/Поглед.инфо/ За историческата роля на Сталин беседват историкът Андрей ФУРСОВ и ръководителят на проектите „Завтра.ру“ и „День ТВ“ Андрей ФЕФЕЛОВ.

Андрей Фефелов: Андрей Илич, днес ще говорим за Сталин.

Андрей Фурсов: В условия, от една страна на влошаващо се икономическо положение, а от друга на фокуси, които се вършат в управленческата система, съветизмът става стихийна идеология. А централна фигура в съветизма е Сталин.

Фефелов: При нас в страната едва ли не мнозинството е от сталинисти. Това са хора, които интелектуално, емоционално подкрепят сталинската епоха, симпатизират ѝ. Има и сталинци, които днес на практика следват героичните принципи, съвместно приети през 30-те и 40-те години. При това фигурата на Сталин е в основата на всеки идеологически спор, защото в Русия съществува и слой, който при никакви обстоятелства няма да го приеме.

Фурсов: Има още една фигура, който върви със Сталин в двойка – Иван Грозни.

Фефелов: Да, тези две фигури са лакмусовата хартия за проверка на идеологията.

Фурсов: Човек забравя, че при Петър I демографските загуби са много големи, че той разрушава икономиката на страната, че той в действителност е наистина отговорен за смъртта на сина си. Въпреки това Петър стои на паметника „Хилядолетието на Русия“. При това не само сега, не само в съветско време, така е и през XIX век. Стесняват се от фигурата на Иван Грозни, но не от тази на Петръ.

Фефелов: Интересно е, че много хора, които симпатизират на комунизма, дори на Съветска Русия като цяло, изведнъж, когато стане дума за Сталин, замълчават и се обръщат. На Запад този феномен е особено забележим. А Троцки го разбират, въпреки целия му радикализъм. Дори и столетието на революцията в Русия с филм за Троцки. А Сталин тези работници на изкуството изобразяват винаги като престъпник. Зад всичко това стои някаква тайна на самата фигура на Сталин, неговото синтетическо свойство. Той събира в себе си твърде много като фокус на руската история, като фокус на историята на ХХ век. И затова бият по него, за да покрият всичко.

Фурсов: Фигурата на Сталин принципно се отличава от фигурата на Троцки. Това различие нараства еволюционно. Сталин не става веднага държавник и съвсем не се отказва веднага от идеята за световна революция. Еволюцията е обусловена от съвършено обективни системни фактори и логиката за противостоене със същия Троцки. Моментът на истината настъпва през 1923 г., когато се проваля революцията в Германия. Разбира се, че няма да има световна революция.

Сталин изразява интересите на държавния апарат и заедно с него той изразява интересите на голямата система „Русия“. И от момента на образуването на СССР започва борбата за изграждането на социализма в една страна. Сталин разбира, че „републиката по земното кълбо“ няма да я има, че Западът се стабилизира. Трябва да се създаде държава в съюз със селяните, както това се провъзглася с НЕП-а.

Острата борба с „целокълбенето“ продължава до 1927 г. На 7 ноември 1927 г. Троцки се опитва да устрои преврат в три града – Москва, Харков и Ленинград. Но никъде не успява. Особено интересно е в Москва, защото ОГПУ работи добре. За да пресекат апетита за излизане на по-голямата част превратаджии сутринта конните части на Будьони с извадени саби преминават по Москва. Затова и навън излизат значително по-малко пора. ОГПУ се справя с излезлите. Малко знаят за това, но хроника съществува.

След две години Троцки е изгонен от страната и започва реално строителство на социализма в една държава. И към 1937 г., само за 10 години СССР достига военно-промишленост автархия от капиталистическия свят. Не просто промишлена, а военно-промишлена. Т.е. Сталин възстановява историческа Русия като Червена империя на социалистическата държава. При това той побеждава и десните глобалисти (буржоата) и левите глобалисти (коминтерновците, кардиналите на световната революция, троцкистите). Именно заради това не могат да му простят нито левите, нито десните глобалисти. За тях Сталин е въплъщение на руската традиция.

Помня колко саркастично някои наши историци коментираха откъса от спомените на ген. Игнатиев „50 години в строя“. Игнатиев описва парада от 1937 г. „В тръс преминава артилерията в конски впряг: първа батарея с рижи коне. Да не би втората ще бъде с черни? Точно така. А третата на кестеняви? И ти става радостно, че руските военни традиции са съхранени“. Т.е. този парад възпроизвежда парадите на царска Русия. И естествено Сталин се възприема като човек, който е възстановил Русия, нарушавайки всички планове на глобалистите.

Историческа Русия е възстановена като Червена империя. Символ на тази Червена империя е Сталин. Ненавистта към него е ненавист към историческа Русия. В добавка към това със Сталин тя побеждава във Великата отечествена война.

Фефелов: И днешна Русия с ядрения си потенциал може да противопостави нещичко на Запада.

Фурсов: Това е основа, положена при Сталин. Именно през 30-те, 40-те и 50-те години на основата на руската гимназия, на руското образование е заложена още една основа – на съветското образование. И в този план не мога да не приветствам инициативата на младите, които със свои средства публикуват, реанимират съветски учебници от края на 40-те и началото на 50-те години. Тези учебници са много добри. Например Букварът на А.И. Воскресенски, 9-то издание от 1952 г. Важно е да се намерят хора, които да възраждат.

Фефелов: Би ми се искало да излезе малко по-различен буквар – Сталински. Буквар за действащи политици, където вместо упражнения да има ключови сталински цитати. Да се намери подобен изследовател, мислител, защото избирането на ключови фрази от цялото наследство на Сталин ще бъде огромна интелектуална и архивна работа.

Фурсов: Трябва да има получател на такъв буквар. Освен това в историята нищо не трябва да се реанимира напълно, да се реставрира. Трябва нещо съвършено ново. Затова и сталинският режим започва да изпитва затруднения още в края на 40-те години. И самият Сталин разбира това прекрасно, но не му стига времето да измени нещо. Той още тогава се сблъсква с превръщането на номенклатурата в квазикласа. И това намира своето ясно отражение. През 1952 г. на XIXконгрес на ВКП(б) тя започва да се нарича КПСС („б“ – болшевики е изоставено). Има и друго интересно нещо: на XVII и XVIII конгреси, през 1934 и 1939 г. съответно, номенклатурата е в полувоенни дрехи както и Сталин. А на XIX конгрес така облечени са само двама – Сталин и Маленков, всички останали са в граждански костюми. Това не е съзнателна демонстрация, а просто номенклатурата се чувства различно и се облича различно в сравнение с вожда. Безспорно именно тогава номенклатурата побеждава Сталин. Той не иска да свиква конгреса, той иска да проведе чистка, а чак след това да го свиква. Но номенклатурата, превръщайки се в квазикласа, успява да го победи.

Не е възможно възстановяването на сталинската система. Нужно е друго. Както Жорес е казвал: „Вземете от миналото не пепел, а огън“. Същността на сталинската система от гледна точка на руската история се намира в това, че е била мобилизация на руския народ като държавообразуващ и на всички останали коренни народи на Русия в борбата за оцеляване. Без тази система е нямало как да победим във Великата отечествена война.

Днес имаме същия проблем, става дума за елементарното оцеляване, физическо и метафизическо. Естествено мобилизацията от сталински тип сега няма да сработи, защото сталинската система е диктатура. Ако се говори на политикономически език, форма на диктатура на работниците на ранния индустриален труд. Вече в развитата индустриална система тази форма не работи. Трябва творческо развитие, а за това е необходима теория. Не случайно Сталин казва, че „без теория ни очакват смърт, смърт, смърт“ . И преди всичко ни е нужна теория, която да отговаря на редица важни въпроси: какво е това руски вариант на развитие, как е устроена глобалната система, как работи съвременния свят? Но тази теория трябва да се стреми към победа.

Фефелов: Фразата на Сталин „Без теория ни очакват смърт, смърт, смърт“ ще бъде и първата във Сталинския буквар. Много обичам снимката, където Сталин, извърнал поглед, гледа нанякъде, а погледът му е устремен в бъдещето, извън пределите на днешния ден.

Фурсов: Шарл Дьо Гол е казвал: „Сталин не отиде в миналото, той се разтвори в бъдещето“.

Фефелов: На XIX конгрес Сталин е възнамерявал или по някакъв начин е обсъждал възможността за съкращаване на работния ден до пет часа. Всъщност говорим за проблема с безработицата на хората, който през XXI век във връзка с новата роботизация и цифровизация скоро ще ни залее като вълна. Може би, ние дори ще успеем да осигурим по някакъв начин, да нахраним „излишните“ хора. Но рано или късно ще настъпи период на деградация, момент на някакъв социален колапс, неуспех. Например, хората ще започнат да се развличат неограничено.

Фурсов: Това ще стане при некатастрофалното развитие на съвременния свят. Мисля, че всичко ще се случи съвсем различно и няма да се стигне до това, че за да се развличащ, ще се наложи да се бориш за ресурси, за оцеляване. В крайна сметка в Рим относително спокойният период на „хляб и зрелища“ трае едва 90-години, през II век. И всичко приключва при Марк Аврелий. Затова и смятам, че това не ни чака, проблемът ще отпадне сам.

Фефелов. Първоначално това послание е съветско, сталинистко, социалистическо, че хората могат да разкрият своите творчески сили и способности. И образователната система и системата за социална сигурност са насочени към това, а директната работа в полето, близо до машината, в този смисъл са само допълнение.

Фурсов. Трудно е да се каже какво тук идва от утопията и какво от реалността. Но повтарям, може би, за щастие, а, може би за жалост, това не ни заплашва в следващите десетилетия.

Фефелов: Втората точка е мистериозната фраза на Сталин на мирната конференция в Потсдам. Сталин пита Труман: „Как ще делим територията на Луната?“ Питам историци, всеки от тях си има своя собствена версия. Как я интерпретирате вие? Да не би това да е футурология? Наскоро американците обявиха, че ще формират някакъв правилник за използването на космическите природни ресурси.

Фурсов: Тук можем само да гадаем. Мисля, че това асиметричен отговор на Сталин на това, че Труман му разказа за изпитването на атомната бомба. Сталин реши да го вкара в задънена улица. Но може би всичко е различно. Трябва да се помни, че Сталин има особено чувство за хумор.

Въпреки това искам да подчертая: нищо не трябва да бъде реставрирано. Между другото, в тази връзка, Луи XVIII, когато се озовава на престола, на въпроса: "Смятате ли да възстановите стария ред?" каза: „Ние ще се възстановим монархията. Нищо не трябва да се реставрира.“ Трябва да мислим за бъдещето, а не за миналото. И на първо място да развием теорията за развитието на нашето общество. Андропов веднъж каза: "Ние не познаваме обществото, в което живеем". Същото може да се каже и за сегашното общество.

Фефелов: Андропов казва това, решавайки да препарира обществото и да види какво има вътре. Знаем резултата.

Фурсов: Днес в нашето общество има цял слой от хора, които могат да бъдат наречени с лека ръка „спящи“. Кои са „спящите“ хора, чиято глава е обърната към Запада? Това са новите дребни буржоа, всичките ценности на които се вписват във вулгарно материалистичен комплект: колбас с добро качество, яхта и след това нататък по списъка. И ако слоят, откъснат от нарова в САЩ, все още има някаква перспектива, той може да съществува, но в по-слабите страни, слоевете, откъснали се от народа, просто няма да оцелеят, ще ги изрежат.

Фефелов: Значи Сталин за нас е предводител на будните. Надявам се, че той и занапред ще играе своята историческа роля.

Фурсов: Символично той вече я играе, защото на проучване сред младежи между 18 и 24 г. се показва, че повече от 70% се отнасят положително към фигурата на Сталин. Това би било невъзможно нито през 80-те години, нито през 90-те.

Превод: Поглед.инфо