/Поглед.инфо/ За роботиката във военната сфера днес се пише толкова много, че можете да запълните сървърите на големите библиотеки. Гъсенични бойни роботи, въздушни дронове, разузнавателни роботи, подводни роботи. Във всички войски, във всички видове въоръжени сили днес има свои роботи. Но колко правилно е прилагането на този термин към новите разработки? Днес, с леката ръка на журналисти, всяко устройство, функциониращо без екипаж, се нарича „робот“, но това е фундаментално погрешно.

Всъщност повечето оръжейни системи, при определянето на които звучи „робот“, не са такива. Би било по-правилно да ги наричаме дистанционно управлявани бойни комплекси. Това включва по-голямата част от безпилотните летателни апарати и бойни превозни средства на бойното поле, както и инженерните превозни средства и подводните съдове. Всички те са изцяло или главно контролирани от хора - оператори от специални контролни точки, които разпознават целите и извършват атаката.

Към днешна дата човекът е бил и остава основният участник в битката и главната оперативна единица на бойното поле. Но, анализирайки естеството на съвременната борба, не е трудно да забележим, че тя все повече се разпада в пространството, включва всички сфери и измерения. Атаките по афганистански екстремисти се нанасят от въздуха чрез ударни „Предатори”, които се контролират от оператори от кабини, разположени в бази в Калифорния или Тексас. И всичко това в реално време, докато нагъващият зад монитора пица американски „солджър” натиска копчето „изстрелване”, което след миг ще стартира двигателя на ракетите „Хелфайър” под крилата на „Предатора” и ще унищожи колибата, в която се укриват приличащи на талибани хора.

Днес американските безпилотни самолети направиха фантастика такива основни международни понятия като граничен суверенитет, понеже се използват извън международните договори в Афганистан, Пакистан, Сомалия, Сирия, Ирак и няколко други страни. Официално Съединените щати не водят войни с тези държави, но атаки срещу обекти на тяхна територия, които те считат за необходимо да унищожат, са нанасят.

За момента операторите контролират бутоните на безпилотните летателни апарати, но вече се тестват системи, които могат самостоятелно да откриват цели, да ги идентифицират с помощта на специални алгоритми и да насочват към тях цели. И това поколение оръжия вече може да се нарече с увереност бойни роботи. Защото е правилно да се наричат роботизирани системи, които имат елементи на изкуствен интелект и са способни да изпълняват задачи самостоятелно (т.е. без човешка намеса). Веднага щом тестовете им бъдат признати за успешни, те ще бъдат пуснати в експлоатация. И за разлика от дистанционно контролираната революция на оръжията, „революцията на бойните роботи” все още предстои.

Днес можем само да очертаем контурите на тази революция, въпреки че остава много малко време преди нейното начало - едва няколко десетилетия.

Първите бойни роботи са пуснати в експлоатация още през 60-те години в областта на сигурността, където алгоритмът за тяхното използване е изключително прост - да се открие всяко движение в периметъра за сигурност и да се стреля по целта. Интелигентността не е необходима за работата на тези роботи. Достатъчно е да се свържат системите за разпознаване със системите за управление и контрол на оръжията. Но това е само първата стъпка. Основният проблем на роботите е идентифицирането и класифицирането: способността да се разграничи истинска мишена от фалшивата, въоръженият противник от обикновения човек, този който представлява опасност от врага който е по-малко опасен. Минаха десетилетия, за да се преодолее този проблем. Днес можем да кажем с увереност, че той е решен. А военно-промишленият комплекс на развитите страни активно изпитва първите бойни системи с елементи на изкуствен интелект.

В някои сфери тези разработки вече са достигнали до практическо равнище. Така, автоматизираните системи за управление на бой на тактическо, оперативно-тактическо и стратегическо равнища се поддържат от програмно покритие, в което са вплетени алгоритми при оценката на такива „скоростни” заплахи като предупреждаването за ракетно нападение или използване на ядрено оръжие.

Днес руските сили за противовъздушна отбрана разполагат със средства за поразяване на въздушни цели, които са в състояние самостоятелно да извършват търсенето, разпознаването и насочването към тях на ракети. Става дума за прочутата ракетна система „Тор“ и противоракетната система С-400. Тези системи все още имат екипажи, но те вече са изпитани за автономна работа ...

Но всичко това са само първите стъпки в света на войните между роботи. Качествено новите видове „електронни войници” са на път.

Така на 25 октомври 2017 г. американският флот стартира едновременно 103 миниатюрни безпилотни дрона „Пердикс” („Яребица”), оборудвани с изкуствен интелект и способни да работят като един “рояк”. БЛА се изпускат от специални въздушни контейнери. Тестовата площадка беше военна база на в Калифорния. Операторът на дроновете не е трябвало да контролира всеки отделен дрон: достатъчно е да се определи зона за разузнаване, след което „роякът” сам набелязва целта, като преди това дроните сами се разпределят по зоната, провеждайки разузнаване и споделяне на данни помежду си. Всеки „Пердикс” обменя информация и координира полета си с другите от рояка безпилотни самолети и може да действа както индивидуално, така и в група. Досега е изпробвана само една функция на „рояка” - разузнаване, но оборудвайте тези безпилотни самолети с малки бойни глави и това вече става ударна роботизирана група. И ако си представите, че можете да направите тези „яребици” в хиляди на 3D принтери - и картината ще бъде по-чиста от прочутата атака на „рояка” електронни мухи във фантастичния роман на Станислав ЛЕМ „Непобедимият”.

След ударните „рояци”, готвят и нанороботите - микроскопични електронни устройства, които могат да проникнат във всякакви пропуски, във всякакви устройства.

На бойното поле се изпитват безпилотни танкове, способни самостоятелно да откриват, идентифицират и поразяват цели.

Разработват и "умни куршуми", които могат да коригират полета си до целта.

В морето се тестват специални автономни торпедни "станции", които, скрити на морското дъно в близост до търговски маршрути или в близост до пристанищни изходи, могат да останат в режим на изчакване дълго време, събирайки информация за акустичните портрети на преминаващи кораби. А след това, активирани, те ще устроят бой сред оказалите се в зоната на обсег кораби, избирайки за атаката най-големите и стратегически важни съдове

В предстоящата надпревара във въоръжаването хората нямат почти никакъв шанс срещу качествата на роботите. Роботите са по-бързи, по-точни и по-силни от хората. Роботите са лишени от страх, съмнения, притеснения. Те са безстрастни и не забравят нищо. Вярно е, че на роботите не им е известен моралът и пощада. Но войните на хората по много начини са показвали, че често и хората не се различават много от роботите...

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели