/Поглед.инфо/ Помирението на Турция с Владимир Путин стимулира новите енергийни проекти. Москва иска да разшири достъпа си до турския пазар, но Анкара се страхува да не попадна в зависимост от Русия.

Миналия месец най-големият в света кораб някак си се промуши през тесния пролив Босфора, разделящ европейската и азиатската част на Истанбул. Корабът Pioneering Spirit, чиято дължина се равнява на дължината на пет самолета Боинг-747 и който е достатъчно широк, за да помести три футболни игрища, премина под моста на Босфора, като само няколко метра го отделяха от него.

Той плаваше за Черно море, където ще участва в строителството на газопровода „Турски поток“ между Русия и Турция. Строителството на тръбата започна през май, само няколко месеца след като руският президент Владимир Путин и неговият турски колега Реджеп Тайип Ердоган се споразумяха за изграждането на този проект на стойност 12,7 милиарда долара.

Тръбопроводът трябва да започне да функционира през 2019 г., като едната тръба ще обслужва турския вътрешен пазар, а другата ще бъде продължена към Южна Европа. Бързото развитие на проекта подчертава сближаването, което настъпи между Турция и Русия за последната една година. В двустранните отношения възникна сериозно напрежение, след като турските ВВС свалиха руски изтребител над сирийската граница през ноември 2015 г.

Но дори тогава руско-турските отношения в енергийната област не бяха прекратени, както отбеляза Гарет Уинроу, независим анализатор, специалист по турска енергетика. „Двете страни разбират, че те са нужни една на друга“, добави той.

Путин активно развиваше „Турски поток“, защото виждаше в този проект възможност да разшири своя достъп на турския пазар, който миналата година стана втория по големина за руския природен газ след Германия, и да се доближи до своята стратегическа цел, която е да доставя газ, заобикаляйки Украйна.

За Ердоган перспективата от появата на директен газопровод, който ще свърже Турция с огромните енергийни резерви на Русия, изглежда по-съмнително благо. Имайки предвид, че Турция разполага с ограничени запаси от горива, страната се нуждае от надеждни и достъпни запаси, за да може нейната икономика да продължи да функционира.

От 2005 до 2015 г. обемите на консумацията на природен газ в Турция растяха средно с 4,4% годишно – това са най-високите темпове на растеж в Европа – и нейните бързо растящи потребности се удовлетворяваха до голяма степен от руския газ. Междувременно през същия период консумацията на газ в Европа намаляваше средно с 0,4% годишно, както се съобщава в доклад на ВР.

В дългосрочна перспектива Ердоган смята зависимостта на Турция от Русия за над половината от внасяния природен газ за стратегически риск. Чиновникът, отговарящ за диверсификацията на енергийните доставки, е министърът на енергетиката Берат Албайрак, който е зет на Ердоган. В момента той постепенно се превръща в най-влиятелния политик в страната.

Той е Ердоган активно лобират в подкрепа на новия Трансанадолски газопровод, който трябва да се открие през следващата година и който ще съедини Турция с голямото азерско находище „Шах-Дениз“, разработвано от компанията ВР. Този проект е част от по-мащабна кампания на Евросъюза, насочена към намаляването на зависимостта на ЕС от руския газ чрез създаването на маршрут за доставката от Каспийския басейн по тръбопроводите на „Южния газов коридор“.

Самият факт, че турските власти едновременно подкрепят и „Турски поток“, и „Южния газов коридор“, са отражение на външната политика на Турция, която се разкъсва между връзките си със Запада чрез НАТО и своите регионални интереси на юг и изток.

Анкара се надява, че разширяването на списъка с доставчиците на газ ще й даде възможност да се договаря с тях за по-ниски цени на този газ. Освен това, тя отдавна се стреми да се превърне в център на търговията с енергийни ресурси, където от Русия, Средна Азия и Близкия изток ще се стича газ, който след това ще се отправя към европейските потребители.

Освен това, сега се обсъжда възможността за строителството на тръбопроводи, които ще свържат Турция с Израел и северен Ирак. Турското правителство вече е заложило фундамента за вноса на газ и от други краища на света, откривайки през миналата година своя пръв плаващ терминал за ВПГ в пристанището Алиага в Егейско море. На този терминал се използва относително евтина инфраструктура и Турция планира да построи най-малко още два такива терминала.

Анализаторите смятат, че вътрешното търсене не е чак толкова високо, че да оправдае подобно активно разширяване на източниците за доставка на газ. Те също така се съмняват, че турските власти ще могат да проведат пазарните реформи, които са необходими за превръщането на страната в регионален център.

През миналата година консумацията на природен газ в Турция спадна с 3,7% на фона на забавянето на икономическия растеж, а дългосрочният растеж на този пазар, по-скоро, ще се препятства от стремежа на властите да развиват ядрената енергетика и енергетиката от възобновяеми източници, а също така от добиваните в Турция кафяви въглища в качеството им на алтернативи на вносния газ.

Някои анализатори виждат в „Турски поток“ опит на Русия да задуши алтернативните маршрути за доставка. „Една от целите е да се подкопаят инвестициите в Азербайджан, за да може „Газпром“ да получи по-значителен дял. Русия се опитва да отслаби или разкъса на части Южния газов коридор“, заяви Матю Брайза, бивш посланик на САЩ в Азербайджан.

В същото време Русия е решила да се защити от последствията от намаляването на турския внос на газ, залагайки на инвестициите в турската ядрена енергетика. Руската държавна компания „Росатом“ оглави процеса на проектирането на АЕЦ „Аккую“ в Южна Турция. Строителството на тази първа атомна електроцентрала в Турция ще започне през следващата година. Емре Ертюрк, ръководител на изследователската организация Enerji IQ, смята, че големият талант на Москва в енергийната дипломация ще й позволи да съхрани своето влияние, както и да се променя турския енергиен ландшафт.

“Всеки път, когато вие отваряте нова врата, вие виждате зад нея Русия в нови дрехи“, резюмира той.

---------

Андрю Уорд, „Файненшъл таймс“.

Лондон / Великобритания