/Поглед.инфо/ Кюрдските военачалници лесно направиха избор.
В Дейр-ез-Зор войната още не е свършила, въпреки гръмките заявления за пълна победа и гръмкото изясняване между Русия и Коалицията, коя от страните си присвои победата в Сирия. Останките от Ислямска държава* все още продължават да се съпротивляват на големи сили на противника. Сирийската арабска армия и Сирийските демократични сили оказват натиск върху терористите практически в един район. Разбира се, те не действат съвместно, във всеки случай за това не се съобщава и въпреки всичко и едните и другите сега водят бойни действия близо до Ефрат.
Нещо повече, тези дни в околностите на Абу-Кемал руската авиация извърши бомбардировка, а малко по-късно в същата зона своите бомби хвърлиха самолетите на Коалицията, възглавявана от Съединените американски щати. От това могат да бъдат направени много изводи. Първо, контактите между двете враждебни една на друга сили могат да бъдат съпроводени от неприятни последствия. Те разбира се не воюват открито помежду си, но въпреки това Дамаск се отнася крайно отрицателно към плановете на кюрдите, мечтаещи за независим и признат Кюрдистан. Изостряне вече имаше, но за сега успяваха да избягнат рязкото нарастване на напрежението. Второ следствие може да се окаже задълбочаването на конфликта между Москва и САЩ. Ако днес те успяват едва ли не едновременно да бомбардират един град без при това да бъдат партньори по операцията, то утре някой може да изпрати своите сили в зоната на контрол на другата страна.
По всяка вероятност Москва и Вашингтон се стараят да се изпреварят един друг, при това пътьом говорейки за своята изключителна роля за унищожаването на Ислямска държава. Всеки иска да си присвои победата, но в това противопоставяне все пак не трябва да се преминават определени граници. Първо, това може окончателно да развали руско-американските отношения, които и така преживяват не най-добрите си времена, и второ, повишават се рисковете от сблъсък на въоръжените сили на едната страна с въоръжените сили на другата.
От цялата ситуация може да се направят определени изводи за взаимодействието на страните. Едва ли може да се бомбардира град без предварително да се обсъдят данните за полетите. Това би било крайно безразсъдно. Но подобни инциденти бяха наблюдавани – САЩ понякога пренебрегваха правилата на сигурността и приличието. Позволяваха си няколко пъти да свалят сирийски летателни апарати, а също се съобщаваше за бомбардировки в зоната на контрол на Сирийската арабска армия. Затова за бъдещето на сирийската военна операция не може да се говори със стопроцентна сигурност.
За възможните последствия говориме с турския военен експерт Ендер Имрек.
“СП”: Струва ли си да очакваме някакви усложнения в Дейр-ез-Зор?
- Ако говорим за Ислямска държава, то тя вече е неспособна да промени ситуацията. Ислямска държава няма да може да устои, затова скоро ще я унищожат. Терористите са победени в Ирак, в Сирия. Това, което им е останало няма да могат да го удържат повече от два месеца. Отвъд границите на Дейр-ез-Зор те могат да се съпротивляват и по-нататък, защото там за сега няма никакви интензивни сражения. Сиуацията на границата с Израел е удобна за тях, защото там терористите се чувстват по-сигурни. ИДИЛ повече не е опасна, но нейното унищожаване трябва да се завърши колкото може по-бързо.
“СП”: А ако говорим за действията на кюрдите и правителствената армия?
– От техните взаимоотношения зависят много неща. Това не е добре, но ни спасява от необходимостта да провеждаме безкрайни преговори с трети страни. Кюрдите не са заинтересовани от война с Русия, затова не могат да започнат война с Асад. Понякога те нападаха, но нищо сериозно нямаше. Но Асад би искал да се избави от тяхното влияние. Възможно е той да иска война, но го удържа Русия. На нея това не й е необходимо след няколко години бойни действия против ИДИЛ.
“СП”: Могат ли САЩ да провокират конфликт?
- Може всеки. САЩ ще останат в Сирия, както останаха в Ирак и за това на тях не им трябва нищо, освен пари. И те могат да останат там много дълго, докато не дочакат подходящо време. Но трябва да се разбере, че “голяма война” не иска никой, даже най-агресивните генерали. Тяхната главна провокация вече се състоя. Те избраха Отрядите за народната самоотбрана за операциите в Рака, но после продължиха да работят с кюрдите в Хасак, Дейр-ез-Зор, Алепо. Това не е удобно за много хора, но никой не е успявал да го промени. Но сега става нещо интересно. САЩ повече не изпращат оръжие на кюрдите, а финансирането се съкрати, защото американците знаят кога могат да харчат пари.
Сега войната с ИД не изисква никакви разходи, затова Отрядите за самоотбрана останаха почти без пари, а другите им източници са малко.Също така членството им в Сирийската демократична армия не устройва другите нейни членове. Това провокира отчуждение сред войниците. Така започва разкола. Някои ръководители на арабски отряди вече минаха на страната на Русия, на страната на Асад. Неотдавна имаше информация за преминаването на командира Абу ал-Маджд Рафия (бивш командир на отрядите на Сирийската свободна армия, после става полеви командир в Сирийските демократични сили – авт.) Някои кюрди следват този пример. На юг от Дейр-ез-Зор, недалеч от Абу-Кемал кюрдски отряд се е предал в плен на армията на режима. Ако в този процес участва Русия, то от него може да се извлече полза. Тогава за всички ще стане по-лесно да се договорят. Русия, Турция и Иран трябва да продължат да се консултират по въпросите на мира и сигурността в Сирия.
* “Ислямска държава” (ИДИЛ) – терористична групировка, чиято дейност на територията на Русия е забранена с решение на Върховния съд на РФ от 29.12.2014.