/Поглед.инфо/ Референдумът за Brexit и изборът на Доналд Тръмп демонстрираха неудовлетворението на гражданите в развитите страни от глобализацията. Това е недоволство от замръзналите доходи, от ръста на безработицата и от все по-задълбочаващия се хаос в обществото. Гражданите от развиващите се страни вече достатъчно дълго време изразяват своето чувство на неудовлетвореност от тези процеси.

Макар че глобализацията даде немалко преимущества на развития свят, голямата част от хората не одобряват формиралата се неолиберална икономика, тоталната либерализация на пазара и приватизация на публичните ресурси. Хората са против макроикономическата политика, която поставя на първо място борбата с инфлацията, а не заетостта и ръста на производството. Всичко това говори, че е време да бъдат преразгледани общите икономически принципи. Шведската агенция за международно сътрудничество в областта на икономическото развитие предложи на 13 икономисти от целия свят да дадат своето мнение за решаването на този проблем (авторите на тази статия са част от екипа). Екипът на изследването стигна до заключението, че запазването на баланса на националните бюджети и контролът върху инфлацията, заедно с пазара, който трябва да бъде оставен да свърши всичко друго, не могат да бъдат гарант за устойчиво икономическо развитие. От тази гледна точка, авторите на материала обособиха осем основни принципа, от които би трябвало да се ръководи политиката в областта на развитието:

Икономическият ръст е средство, а не цел

На първо място, икономическият ръст трябва да се разглежда като средство, а не като цел. Той е важен преди всичко, защото дава необходимите ресурси за благополучието на човека. Това са ресурси като заетост, устойчиво потребление, недвижими имоти, здравеопазване, образование и сигурност. На второ място, икономическата политика трябва да има инклузивна насоченост. А не да се очаква, че от развитието ще имат полза само елитите. Самите елити трябва да започнат активна борба с безработицата, с ограничения достъп до здравни услуги и образование, които са основна предпоставка за мизерията на големи слоеве от населението. На трето място, е екологията. На национално ниво борбата с изменението на климата и адаптационната политика не трябва да бъдат разглеждани на втори план. На четвърто място, трябва да бъде намерен балансът между пазара, държавата и обществото. Пазарите се нуждаят от регулация за да се разпределят ефективно ресурсите. В противен случай те нанасят сериозни щети, както показа финансовата криза през 2008 г. и последвалото рязко нарастване на неравенството. За да бъдат ефективни тези регулации е необходимо те да се правят от държавата. А за да работи държавата ефективно и справедливо, трябва да има институции на гражданското общество.

По-ефективно преразпределяне

На пето място, прекалено голямо значение се отдава на изискването за баланс на бюджета. В действителност на бюджетния баланс трябва да се гледа като на необходимо ограничение в средносрочен план, така че след това да може да се използва бюджетното стимулиране за увеличаване на затихващите обороти на икономиката. Това на свой ред ще постави основите за нейния ръст в дългосрочен план. На шесто място, новите технологии измениха положението на работната сила. В доходите се увеличи капиталовата част, което в крайна сметка доведе до увеличаване на неравенството. Често пъти проблемът „работната сила срещу капитала” се описва като проблем на „работната сила срещу работната сила”. Тоест развиващите се страни изземат работните места от развитите страни, което на свой ред води до разрастване на протекционизма. Затова е необходимо много бързо да се пристъпи към по-добро преразпределение и баланс на доходите. На седмо място, известно е, че социалните норми и ценности дават сериозно отражение върху икономическите показатели. Икономиката работи много по-успешно при наличието на доверие. Социалните норми могат да помогнат в борбата с корупцията и установяване на справедливи практики. Гражданското общество и правителството трябва да се ръководи именно от такива ценности.

Старата икономическа мисъл

На осмо място, на международната общност се отрежда също важна роля. Икономическата сила в глобален мащаб и национална политика на едни страни влияят върху политическите възможности на други (валутната политика, ограничения на миграцията, търговска политика и др.). За справянето с външните последствия от подобни политики могат да въздействат само международните институции. За обезпечаване тяхната ефективна и справедлива работа, развиващите се страни трябва да имат по-голям брой гласове при взимането на решения. Създаващите толкова трудности стари подходи към икономическото развитие трябва да бъдат премахнати. Опитът от миналото и прогреса в икономическото мислене сега са ценна база от сведения за това кое работи и кое не. Това знание трябва да бъде поставено в центъра на новия подход към развитието, от което се нуждае светът.

Автори: Каушик Басу, Франсоа Бургиньон, Джъстин Ифу Лин, Джоузеф Стиглиц
Източник: Le Mond


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели