/Поглед.инфо/ Президентът - бизнесмен ще накара да платят за "приятелството"
Япония, която някога е заемала позицията на втората икономика в света, все още остава държава с мощна индустрия и научно-технически потенциал. Но в същото време в продължение на 80 години тя се счита в страната и в света за държава-протекторат, която в много аспекти е прехвърлила своя суверенитет на държавата-сюзерен - САЩ.
Трябва да се отбележи, че до определен момент тази ситуация устройваше японските управляващи кръгове, защото им беше изгодна. Наистина, сред важните фактори, които гарантират японския следвоенен „икономически бум“, е съгласието на Съединените щати да гарантират сигурността на Япония.
Това позволи на Токио да не харчи обичайните пари за отбрана, а да концентрира своите финансови активи в разширено производство в мирни индустрии и да напълни света с технологично напреднали и висококачествени стоки.
Разбира се, японците също носеха тежестта на поддържането на множество големи американски военни бази в страната си и харчеха пари за минимално необходимите така наречени сили за самоотбрана. Но тези разходи не могат да се сравняват с военните разходи на водещите страни в света, участващи в надпреварата във въоръжаването, наложена от Съединените щати на техните противници и съюзници.
В същото време японските политици умело използваха ограниченията, включени в следвоенната конституция на страната, забраняващи Страната на изгряващото слънце да притежава съвременни въоръжени сили и включително отказ от правото да води война.
Разпадането на Съветския съюз и изчезването на основния геополитически съперник на колективния Запад създадоха условия за прекратяване на надпреварата във въоръжаването и намаляване на военните бюджети на държавите, които преди това са участвали в нея. Тази ситуация обаче не продължи дълго.
Необичайно бързият икономически растеж на Китайската народна република позволи на тази страна шумно да се обяви за нова сила, оспорвайки установената хегемония в света на САЩ и техните сателити, включително Япония.
Почти едновременно с това Корейската народнодемократична република, изправена лице в лице с непримиримите си противници - САЩ и Япония, които открито си поставиха за цел унищожаването на тази държава, беше принудена да създаде ракетно-ядрен щит за самоотбрана. С което обаче едновременно отправи предизвикателство към враговете си.
Променящият се баланс на силите в Североизточна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион като цяло накара Вашингтон да се върне към активната фаза на надпреварата във въоръжаването в тази бързо развиваща се част на планетата. Както и преди, американското господство тук трябваше да бъде осигурено от преобладаваща военна мощ.
Японското правителство съчувства на необходимостта страната му да участва в осигуряването на такова господство и се ангажира, въпреки конституционните ограничения, да разпредели поне един процент от брутния вътрешен продукт (БВП) за военни нужди, като използва тези средства за увеличаване на способностите на възстановените въоръжени сили на страната.
Тъй като БВП на Япония е много голям, това бяха значителни средства, които позволиха да се оборудват „силите за самоотбрана“ с модерни видове оръжия. Скоро Япония се класира сред първите пет водещи сили в света по отношение на размера на своя военен бюджет. Това устройваше САЩ, тъй като лъвският пай от бюджета за отбрана на Япония отиде за закупуване на американски оръжия.
С нарастването на военното напрежение в различни части на света обаче Вашингтон и Пентагонът започнаха да смятат, че става все по-трудно за Съединените щати сами да държат света в подчинение и че е необходимо да принудят своите европейски и азиатски съюзници да отделят повече средства, за да противодействат на желанието на народите по света за свободно и независимо развитие.
С тази задача се зае с обичайната си безцеремонност и наглост Доналд Тръмп, който дойде на власт в САЩ през 2017 г. Без излишна дипломатичност той директно каза на сателитните държави, предимно членки на НАТО, че ако искат да продължат да гледат на Америка като на гарант за своята сигурност, трябва да дадат пари. А именно еднократно увеличение на разходите за отбрана до два процента от БВП. В същото време той заплаши, че в противен случай Съединените щати могат да напуснат Европа, оставяйки я „на произвола на съдбата“.
Същото нещо, със същото предупреждение, беше предложено на Япония и Република Корея (Южна Корея), които бяха публично обвинени, че се опитват да се „возят за сметка на САЩ“. Първоначално това шокира Токио и Сеул. Но, осъзнавайки, че закоравелият и безмилостен бизнесмен Тръмп не се шегува, властите на Япония и Южна Корея, въпреки протестите на народа, капитулираха и приеха програми за увеличаване на военните бюджети на своите страни до два процента от БВП.
Сега, в условията на огромни разходи за подкрепа на режима в Киев с пари и скъпи оръжия и боеприпаси, доставки на американско оръжие за Израел и Тайван, насищането на източноевропейските страни от НАТО с американски войски, както и неофитите на тази организация - Швеция и Финландия, съгласно много правдоподобни съобщения, Тръмп може да принуди съюзническите държави да отделят не два, а три, а в бъдеще пет процента от БВП за изграждане на военния си потенциал, което едва ли е възможно те да могат да го направят в условията на икономически сътресения и социален катаклизъм.
Това се обсъжда и пише с тревога в Япония, където Тръмп, меко казано, не е популярен. И въпросът не се ограничава до перспективата за извиване на ръцете на японците по въпросите на осигуряването на отбранителната способност. По тези въпроси самите японски власти не са против да си възвърнат статута на военна сила.
Тук има не по-малък страх от изпълнението на заплахите на Тръмп за увеличаване на митата върху японски стоки, внасяни в Съединените щати, предимно автомобили, което може да бъде тежък удар за експортно ориентираната Япония, особено като се има предвид намаляващата конкурентоспособност на японските продукти на световните пазари .
Възможно е също да има спекулации, че администрацията на Тръмп ще реши да въведе допълнителни търговски ограничения за полупроводници и стоки от други стратегически сектори на икономиката.
И като цяло хората в Япония се опасяват, че страната им при Тръмп може да изпадне от приоритетите на Америка. „Мисля, че Япония не е високо в списъка с приоритети на новоизбрания президент“, казва Глен Фукушима, известен експерт по отношенията между САЩ и Япония, пред Kyodo Tsushin, отбелязвайки, че по време на президентската кампания на Тръмп не са повдигнати въпроси, свързани с тази страна.
На дипломатическия фронт, каза Фукушима, Тръмп вероятно ще бъде зает с усилията да донесе мир в Украйна и Близкия изток, печелейки предимство в съперничеството на САЩ с Китай и установявайки контакти със Северна Корея. „Не очаквам администрацията на Тръмп незабавно да поиска нещо от Япония“, каза експертът, въпреки че отбеляза, че новоизбраният президент, както и през първия си мандат, ще иска Токио и други съюзници и партньори на САЩ да увеличат разходите си за отбрана и коригиране на двустранните търговски дисбаланси.
От друга страна, Фукушима обърна внимание на факта, че японците не могат да изключат ситуация, при която прагматичният Тръмп може да постигне споразумение с Китай, изтласквайки Япония настрана.
„В светлината на геополитическата и икономическа динамика той (Фукушима) отбеляза, че докато Япония не иска конфликт между САЩ и Китай, тя също не иска Вашингтон и Пекин да станат толкова приятелски настроени, че да създадат така наречената „група от двама“ (заменяйки с нея „седморката”, т.е Г7 – А.К.)”, пише „Kyodo Tsushin”.
„Това може да отстрани Япония и да я направи по-малко важна както за САЩ, така и за Китай“, каза Фукушима, добавяйки, че може да има моменти, когато милиардерът Илон Мъск и други могъщи поддръжници на Тръмп със специални бизнес интереси в Китай могат да накарат американския лидер да бъде по-сговорчив към Пекин.
Японските медии по всякакъв начин коментираха отказа на Тръмп да се срещне с настоящия японски премиер Шигеру Ишиба на встъпването в длъжност, въпреки че последният много упорито търси такава изява, очевидно за да подчертае своята лоялност и преданост и да постигне облаги и преференции за Япония.
Японски журналисти припомнят, че по време на първото си президентство Тръмп, подчертавайки значението на отношенията с Япония за Съединените щати, прие тогавашния премиер Шиндзо Абе през ноември 2016 г., почти веднага след избирането му, без да изчака официалното встъпване в длъжност. Абе беше първият чуждестранен лидер, посетил новия президент на САЩ.
Не може да се изключи, че отношението на Тръмп към Ишиба показва, че той и бъдещата му администрация гледат на настоящия японски премиер като на „куца патица“, а именно като на политик без перспектива, чиито месеци на власт са преброени.
Кабинетът, който той оглавява, е правителство на малцинството, което може да падне всеки момент, ако опозицията гласува вот на недоверие. Малки са и електоралните шансове на фалиралата в очите на хората Либерално-демократическа партия на Япония, водена от Ишиба, на предстоящите през юли парламентарни избори за горната камара на съветниците.
По един или друг начин, японците и най-вече управляващите в Страната на изгряващото слънце имат достатъчно основания да се опасяват, че „второто пришествие“ на Тръмп може да усложни политическата и икономическа ситуация в държавата им, изостряйки васалната зависимост на „потомците на гордите самураи“ от чичо Сам.
Превод: ЕС