/Поглед.инфо/ До деня на парламентарните избори в Молдова, които ще се проведат на 24 февруари 2019 г., остават малко повече от два месеца, но съставът на законодателния орган вече се очертава.

Скорошните социологически проучвания, проведени между 28 ноември и 10 декември от Асоциацията на социолозите и демографите на Молдова, определи, че симпатиите на избирателите са разпределени по следния начин:

- 35,6% за Партията на Социалистите (ПСРМ), поддържаща президента Игор Додон,

- 13,2% за Демократическата партия на Молдова (ДПМ) с лидер Влад Плахотнюк,

- 9,4% за партия „Действие и солидарност“ (PAS) с лидер Мая Санду,

- 6,9% за партия „Платформа „Достойнство и истина“ (DA), с лидер – Андрей Настасе,

- Шест-процентовата бариера не се преодолява от нито една друга политическа сила

- 17,8% от избирателите все още не са решили за кого да гласуват

- 8,6% нямат немерение да гласуват.

Изглежда, че електоралният превес на ПСРМ е голям, но така само изглежда. Изборите в Молдова ще се провеждат по смесена система и мажоритарните избори ще внесат значителни корективи в общите резултати. Достатъчно е да погледнем нерезултатните избори от 2015 г., за да разберем това. ДПМ тогава получи почти 32% от кметските постове, 26,6% от креслата в градските и селски съвети и 23,2% в общините и районите. В това време социалистите отбелязаха значително по-скромни резултати: около 5,8% примари и между 12,2 и 14,2% от мандатите в съветите на различни равнища.

Смесената система на парламентарните избори, в условията на „окупирана държава“ (такова определение даде след тогавашните местни избори през 2015 г. генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд в статия за The New York Times), може да изглежда, ако не мина под очакванията на гласуващите граждани, то поне фитил за общонационална политическа криза. И това отдавна е добре известно. За проекта за смесената избирателна система социалистите бяха критикувани неведнъж, бяха обвинявани в задкулисен сговор с демократите на Плахотнюк, но те твърдяха, че именно този закон уж ще позволи обединяването на страната и дори възможността Приднестровието да бъде парламентарно представено. Смесената система означава, че ако ПСРМ с голямо мнозинство победи своите политически опоненти в пропорционалната част, то в мажоритарната може значително да отстъпи на подставения Плахотнюк места. И местата в парламента се разпределят не по начина, по който я чете социологията. Нехитрите изчисления показват, че ако ДПМ запази настоящите си позиции и прихвани победителите от съюзническите партии, то Плахотнюк ще получи в парламента примерно толкова мандати, колкото и социалистите.

А ако стане така, то създаването на управляващо мнозинство ще се получи по два начина: или ПСРМ и ДПМ, които днес си противостоят по принципни уж съображения, ще бъдат принудени да се договарят, което няма да се приеме от социалистите и привържениците на Игор Донон, или при горещото участие на Запада ДПМ ще склонят да влязат в коалиция с PAS и DA, обединявайки се с тях в парламента като единствена алтернатива за запазване на „европейския вектор“ на Молдова. Има и трети вариант – продължителна политическа криза, засилване на хаоса и нови избори.

Каквото и да е развитието на събитията, смесената избирателна система позволява на Демократическата партия на Плахотнюк и занапред да остане на власт, при това не на втора позиция. Това е много странна демокрация, предвид че подкрепата към опониращите демократите социалисти преди парламентарните избори през февруари се запазва на високо равнище. Капанът за ПСРМ е преди всичко изборното законодателство, което самите социалисти предложиха и подкрепиха!

„Завзетата държава е само лозунг на нашите политически опоненти“, усмихвайки се задочно отговори Влад Плахотнюк на председателя на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд. Последният ден от работата на молдавския парламент в настоящия му състав бе 14 декември и мина със скандал и шампанско. Четири фракции  отказаха да участват в заседанието (социалистите и бъдещите аутсайдери според социолозите – комунистите, либералите и либерал-демократите). Министър-председателят Павел Филип се отчете пред останалите депутати за „стабилния икономически ръст“, депутатите проведоха редица назначения, в това число на съдия в Конституционния съд, която се оказа кума на Влад Плахотнюк, както изясни изданието „Агора“.

„Окупираната държава“ стана още по-голяма в Молдова, но както казва самият олигарх „това е само лозунг“.

По-рано председателят на парламента Андриан Канду съобщи, че работата на парламента ще се удължи, докато не встъпи в длъжност новото законодателно събрание, а организацията на импийчмънта на Игор Додон няма да се получи, защото предизборната кампания тропа на вратата. Едновременно той заяви пред журналистите, че президентът на страната няма право да участва в настъпващите избори. „Той трябва да спазва неутралитет, той не може да прокарва интересите на определени партии“, отбеляза председателят и заплаши Партията на социалистите с „наказание“, ако Додон вземе решение да участва на изборите заедно със социалистите (президентът на РМ съобщи, че ще проучи тази възможност и окончателно ще определи характера на своите действия към 24 януари).

На 10 декември в Молдова започва т.нар. предизборен период, от 26 декември започва издигането на кандидатите за законодателната власт. Блокът PAS и DA вече успя да обвини демократите, че са подкупили избирателите с хранителни продукти, а молдавският дипломат и аналитик Андрей Попов заяви пред изданието „Трибуна“, че „в ДПМ изключват възможността да се окажат в опозиция, независимо от това, което се случи“. „Засега демократите са наред, те имат достатъчно начини да обърнат всяка ситуация в своя полза“, смята Андрей Попов.

ДПМ, въпреки ниската подкрепа на народа, „е наред“ докато съществува увереността, че Плахотнюк „всичко си е уредил“ в ключовите избирателни окръзи. Там ще се разгърне истинската борба за парламента.

Превод: В.Сергеев