/Поглед.инфо/ От момента на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, американските елити положиха колосални усилия да демонизират Русия. Но рано или късно този инструмент за борба срещу 45-ия президент на САЩ ще стане безсмислен. Но ще се подобри ли след това отношението на американците към нашата страна? И може ли Русия по някакъв начин да повлияе на това?
По време на форум на младите дипломати във Владивосток Сергей Лавров отговори на въпрос в какво се коренят проблемите, пречещи да се изградят конструктивни отношения между Русия и САЩ.
Външният министър отбеляза съчетанието на обективни и субективни фактори. Към първите той отнесе формирането на новия световен ред, в който САЩ вече не могат еднолично „да поръчват музиката”. Към вторите той отнесе отказа на Демократическата партия на САЩ да признае резултатите от президентските избори през 2016 г.:
„С всички сили се опитват да обяснят, че ако не бе намесата на Русия, то щеше да победи демократическият кандидат. На този фон обвиненията за кибернападения, проникване в профили не се подкрепят и от един сериозен фактор. Започна да се разпалва случая с Манафорт, който е обвинен, че едва ли не е основният изпълнител на „злите” намерения на Кремъл да не се допусне победата на Клинтън. В крайна сметка след продължили месеци разследвания го обвиниха единствено, че той е бил агент на украинското правителство и е работил в негов интерес. Руска следа изобщо не са намерили. Но в общественото създание вече са внедрили темата Русия като длодей, който ръководи всичко в САЩ”.
Разбира се, влиянието на кампанията срещу Тръмп върху отношението на американците към Русия е много голямо. Ако година и половина ви говорят какъв е лош президента ви и че за неговото избиране е виновна лошата Русия, то едва ли ще се отнасяте добре към Путин. Друг е въпросът, че далеч не всички американци смятат Тръмп за опасен, а немалка част от тях не вярва и в руската намеса. Но на мнозина масираната пропаганда оказва сериозно въздействие. Без съмнение, когато цялата конструкция на „руската следа” рухне, не малко американци ще променят своето отношение, но последствия все пак ще останат.
Нали такива са останали и досега от 50-те и 60-те години, когато повечето жители на САЩ са искрено убедени, че руснаците са агресивни слуги на „червения дявол”, които искат да нападнат страната им. Мнозина обикновени американци строят бункери, за да се спасят в случай на ядрена война. СССР отдавна вече го няма, но фантомният страх пред тях се използва и в настоящата история с „руската следа”. При това в САЩ започват да демонизират Русия дори не при Сталин, а при Николай Втори.
От началото на ХХ век в САЩ изобразяват Русия като злодей по най-различни поводи.
Първоначално уж за ограничените права на евреите в царска Русия. Тогава влиятелната американска еврейска общност не просто изобразява Русия като варварска страна под управлението на кървав тиранин, публикува небивалици за разгула на антисемитизма в Русия, но и постига въвеждането на първите санкции срещу нашата страна. Които се проявяват в това число и в отказ да се предостави кредит, от който нашите власти се нуждаят по време на Руско-японската война. Условието за неговото предоставяне е провеждането на вътрешнополитически реформи в Сирия. Тоест, всъщност САЩ се месят в нашите вътрешни дела.
След това след 1917 г. е представяна като основен враг на християнството и разсадник на комунизма, а след 1945 г. вече като военна заплаха срещу „свободния свят.
В наши дни настана време за „коварния Путин”. Който първоначално пречи на целия свят да си живее спокойно, а след това убива мирни деца в Сирия и в крайна сметка достига до там, че се меси в делата на САЩ и едва ли не манипулира американския президент.
Тоест се сменят строй и управници, но демонизирането на Русия остава неизменно.
Има ли изключения в тази традиция? Да, но само две.
Първото се отнася до периода от Втората световна война – тогава тон в отношението на главния съюзник се променя рязко. Но това е разбираемо: влизайки във война с Германия и Япония, САЩ не само, че се нуждаят силно от СССР, но и ни оказват огромна военна помощ. И това трябва да се обясни по някакъв начин на своите граждани, които дотогава са свикнали да слушат за „червените” основно лоши неща. Вече след 1946 г. „добрите руснаци” изчезват от вътрешната американска пропаганда и вече след няколко години обезчовечаването и демонизирането на СССР и на руснаците достигат до своя максимум.
Второто изключение се отнася до периода на нашата Перестройка, започнала през 1987 г. и по инерция през 90-те години. Това е времето първоначално на искрено любопитство към случващото се в СССР, а след това снизходително-покровителствено отношение към разпадащия се и деморализиран противник. Америка симпатизира на Горбачов, особено когато през 1990-1991 той се изтегля от Източна Европа и „реформира” комунистическата партия и СССР.
А това, на което се изгражда, ако не симпатията, то поне отсъствието на демонизиране през 90-те години се обяснява с още един цитат от изказването на Сергей Лавров:
„През 90-те години в Русия работеше огромно количество американски, европейски съветници (във всяко министерство имаше такива). Под ръководството на експертите на МВФ се готвеше приватизацията и се правеше всичко останало, в това число се провеждаха съответните програми. Тогава работех във външно министерство и нашето ръководство открито провъзгласяваше необходимостта да се приемат „всички ценности на западната демокрация”. Навярно, на ръководителите на целия западен свят им изглеждаше, преди всичко на САЩ, че повече не трябва да правят нищо, че Русия завинаги ще следва курса, който устройва Вашингтон”.
Разбираемо е, че такива времена, които, впрочем, Лавров нарече „аномалия”, повече няма да се върнат. Веднъж след като Русия стана самостоятелна и демонизирането ѝ от страна на САЩ се завърна.
Какво следва? Понеже Русия няма намерение да завръща Горбачов в Кремъл, единственият надежден начин САЩ да променят отношението си към нас е да престанат да търсят руски следи в своята стая. Нали виковете „Руснаците идват!”, както и „Руснаците се месят”, вредят не само на отношенията с нашата страна, но и на самата Америка.
Превод: Поглед.инфо