/Поглед.инфо/ Не мога да не изпитвам чисто естетическа наслада от това как Ким Чен-ун красиво преметна Тръмп, използвайки извънредната слабост на американската външна политика.

Следете ме внимателно.

Първо. Ким Чен-ун демонстративно и с явна наглост провежда изпитания на ядрено оръжие и балистични ракети, извършвайки серия изпитания на МКБР. САЩ пикаят газ и достигат до това да заплашват КНДР с удари на военната си сила.

При това Ким Чен-ун прекрасно знае, че никакви подобни удари няма да бъдат нанасяни от САЩ по КНДР, защото те не могат. На първо място въоръжените сили на САЩ далеч не са в пика на могъществото си, при това те сериозно са се забъркали в Близкия изток, където бързо изразходват ресурсите, а те не са лесни за попълване в условия на проблеми с бюджета и ставащите все по забележими загуби на американските технологични възможности за производство на военна техника. На второ място привичният модел за война на САЩ: „Ще ви вкараме авиация и крилати ракети, ще ви подкупим генералите и ще ви устроим цветна революция, така че вашето правителство да падне и едва след това ще започнем да воюваме“, вече не работи дори и в Близкия изток, а с КНДР просто няма да има шанс. Не с този народ. На трето място при мисълта за нападение на САЩ над КНДР съюзниците на американците изпадат в паника, граничеща със загуба на съзнание. Нито Япония, нито Южна Корея се нуждаят от тази война и се плашат от нея до напикаване. Защото и едните, и другите разбират какви разрушения ще има: дори и ако американците унищожат Северна Корея от Южна и от Япония няма да остане много.

За реакцията на КНР и Русия за опита да се водят бойни действия край границите им дори не трябва да говорим.

Второ. Довеждайки ситуацията до момент, когато САЩ се оказват в идиотско положение, в което да отправят заплаха след заплаха, докато нямат възможност да ги изпълнят, Ким след кратка пауза предложи на Тръмп и Южна Корея въпросът да се уреди мирно, осъществявайки ядреното разоръжаване на полуострова.

Южнокорейците с радост си отдъхнаха и се спуснаха насреща. Живее им се. Тръмп вирна брадичка, а неговите привърженици в САЩ, както се очакваше, заявиха, че „си е струвало да си покрещи на Ким, защото отстъпи“, без и за секунда да се усъмнят, че Ким е чакал и разчитал на това. Американската външна политика колкото е по-далечна, толкова е по-непрофесионална и толкова повече страда от дилетантство. Лицата, вземащи решение в САЩ са поразени от своята собствена пропаганда, която формира у тях две убеждения: САЩ са най-яката държава на света и който смята иначе, трябва просто да му се удари по масата и той ще се втурне да се извинява (Благодарим на ръководителите на ЕС за активната демонстрация на подобно поведение). КНДР е слаба страна от диваци, управляема от тъп непредсказуем пън, който извършва безцелни действия просто защото е глупак,  който не може да формулира цели.

Нито едното, нито другото не съответстват на реалността. САЩ вече са отслабнали осезаемо и дори техните палета се осмеляват не само да им възразяват, но и да действат в разрез с техните решения. Ким Чен-ун е добре образован човек, който добре умее да участва в стратегическата игра. А Северна Корея изобщо не съответства на този унил образ, който за Запада са измислили избягалите от там икономически и политически емигранти, за да порадват приемащата ги страна и да не бъдат изгонени обратно.

Нито Тръмп, нито южнокорейците при това не обърнаха внимание, че Ким Чен-ун говори не за своето едностранно ядрено разоръжаване, а за това на целия полуостров – тоест включи на дневен ред освобождението на Корея и от американското ядрено оръжие. Тръмп поради неопитността и неумелостта си просто не разбра, че от него също могат да поискат нещо, а ситуацията около това никак не е толкова лесна, колкото смята: не е „Ким отстъпи“, а „Ким от позиция на силата предлага компромисно решение“. Американците просто не могат да си представят, че някой може да говори от позицията на силата с ТЯХ – а във въпросната ситуация работата е именно такава. Позицията на Ким е по-силна, затова и той може да остави ситуацията такава, каквато е в момента, а Тръмп не може след всичко това, което наговори. За Тръмп това ще бъде позор.

Трето. Междувременно Тръмп видимо смятащ проблем с КНДР за вече решен, извърши още две грешки. Едната тактическа, а втората стратегическа. Той започна да мята томахавки по Сирия (а количеството им не е безгранично и колкото повече се изстрелват, толкова по-малко остават за Ким) и се замеси с Иран. И двете събития означават, че силите, които Пентагонът може да отдели за удар по КНДР, са се съкратили рязко. Военният вариант и така е нереалистичен (виж по-горе), а сега стана още по-невъзможен. Междувременно Тръмп се скара със своите съюзници и развали отношенията си с Китай – рязко намалявайки така самата възможност за санкционен натиск.

Четири. Освен всичко Тръмп се изложи глупаво (отново по вътрешнополитически съображения). САЩ издадоха твърде рядко, ултимативно заявление, че възнамеряват да разговарят с Ким единствено при условие, че той напълно ликвидира всичките възможности за развитие на своите ядрена и ракетна програми. Дори го направиха преди да излязат от сделката с Иран, но заявлението стана неуместно заради споменаването на Либия в него като „добър“ пример. Толкова ли са прости американците, че да не разберат, че участта на Муамар Кадафи и на Джамахирията му изобщо не са добър пример за последствията от едностранното разоръжаване за нормалните хора? А след това Тръмп демонстрира пълната недоговороспособност на САЩ в ситуацията с Иран – това трябва да стане класически, христоматиен пример за крайно несвоевременно и неуспешно дипломатическо действие.

Какво остава в обобщение?

- Срещата на високо равнище САЩ-КНДР се проваля по вина на Тръмп. В САЩ, разбира се, всички медии ще твърдят, че това се дължи на непредсказуемото поведение на лудия диктатор Ким – но всъщност ще е очевидно за всеки, който може да мисли, че това се дължи на глупавото (и напълно предсказуемо) поведение на отсрещната страна.

- „Победата“ на Тръмп, „усмирил“ КНДР, ще се превърне в поражение.

- Възможностите на САЩ за решаването на проблемите с ядрената и ракетната програми на КНДР чрез санкции се поставя под въпрос, защото с голяма вероятност това няма да бъде подкрепено от големите икономически партньори на КНДР (Трябваше ли да се развалят отношенията с тях преди срещата с Ким Чен-ун?).

- Възможностите за военно решение, които и така не са много значителни, допълнително се снижават заради навреме създадения проблем с Иран, нелепите действия в Сирия (изстреляха сума ти скъпоструващи ракети по празни места без какъвто и да е смислен във военно отношение резултат – впрочем и целите не са осмислени) и явно отсъствие на перспективи за поддържка от страна на съюзниците на САЩ.

- Позицията на Южна Корея по отношение на КНДР и САЩ се е променила осезаемо не в полза на САЩ, което допълнително влошава перспективите за военно решение.

- Но основният извод е, че Ким Чен-ун, е направил гениална комбинация от два хода, която сработи. Корейският лидер грамотно подведе Тръмп в капана. Но Тръмп без външна помощ навлезе в него още по-далеч.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели