/Поглед.инфо/ Мисля, дали ще успеем да убием това страшно чудовище, което се храни за сметка на цялата световна общност? То се формира в резултата на създалия се еднополюсен свят. В следствие , повярвало в своята безнаказаност и успяло в политиката на сплашването той продължава да паразитира за сметката на всеобщия свят. Неговата сила, като октопод, е обгърнала много страни, поробила е, угнетила и погълнала техния суверенитет чрез войни, цветни революции, терористични актове, заплахи и санкции.

Все още е живо, но времето му е близо.

По-просто казано, Франция първа от страните в ЕС започна опитите за излизане изпод контрола на американците. В момента Вашингтон притежава пълния финансов контрол над ЕС под формата на междубанковите финансови канали за връзка SWIFT и военен контрол, маскиран под НАТО. Така САЩ държи Евросъюза на къса каишка.

Американците губят. Това трябваше да се очаква. Руснаците им обясняваха, че икономическите санкции са контрапродуктивни, защото в световната икономика всичко е взаимно свързано. Това бе казано още преди пет години. Какво виждаме днес? Американците, като невидели използват санкции не само срещу своите, да ги наречем врагове, но и срещу съюзниците. И тук ЕС пита: „А нас вие защо?”. Отговориха му: „Не ви пита никой”. Евросъюзът вече създава свой аналог на SWIFT и сега, когато вече има своя независима платежна система, той ще може спокойно, без надзор, например да плаща за иранския петрол, заобикаляйки американските санкции.

Изглежда, че Франция и Германия са напълно самостоятелни държави, но всъщност остават под силното влияние на Америка, на нейната политика на еднополюсен свят. Впрочем, по повод мнимия суверенитет на страните, вземете страните влизащи в Британската общност, например Австралия, Канада и Нова Зеландия – това са бивши Британски колонии, за никаква независимост и суверенитет не може да става дума при тях. Това са страни васали, които при първо искане ще удовлетворят всичките прищевки на английския господар. И дори, ако не им е изгодно, ще им се наложи. Но кажете, да не би Европа да е била колония на САЩ? Не, тя е съюзник на САЩ. Но когато става дума за изгодата за американците, не се взимат предвид никакви заслуги на европейските съюзници. Това го видяхме например в Либия, когато Америка и Франция бомбардираха страната заедно и французите се полакомиха за либийските петролни поля, предавайки при това либийския народ. Не забравяйте, че Франция тогава поема ангажимента да гарантира сигурността за либийците и лидера им Кадафи. Прекрасно помним какво се случи с многострадална Либия и управника ѝ. Но американците в последствие така и не пуснаха французите до либийската петролна паничка.

Европа се умори от задушаващите обятия на НАТО. Европейците прекрасно разбират, че Русия няма намерение да ги напада, но „руската заплаха” се налага от задокеанските стопани. Този стереотип е създаден с цел Европа сама да подкрепя базите на НАТО, а Америка им дава единствено гаранции за псевдобезопасност. Интересно се получава, американската псевдозащита от руските псевдоудари.

2% от БВП на страните на ЕС трябва да се плаща в хазната на НАТО и плащането се осъществява с истинските пари на обикновените граждани, данъкоплатците на Европа. Забележително е, но ЕС се оказва в ролята на жертва на геополитическите игри на Америка.

Оказва се, че европейските граждани плащат данъци, за да им дойде Тръмп и да им каже, че ЕС дължи на НАТО 70 милиарда долара. И че дългът трябва да се плати. И не го вълнува откъде ще вземат тези пари. Тогава правителството на ЕС справедливо попита: „А за какъв дявол ни е това НАТО”. Може и сами да се защитим от псевдозаплахите. Да създадем своя армия. Инициатор на това бе Еманюел Макрон. Всъщност, ако от НАТО излязат такива страни като Франция, Германия и образуват своя собствена армия, то най-вероятно Северноатлантическият алианс ще се разпадне, което ще доведе до най-катастрофални последици за структурите на глобалистите, а това никак не им е нужно – да загубят своя силов блок. А ако си слаб, никой не те взима предвид.

И ето сега виждаме как учат Макрон да обича стопаните си, които са го поставили на власт. Мисля, че на Макрон му се поиска да стане същия герой като Шарл дьо Гол, който иска разцвет за своята страна и независимост. Но Макрон не трябва да забравя показателния пример на историята и какво става с великия човек, лидер на френската нация генерал Дьо Гол, който е против американския долар.

И ето го Парижкият Майдан, противна дума, но нарицателна. Сега вече в Париж, където от дни не стихват протестите на „жълтите жилетки”. Първоначално демонстрантите са против повишаването на цените на горивото, а след това започват да критикуват реформите на президента Макрон.

Френският президент поне се опита да бъде самостоятелен, за което бе наказан: първо с терористичния акт в Ница, а сега виждаме противостоенето в Париж. Затова и глобалистите забъркаха цялата тази ситуация с „жълтите жилетки”. В момента се използва и от политическите играчи и вътре във Франция. Макар и самите „жълти жилетки” да не се числят към нито едно политическо движение. Участниците в протестите казват, че те не са нито леви, нито десни, а са народ. „Жълтите жилетки” нямат лидер, нямат говорител, нямат политически лагер. Да ви напомня на нещо? Класическа ситуация за сплашване на неугоден президент. Структурите на глобалистите, възкачили Еманюел Макрон и контролирайки го чрез ЦРУ, възмутени от неговата самостоятелност, са решили да му преподадат урок за правилно поведение.

Защо англосаксонците виждат в Русия свой враг? Русия строи многополюсен свят, където тя е лидер, провеждайки политика на справедливост и не е странно, че вече такива страни като Франция и Германия, които са локомотивите на ЕС, вървят към полюса на многополюсността. Именно той дава възможност за развитие на собствен суверенитет на всяка страна с изгода за своите народи без да се боят от последствия. Външната политика на Русия днес е пример за порядъчност и уважение към другите страни. Също така развитието на външноикономическите връзки на Русия е изградено на взаимноизгодно отношения с партньорите, а не на позицията на силата, което е и успешна и съзидателна перспектива за цялата световна общност.

Превод: В.Сергеев