/Поглед.инфо/ Русия и Индия отбелязват 70-годишнината от установяването на дипломатическите отношения помежду си. Индийският премиер Нарендра Моди посети Санкт Петербург, за да се срещне с руския президент Владимир Путин на 1 юни, както и за да вземе участие в Международния икономически форум в Санкт Петербург на 2 юни.

Двамата лидери подписаха Петербургската декларация. Това бе петата среща на Путин с Моди, откакто премиерът встъпи в длъжност преди три години. Глобалният ред претърпява дълбока трансформация. Има няколко световни лидери, които дефинират начина, по който се формира новия свят. Без съмнение, Путин и Моди са сред тях, както и китайският лидер Си Дзинпин.

67-годишният Нарендра Моди положи огромни усилия, за да направи страната си по-силна, по-независима и по-обединена. Индия, подобно на Китай, е световен икономически лидер с много сложна културна и политическа структура. Страната е забележителна и се различава в много отношения от други държави. Тя има богат опит в исторически план, който често се оказва непонятен за онези, които са приобщени към Запада. Същевременно Китай има свои собствени богати и много специфични традиции в държавното управление. Индия и Китай оказват голямо влияние върху глобалните тенденции.

Добре известен факт е, че Русия (Съветският съюз) и Индия винаги са се радвали на много близки отношения, тъй като сътрудничеството между тях във всички сфери е процъфтявало, включително и по отношение на военните връзки. Известно е и това, че съществуват много фактори, които разстройват двустранните отношения между Индия и Китай, независимо от факта, че двете цивилизации съществуват съвместно и са имали топли отношения в продължение на хиляди години, без значение коя династия или империя е имала най-голяма сила в която и да било от двете страни. Будизмът в Китай идва именно от Индия.

Двете съседни страни се сражаваха по време на кратката погранична война през 1962 г. Оттогава насам чувството на недоверие непрекъснато е обтягало отношенията им. През 1998 г. индийският министър на отбраната Джордж Фернандес определи Китай като „потенциален враг номер 1” на Индия, преди страната да започне втория кръг от ядрени тестове. За разлика от Русия, Китай досега не е подкрепил искането на Индия да получи постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН. Докато Русия става все по-близка с Китай, Индия все още няма доверие на Китай поради неразрешен граничен спор и заради съперничеството за влиянието в Азия.

Индия е притеснена от възможността да бъде обсадена от Китай. Китайското влияние върху Шри Ланка не се нрави на Ню Делхи, а връзките между Китай и Пакистан са особено обезпокоителни, както и нарастващото военно присъствие на Китай в близост до стратегическото пристанище Гуадар в югозападната част на Пакистан и военната логистична база в Джибути в Индийския океан.

Гуадар е дълбоководно пристанище до Ормузкия проток, ключов маршрут за транспортиране на петрол в и отвъд Персийския залив, изградено с китайско финансиране и контролиран от фирми на сушата. Пристанището свързва Китайско-пакистанския икономически коридор, в чието изграждане са инвестирани 46 милиарда долара, със Синдзян в Китай, преминава през пакистанската част на Кашмир. Планирано е експанзията да защити морските линии, които са жизненоважно значение за Китай. Пекин ще разчита на този маршрут, ако САЩ използват военноморската си мощ, за да блокират Малакския проток – маршрутът, на който китайската икономика разчита много силно.

Но Индия гледа на присъствието на Китай в Гуадар като потвърждение на плановете на Китай за обсада. Фактът, че проектите предвиждат използването на територията в спорните райони на Кашмир, които Индия счита за своя територия, значително усложнява нещата. Индия се противопоставя на китайската инициатива „Един пояс, един път”. Правителството на Нарендра Моди бойкотира форума през май.

Идеята за обединяване на Русия, Китай и Индия в един алианс започна да блуждае във въздуха в края на 90-те години на миналия век. Тогавашният руски външен министър Евгений Примаков изготви чернова на концепцията за стратегическия триъгълник в противовес на влиянието на Запада. Той смята, че тройката Русия-Индия-Китай (РИК) в многополюсен свят би дала възможност за известна защита за свободомислещите нации, които не са съюзници със Запада. БРИКС обедини същите страни и Бразилия, но тази група се съсредоточи главно върху глобални, а не върху регионални проблеми.

Концепцията на САЩ за по-широк Близък Изток от Афганистан до Магреб, както и начинът, по който Вашингтон се отнесе към проблема с иранската ядрена програма, е в разрез с руските, китайските и индийските интереси, който трябва да бъдат защитавани от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), създадена през 90-те години, за да стабилизира ситуацията в Централна Азия. Влиянието на групата нараства и обхваща повече географски райони. Трите държави вече си сътрудничат в Афганистан. При управлението на Си Дзинпин Китай демонстрира сериозен интерес по отношение на изковаването на азиатския ред, който изключва Съединените щати. С включването на Индия в своя план, Пекин може да се приближи до целта.

Русия добре разбира ситуацията. Тя не разполага с магическа пръчка, която да размаха и да разсее съществуващото недоверие и страхове, но може да смекчи напрежението. Това е основна цел в нейната външна политика. Това е причината Москва да тласка напред процеса по присъединяването на Индия като пълноправен член на ШОС, за да може Москва да играе роля на модератор и да смекчи противоречията между Индия и Китай. Важно е да се отбележи, че Ню Делхи и Пекин не разкритикуваха присъединяването на Крим към Русия през 2014 г., нито това, че членове на БРИКС излязоха в подкрепа на участието на Русия в срещата на Г-20 в Австралия, която се проведе през същата година.

Няма причина Москва да взема страна; тя желае близки партньорски отношения с двете страни. Възможно е тя да постигне това, тъй като съществуващите различия не са непреодолими. Индия и Китай не са разделени от фундаментални геополитически противоречия, тъкмо напротив – и двете държави се стремят към нов световен ред. Русия е забележителна с това, че е сила в Евразия, на която се доверяват и Китай, и Индия. Възможно е тя да има значителен принос за тяхното обединение. Москва се стреми към общо икономическо пространство в Евразия и е от съществено значение Индия и Китай да изгладят различията си. Според Акилеш Пилаламари, международен анализатор, редактор и писател, отношенията между Русия и Индия са най-близко до онези отношения, които биха могли да издържат на „всякакви атмосферни условия”. Той отбелязва, че „ако е възможно някоя страна да прокара мост в отношенията между Китай и Индия, то вероятно това ще бъде Русия”.

Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева