/Поглед.инфо/ Ръстът на руската икономика ще бъде осигурен за сметка на заеми – в крайна сметка именно така смята министерството на финансите. Буквално преди десетилетие финансовата политика на страната бе пряко противоположна: Русия активно погасяваше дълговете си и натрупваше резерви. От какво е предизвикана тази промяна в подхода и какви проблеми могат да възникнат?

В близките три години държавният дълг на Русия планомерно ще расте с 2 трлн. рубли ежегодно. Такива параметри са заложени от Министерството на финансите за тригодишен период, следва от документа „Основните насоки на бюджетната и данъчната политика за 2019-2021 г.“. Към края на 2019 г. обемът на държавния дълг на Русия ще бъде 15,9 трилиона рубли, а през 2020 г. – 17,8 трилиона, през 2020 – 19,8 трилиона, предава ТАСС.

При това бюджетът ще бъде профицитен. Ако през 2018 г. профицитът на бюджета е 0,5% от БВП, то през 20,19 г. ще се увеличи до 1,8%. През 2020 и 2021 г. ще бъде съответно 1% и 0,6% от БВП.

Руския може да си позволи да увеличи държавния си дълг за шест години до 5-7% от БВП за инвестициите в образованието, здравеопазването и другите структурни реформи, каза ръководителят на Сметната палата Алексей Кудрин. Директорът на Централната банка Елвира Набиулиа предупреди, че ръстът на вътрешния дълг означава ръст на лихвените проценти и и изтласкване на частните инвестиции, затова с това трябва да се внимава. Министерството на икономическото развитие особено активно иска от правителството да увеличи инвестициите на държавата заради ръста на руската икономика, в това число и чрез заеми.

Но Министерството на финансите остава вярно на себе си. Ако ще увеличава дълга, то ще е незначително. „Дългът ни сега е около 6-10% от БВП и мнозина казват да го увеличим до 20-30%. Противник съм на подобни резки изменения“, заяви министърът на финансите Антон Силуанов. Ниското равнище на държавния дълг е едно от основните преимущества на Русия. Но за да расте с 3% ежегодно, Русия трябва да увеличи равнището на инвестициите от 21,5% от БВП в момента до най-малко 25%. Но ръстът на дълга няма да бъде единствен, а един от различните източници на допълнителни разходи.

Русия се отличава със сравнително невисок държавен дълг в сравнение с другите страни. Например този на Япония е 250% от БВП, на Гърция – повече от178%, на Италия – 132%, на Португалия 125% от БВП.

„Държавният дълг се смята за опасен, ако превишава 100% от БВП. Но често дори и дългът, равен на годишния доход на страната може да се смята за приемлив. Единствено в случай, когато държавният дълг започне да превишава БВП повече от двойно, се говори, че страната е попаднала в „дългови капан“. Но всички имат различно равнище на приемливост. Например с цел да снижи финансовите заплахи ЕС е установил правило, че дългът на страните членки не трябва да превишава 60% от БВП“, смята Анастасия Соснова от ИК „Фридъм Финанс“.

Друг е въпросът, че много европейски държави не могат да следват това правило, което в крайна сметка води до сериозни проблеми след кризата от 2008 г. ЕС е принуден да се бори с последствията и до днес. Ярък пример е Гърция, която Брюксел постави в строга бюджетна политика в замяна на спасение от фалит под формата на кредити. „Раздутият“ държавен дълг сам по себе си плаши малко, но може да възникнат ситуации, когато трябва да се обслужва и погасява“, заяви старшият аналитик от „Алпари“ Ана Бодрова.

Дълговият проблем по света излезе на ново опасно равнище и дори централните банки вече не могат да го контролират, смята главният аналитик от „ТелеТрейд Групп“ Олег Богданов. Много икономисти търсят признаци за нова надигаща се катастрофа, сравнявайки настоящата ситуация с 1998 г., с 2008 г. и дори с 30-те години на ХХ век.

Но основният признак на надигащия се срив е пред очите ни. Скоростта на ръста на световния дълг не съответства с темповете на ръста на благосъстоянието на населението: за последните 10 години световните държавни дългове са се увеличили с 35, докато богатството на хората, дори като се вземе предвид ръста на пазарите на акции, се е увеличило едва с 8%, изчислява Богданов.

Така, според данните на Банката за международни разплащания (BIS), общите държавни дългове в света да достигнали 63 трилиона долара, а целия световен дълг 238 трилиона. Това е със 70 трилиона повече, отколкото преди ипотечната криза и банкрута на Lehman Brothers. От друга страна обемът на световното богатство в средата на 2017 г. съставя 280 трилиона долара.Това е едва с 16,7 трилиона долапра повече, отколкото през 2012 г. (данни на Credit Suisse). Освен това основният ръст на богатството се осигурява за сметката на ръста на цените на финансовите активи, в това число на акциите, а това са „въздушни кули“, а не живи пари. Дългът е конкретна и жива цифра, а капитализацията е относителна, пояснява Богданов.

На второ място, според него, качеството на дълговете за последните 10 години се е влошило значително. На света са останали едва 11 страни със суверенен рейтинг ААА, а в САЩ едва две компании запазват най-високия рейтинг - Johnson & Johnson и Microsoft.

Предвид, че централните банки на развитите страни имат намерение да затегнат монетарната политика, проблемите на глобалния дълг все по-често ще напомнят за себе си. Финансовата конструкция, при която темповете на ръста на доходите са значително по-ниски от тези на ръста на дълговете е обречена на колапс, убеден е експертът.

Основният любител да живее на чужда сметка остават, разбира се, САЩ. На тях им принадлежат близо трета от световните дългове (32%). За последните 10 години бюджетният дефицит на САЩ се е увеличил пет пъти, а съотношението на дълга към БВП превишава 100%. На второ място е Япония, на която се падат 19% от всичките световни дългове. След това идва Китай с дял от 8%. Франция, Италия и Германия имат по 4%, Великобритания – 3,7%. По около 2% от световните дългове са натрупани от Испания, Канада и Индия.

Русия на дълговата карта на света има размерите на Люксембург. Затова и тя, за разлика от повечето страни може да си позволи да взема заеми. „Русия все още има запас за нарастване на държавния дълг. Опасен е единствено неговият стремителен ръст. Но защото се планира незначително повишаване на дълговото натоварване, малко по-високо от ръста на БВП, то това не трябва да се смята за опасно“, смята Соснова.

„Русия е далеч от проблемите с обслужването на държавния дълг. Основната трудност сега е да продаваме такъв обем заемни облигации, какъвто се иска от Министерството на финансите“, смята Бодрова.

След априлските санкции на САЩ търсенето на руски заемни облигации извън Русия е спаднал забележимо. В резултат на това Министерството на финансите успя да осъществи плана за продажбата им през второто тримесечие едва на 48%. Аналитиците от „Райфайзен банк“ очакват, че в края на 2018 г. притокът на нерезиденти в такива облигации ще се окаже нисък (6,5 милиарда долара).

„Проблемът е, че пазарът на тези книжа е силно уязвим. Всяко влошаване на новинарския поток води до масово излизане от позициите на вторичния пазар, което свежда до нула усилията по продажбата на нов дълг. Решения за този проблем, освен бързото преминаване към нови търгове, засега не е намерено“, казва Бодрова.

Друг начин за заеми е разполагането на евробондове. През март тази година финансовото министерство вече привлече 4 милиарда долара за сметка да емитиране на руски еврооблигации при търсене над 7 милиарда долара. Тоест Министерството на финансите остави значителна част от заявките без удовлетворение. Всички тези средства са отишли за обмен на стари емисии за нови със срок от погасяване след 11 и 29 години. Почти 40% от купувачите са от Великобритания, а още 25% от САЩ. На руските инвеститори се падат 22%. Останалите 14% се падат на инвеститори от континентална Европа и Азия. Есента Министерството на финансите планира да пусне нови евробондове.

Превод: Поглед.инфо