/Поглед.инфо/ В постсъветския период комунизмът преминава през няколко етапа в нашето общество. Първо, след падането на СССР, през инерционните марксистки кръгове, които не се предадоха, смятайки, че катастрофата е временна. Тази пасивна нагласа, нерешителната конформистка носталгия се превърна във форма на евтаназия и доведе до тяхното изчезване. Имаше и радикални комунисти през 90-те, които се опитаха да се съберат - сред тях имаше страстни (пасионарни) хора, които бяха маргинални и в самия СССР, но през 90-те години се оказаха честни хора - обаче това постепенно изчезна. За известно време в Русия бяхме без комунисти.

Но скоро след това започнаха да се оформят нови леви - най-често те дори не бяха свидетели на СССР, тоест бяха комунисти не по инерция, а по собствени съображения.

Комунизмът представляваше политическата система на сериозен геополитически участник - СССР, плюс комунистически Китай и другите социалистически страни. Комунизмът беше в опозиция на капитализма и тази опозиция беше потвърждавана от властта, дипломацията и територията. През 1991 г. всичко рухна.

Това доведе до фундаментална промяна в статута на левите - ако преди 1991 г. комунистът можеше да разчита на геополитическия потенциал на СССР, след 1991 г. комунизмът се превърна в определена тенденция, социално движение, загубило силата си. Той се превърна в по-малко разбираем феномен. Исторически, краят на СССР е краят на биполярната идеологическа борба.

След 1991 г. комунистите често се използваха като подправка за ястието, което либералите готвеха, за да се противопоставят на националното прераждане. Същата функция като на фашистите след 1945 г., когато те станаха инструмент на либерална стратегия. Фашистите атакуват „комунистите” или подкрепят сепаратизма в отделните страни. Комунистите придобиха значение от либералите да се борят с „фашистите”. Днес, когато говорим за борбата на комунистите срещу фашистите, говорим за стратегията на либералите, които ги използват в плановете си.

Опасност за човечеството е либерализмът. Той е враг на лявото и дясното - и ако левият и десният се преборят с либерализма, те ще могат да бъдат пълноценно леви или десни. Ако антифашизмът се превърне в главното за левите, а борбата срещу комунистите за десните, тогава си имаме работа инструментите на системата. Това е чиста симулакра, която работи за Сорос.

Днес управлява либерализмът. Трябва да разберем, че това е нашият враг и докато той не е смазан, той е обект на нашата обща борба.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели