/Поглед.инфо/ Полската нефтогазова компания PGNiG обяви за намаляване на дела на руския продукт в националната газоснабдителна мрежа от 77 до 75 процента. Обяви го с гордост, като победа. Колко се е наложило да платят за свободата в пресрелийза не се казва.
Яростното желание на някои от бившите социалистически страни и екс-републики на СССР да намалят газовата си зависимост от Русия, както ми се струва, трябва да стане предмет за изучаване от страна на психиатрите. На политиците трябва да се задават навеждащи въпроси, а по отговорите да се съди за степента на девиация.
Например, такъв:
- Ако вие в течение на години си купувате хляб от една и съща хлебарница, чувствате ли зависимостта си от нея?
Запишете си отговора. Помислете. Задайте следващия:
- Ако вие, борейки се със зависимостта си от хляба, започнете да ходите през три кръстовища от дома си, където продуктите са по-скъпи, чувствате ли облекчение?
Пак запишете отговора. Пак помислете. Конкретизирайте вече без всякакви намеци:
- Вие сте против руския газ и едновременно против това той да ви заобикаля по дъното на Балтийски море. Как ще обясните това?
И така нататък.
Списъкът трябва да бъде съставян предварително за да може пациента да не прехване инициативата и да не започне сам да задава въпроси. Защо, моля ви се ме питате за това, да не би да сте агент на Кремъл?
Разбира се, струва си да се поинтересуваме как трябва да се отнася към газопроводите в Турция и Германия. Не смята ли немците и турците за последни наивници, които лесно биха могли да заменят умирисания руски газ за демократичен американски, но не използват уникалната възможност.
За няколко седмици от отговорите може да бъде натрупан нелош материал за дисертация, разширяваща познанията на специалистите за тежките форми на психически недъг. А ако го изложим в достъпна форма, то може изобщо да се прославим в целия свят. Само си представете, обикновения еснаф някъде във Франция, Канада или Индонезия чете книжката „Шизофрения за чайници“ и открива за себе си прекрасния свят, изграден във въображението на поляците, украинците или литовците. Та това е бестселър!
По книжката може да бъде заснет сериал с мъдрия Шон Конъри в главната роля. Той говори с политиците на четири очи, дълго ги гледа в лицето, мръщи чело, стараейки се да разгадае хода на мислите им. После започва да дава съвети – тактично и без да бърза. И те проглеждат.
Русофобията, разбира се е неизлечима, това е общоизвестно. И Шон Конъри едва ли би се съгласил да играе в такъв филм. Впрочем, той нали е шотландец, а шотландците имат свои сметки с англосаксонците, а значи и с техните верни кученца от източна Европа. Мисля, че може да се договорим с тях. Накратко, искам „Северен поток-2“ и другите потоци. А нека Полша и по-нататък се бори за независимост, плащайки повече за газа на приятелите-американци. Докато не ги зарежат, ако се появяват други приоритети. Или по още някаква уважителна причина.
Превод: М.Желязкова