/Поглед.инфо/ Редовните ми читатели не можаха да не забележат, че тази година за пръв път от много години не съм писал икономическа прогноза за света. Може би 2-3 пъти съм пропускал прогнозата за последните десетина години, но икономическата прогноза за световната икономика я правех постоянно. И тази година пропуснах. Защо?

Работата е, че всяка прогноза се състои от две основни части.

Първата е продължаването на редовните тенденции за бъдещето.

Например: има икономически растеж, той ще продължи, ще се засили / отслаби, ще има такива последици, някои ще реагират по един начин, други по друг… и така нататък.

Втората е ,че има някакви несистемни (тоест не произтичащи пряко от горепосочените тенденции) рискове .

Например: такива и такива врагове се активират и ще пакостят, ще има възможност да се поправят предишни проблеми (който каза Крим и Ирак и Афганистан?). Такива и онакива събития ще трябва да се неутрализират от такива и онакива ресурси ... както и груби изчисления за вероятността за възникване на такива рискове. Обърнете внимание на моите прогнози от началото на 2000-те, те на такава и логика отговаряха, аз просто малко преувеличах рисковете. Но самите рискове и между другото, потенциалният мащаб на последиците (които все още не са напълно осъществени) са описани много тясно в реалността.

Но ситуацията се променя значително, ако има намеса от сравними мащаби. В нашия случай това е елитът на западния проектът, който явно губи своите ресурси и е претърпял редица сериозни поражения за последните години (случаят Строс-Кан, заради който не им се отдаде да поемат под своет управление на световната резервна валута, отказа на САЩ от емитирането на долара според изискванията на световната финансова система в средата на 2014 година и и накрая пристигането на Тръмп) и алтернативните му регионални елитни групи (китайски, руски и американски). Всъщност, днес елитът на Западния проект твърдо държи единствено континентални страни от Западна Европа, а вече дори и на равнище ЕС трябва да се съобразява с националистическата Източна Европа.

Така че между тези сили започва много сериозно „разфасоване“, като при това се използват основно политически методи (На финансистите не им е изгодно да рушат собствената си система, а претендиращите за власт регионални групи просто нямат какво да предявят). И тъй като те се блокират взаимно, ефективността на тези методи не е много висока, но нивото на напрежение се разраства бързо. В такава ситуация е изключително трудно да се оценят икономическите тенденции - никога няма да знаете в кой момент тези политически инструменти ще блокират специфичните икономически процеси. Делът на субективния фактор е твърде висок.

Но това не е най-сложното. Нататък следва. В един момент една от страните просто спира да издържа. Типичен пример са събитията от август 1993 г. И преди това - Държавната комисия по извънредни ситуации. Нивото на напрежение, което нараства в продължение на много месеци, внезапно избухва почти вертикално нагоре и по-нататък ... Една страна просто изчезва от бойното поле …

И на този етап всички тенденции се разрушават, защото у победителите възниква момент (макар и много кратък), когато могат да пишат правила на празен лист. Преди това всяка стъпка е буквално пропита от потта и кръвта на адвокати, мениджъри, длъжностни лица и политици. И за една малка промяна трябва да се водят месеци и години борба. И в такъв случай, каквото искате, такова пишете. Няма ограничения, няма врагове.

Не, скоро ще ги проима, защото до преди това сплотените редици на победителите, сковани от невероятно напрегнатите схватки, започват да се делят на отделни групи, които започват да усещат и защитават собствените си интереси (макар и в рамките на новия модел). Дори и да победят „старите“ сили (да кажем, някой да бе дал заповед през август 1991 г. за ареста на Елцин и КПСС да бе запазила властта си), те въпреки всичко частично ще приемат нови сили. Но при всеки случай тези няколко месеци ще бъдат на бурен хаос, в който няма да бъде възможна никаква прогноза.

Два пъти съм създал нови административни структури (веднъж на базата на наличните кадри, Министерството на икономиката и отдел кредитната политика, друг път - напълно от нулата - Икономическия кабинет на президента) и си спомням добре усещането за пълна свобода , която постепенно се заменя с много твърди рамки и някои от които сами са създадени преди няколко дни. И вторият път вече действах в пълното разбиране за този момент. Но тази свобода продължава приблизително две или три седмици. И в случай на по-големи събития като например в САЩ, тя ще продължи най-вероятно два-три месеца. Но не и повече.

И разбирането, че тези два или три месеца могат да започнат тази есен, правят истинска прогноза абсолютно невъзможна. Тъй като профилът на риска става доминиращ, и последиците по принцип не се отчитат. И ако се ограничите до редовната част, ще получите прогнозата на МВФ или дори нещо още по-лошо, тъй като МВФ има много повече източници за анализ, един от друг по-красиви.

Като цяло животът прави свои собствени корекции, дори и в такъв процес, който е установен в продължение на много години, както моите годишни прогнози.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели