги. Тласък към това бяха събитията от 11 септември 2001 г. Руските олигарси и чиновници клептомани смятаха, че ако контрол няма от „изхода“, от Русия, такъв няма да има и на „входа“. Това е илюзия. Входният контрол бе налице и постоянно се засилваше. Финансовото разузнаване и другите специални служби на САЩ започнаха да следят потока чуждестранен капитал не само на територията на собствената си страна, но и в други държави. За тази работа и за тесните връзки между американските специални служби и Федералния резерв на САЩ със системата SWIFY, с финансовите регулатори на САЩ и Европа вече съм писал. Подготовката на „кремълския доклад“ е само видима част от не афишираната дейност на западните специални служби по проследяването на нелегалните капиталови потоци от Русия.

Връщайки се към темата за евентуалното замразяване на международните резерви, искам да отбележа, че то може да се проведе не само пряко, но и заобиколно. „Банк Росии“ управлява своите чуждестранни активи чрез информационната и комуникационна система SWIFT. Вашингтон може да се получи от едноименната компания SWIFT блокиране на операциите на руски банки през посочената система (както той успя да направи през 2012 г. по отношение на Иран). В този случай, врагът ще убие няколко заека с един изстрел: ще парализира всички изчисления и плащания, свързани с външната търговия, кредитите и другите международни търговски сделки на руските банки и компании, като в същото време да лиши Централната банка на Русия от достъп до управлението на собствените ѝ резерви. Всъщност това ще означава тяхното замразяване.

Също така е възможно да се организира такова замразяване, което няма да изглежда като икономическа санкция, а ще се квалифицира като „действие, свързано с разрешаването на търговски спорове“. Ярък пример за такава кампания е замразяването на чуждестранните активи на Казахстан във връзка с спора между него и предприемача от Молдова Анатолий Стати. Последният в началото на века започва да търси от „удовлетворение“ от правителството на Казахстан във формата на обезщетение за вреди, претърпени в резултат на сътрудничество с държавата (в петролния бизнес). Първоначално размерът на исковете не надвишава 0,5 млрд. долара. С развитието на събитието започна и да се увеличава и исканата сума, а сферата на спора излезе далеч от пределите на Казахстан. Анатолий Стати (доста загадъчна фигура) започна да завежда дела в международните съдилища. През изминалата година, те вече са достигнали до 4 милиарда долара. С решения на различни международни и национални съдилища, започва процес на блокиране на активите от казахстански произход в редица европейски страни – Белгия, Швеция, Люксембург, Холандия. Апогеят на тази история беше блокирането през декември 2017 г. на средствата в Националния фонд на Казахстан (държавен инвестиционен фонд) в дъщерната структура на американската банка Bank of New York Mellon, действащ под юрисдикцията на Холандия. Размерът на блокирането надхвърли 22 милиарда долара, което е равно на 40% от общите средства на Националния фонд на Казахстан. Още по-изненадващо е, че размерът на блокираните средства надвишава 5,5 пъти максималната сума на исканията. Образно казано, сумата на вземането може да бъде една рубла (долар, евро), а размерът на блокираните средства - хиляда. Астана вярваше, че има „недоразумение“, което ще бъде решено преди края на годината. Три месеца вече са изминали от 2018 г., а средствата от Националния фонд на Казахстан (НФК) остават замразени. Историята за парите на НФК е визуална помощ за онези от Русия, които смятат, че „всичко ще се размине“.

Освен това уверяват, че Русия не се страхува от замразявания на международните ѝ резерви, защото голяма част от тях не са банкови депозити, а ценни книжа (преди всичко съкровищни облигации на САЩ). Да, книжата са при нас, те са анонимни, не могат да се замразят. Книжата, съставящи международните резерви, за сведение на тези „оптимисти“ се намират в депозитари в Европа и САЩ и тези депозатири имат система за двойно заключване. От тези 22 милиарда долари активи на НФК, които се намират в замразено състояние, по данни на Астана, половината са в Американски съкровищни бонове.

По-добре да се учим от чужди грешки. Днес все още можем да направим нещичко. Утре за тримилионните активи с руски произход в чужбина може и да забравим.