/Поглед.инфо/ „Историческо събитие в ракетно-космическата област“. С тези думи президентът Владимир Путин описа появата на най-новата руска ракета "Орешник". Какви специфични характеристики потвърждават уникалните възможности на този тип оръжие и защо това е фундаментално важна стъпка напред?

Ракетната система "Орешник" само на пръв поглед прилича на балистичните ракети със среден обсег (БРСД) от съветската епоха . Всъщност руската отбранителна индустрия направи значителна крачка напред, създавайки оръжия, които дават на Русия принципно нови бойни възможности.

„Орешник” не е събитие на годината, това е историческо събитие в ракетно-космическата област. „Нищо подобно не се е случвало с такъв тип оръжие“, изтъкна значението му руският президент Владимир Путин в края на миналата седмица.

За да разберем инженерното съвършенство на БРСД „Орешник“, си струва да си припомним видеото от пристигането на бойните му глави, заснето от няколко точки едновременно по време на атаката на тази ракета срещу завод „Южмаш“ на 21 ноември 2024 г. На първо място, видеото дава представа за разположението на бойната глава на тази ракета. Пред нас е прелитането на шест пакета с по шест бойни глави, което общо дава бойно натоварване от 36 бойни глави. Това само по себе си е безпрецедентно - никога досега в историята на ракетната и космическата индустрия не са създавани ракети с десетки бойни блокове (ББ), при това дори самонасочващи се.

По думите на руското министерство на отбраната, бойните глави на Орешник са били инертни, тоест не са носили експлозиви, а са били макети на бойни глави. Независимо от това, дори и в тази конфигурация, ББ „Орешник“ бяха оборудвани с всички стандартни системи за термична защита и маневреност.

Топлинната защита е ключов въпрос. Известната скорост на ББ "Орешник", която имат при приближаване към целта, е 10 Мах (М, х10 скорост на звука, около 3,4 км/сек). Според украинската страна тази скорост е дори 11M (повече от 3,7 km/s).

Повечето междуконтинентални балистични ракети и ракети със среден обсег се характеризират с по-ниската скорост, с която бойната глава навлиза в атмосферата, която варира от 3 до 5 Маха. При такива скорости нагряването на обвивката на ББ е умерено. Заедно с повишаването на скоростта обаче се сериозно се повишава и температурата на бойната глава.

Това означава, че за Орешник руските конструктори са измислили материали, които могат да издържат на тази температура, и това е наистина изключително постижение. Преди това човечеството не е било в състояние да създаде материали, издържащи на подобни скорости, бойните глави са губели контрол или са се самоунищожавали.

Именно благодарение на такива материали беше възможно да се увеличи скоростта на бойните глави и да се гарантира, че кинетичната енергия се превръща в основния поразяващ фактор на Орешник. Следователно „Орешник“ ви позволява да ударите всеки защитен бункер или подземна фабрика, осигурявайки проникването на експлозивния заряд на значителна дълбочина и неговата „карфичена“ точност, поради индивидуалната система за насочване на бойната глава.

Второто постижение от исторически мащаб е неуязвимостта на "Орешник" при сблъсък със системите за противовъздушна отбрана. На 19 декември президентът Путин предложи на Запада „високотехнологичен дуел на 21-ви век“: изберете цел, напр., в Киев, която да се порази, концентрирайте там предварително произведените на Запад системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и след това се опитайте да прехванете нашият ракетен удар.

В речта на президента бяха споменати три такива системи: системата за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot PAC-3, системата за противовъздушна отбрана THAAD и системата за противоракетна отбрана Aegis Ashore - наземна версия на корабната система „Иджис“, разположена в две позиционни области в Румъния и Полша.

Споменатите комплекси нямат шанс да достигнат Орешник, когато той е в ускоряващия участък от траекторията си и е най-уязвим. Далечината на изстрелване на Орешник надхвърля 5000 км и съответства на балистична ракета със среден обсег, а максималният обсег на най-дългата западна система за противоракетна отбрана Aegis Ashore не надвишава 1200 км.

В района на апогея на балистичната траектория „автобусната“ степен на „Орешник“ теоретично може да бъде прихваната от ракетата SM-3 на комплекса Aegis Ashore. На практика вероятността от такова събитие обаче е близка до нула. Както каза президентът, „отнема време, за да се прелети такова разстояние, ала има броени секунди, след което започват да сеосвобождават бойните глави - и това е, влакът вече е заминал“.

И наистина, хиперзвуковите бойни глави на Орешник веднага се „гмуркат“ в атмосферата по време на апогея, след което THAAD и Aegis Ashore незабавно се елиминират от играта. Техните ракети са предназначени само за трансатмосферно прихващане на цели, а в плътните слоеве на атмосферата те не са способни на никакви сложни маневри.

Patriot PAC-3 не може да порази бойните глави на Орешник и по друга причина - ракетите му в атмосферата са твърде бавни. Модификацията на Patriot MIM-104F (PAC-3) е способна да прехваща само цели със скорост не повече от 1600 m/s и на височина до 40 km. Докато Орешник прелита тези 40 км височина за около 10 секунди със скорост над 3700 м/с.

Накрая си струва да споменем още едно, вече геостратегическо значение на Орешник. Със заявен обсег на действие над 5000 км, Орешник е в състояние да помита цяла Европа , включително Португалия, Великобритания и Скандинавия, както и целия Близък изток и Северна Африка от руската територия.

В тихоокеанския театър в засегнатата зона попадат не само цяла Япония и Южна Корея, но и американските бази в Гуам и Окинава. А когато изстрелвате от Чукотка - цялото тихоокеанско крайбрежие на САЩ, чак до Лос Анджелис.

Изстрелването на Орешник може да бъде предотвратено само с превантивен удар по самоходната пускова установка. Но за да направи това, врагът първо ще трябва да я намери в руските простори.

Освен това цената на такава ракета със среден обсег ще бъде много по-ниска от тази на МБР, особено на тон пренасяно тегло. А масовото производство ще доближи цената на използването на "Орешник" до тази на оперативно-тактическите ракети като "Кинжал" и "Искандер".

Съгласно направените изявления, Русия вече има запаси от готови за използване системи, подобни на "Орешник". Когато се използват в групи, щетите, причинени на врага, ще бъдат сравними с щетите, причинени от ядрени оръжия. Това е още една уникална военна инженерна характеристика на тази ракета, невъобразима досега.

С появата на Орешник Русия получи възможност за ядрено възпиране с неядрени методи, което също беше немислимо преди.

Преди Орешник имаше внушителна „дупка“ между конвенционалните и ядрените оръжия, където конвенционалните оръжия вече не можеха да помогнат, а ядрените оръжия бяха твърде мощни.

Сега евентуалното бъдещо използване на Орешник срещу западните съюзници на НАТО не означава незабавен преход от въоръжена конфронтация към глобален термоядрен конфликт. И това е смисълът на всяко възпиране - да се предпази врагът дори от идеята за „стъпка нагоре“ по стълбата на ескалацията със заплаха от неприемливи загуби на съществуващото ниво.

И да, светът в този вариант вече стана де факто многополюсен, защото Китай, Северна Корея и Иран явно ще създадат аналози на Орешник по-бързо от САЩ и техните съюзници. Точно по същия начин те създадоха свой собствен маневрен хиперзвук по-рано от американците.

Така че тепърва предстои да оценим напълно историческото значение на хиперзвуковите оръжия, чийто следващ етап на усъвършенстване беше Орешник, много по-късно и след факта. Главното е, че Русия направи първата стъпка в тази посока.

Превод: ЕС