/Поглед.инфо/ Ако САЩ въведат „сурово наказание” срещу Саудитска Арабия, то Рияд ще отговори с още „по-категорични мерки” предвид своята изключителна роля в световната икономика. Къде се крие изключителността на саудитците, с която те плашат САЩ? И докъде може да доведе конфликтът, ако заплахите се въплътят на практика.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши със „сурово наказание” Саудитска Арабия, ако се изясни, че опозиционният журналист е изчезнал по вина на арабската монархия. Германия, Франция и Великобритания в неделя съвместно заплашиха да поведат заслужаващо доверие разследване на изчезването на журналиста Джамал Хашокджи. Той пишеше за вестник „Уошингтън Поуст” и критикуваше властите в Саудитска Арабия.

Риад отрича своята роля в тази история, наричайки обвиненията „фалшиви”. На заплахите на САЩ той заяви за готовността за възможните санкции от страна на Запада с още „по-категорични мерки”, предвид своята изключителна роля в световната икономика”.

Саудитският журналист на 2 октомври влезе в генералното консулство на Саудитска Арабия в Истанбул, за да си оформи документите. След пет часа очакване пред сградата, на невестата му заявиха, че той я е напуснал. Оттогава той се смята за изчезнал. В Турция подозират агентите на саудитското разузнаване за убийство. Турски източник заяви пред „Уошингтън поуст”, че 59-годишният журналист е бил убит от група от 15 души, която е изпратена специално за изпълняване на задачата. Източници на „Ню Йорк Таймс” твърдят, че Хашокджи е убит в консулството, разчленен с трион и изнесен на парче от страната. Турският вестник „Сабах” съобщава, че „умният часовник на Епъл” намиращ се на ръката на Хашокджи е записал момента на неговото убийство в консулството, а също така част от разговорите, които го предшестват.

На фона на тази нечиста история ръководителите на няколко компании се отказаха да участват в инвестиционния форум в Саудитска Арабия. В частност ръководителят на американската банка „ДжейПи Морган Чейс” Джейми Даймън реши да не участва в конференцията „Давос в пустинята” която трябваше да протече в Риад между 23 и 25 октомври. Няма да пристигне и председателят на управата на „Форд” Бил Форд, наистина там не посочиха причината за отмяна на посещението.

БиБиСи твърди, че министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин и министърът на международната търговия на Великобритания Лиъм Фокс може да се откажат от участие в мероприятието. Но в Белия дом не потвърдиха нищо за отказа на Мнучин да ходи в Риад.

Междувременно кралят на Саудитска Арабия Салман бен Абдел Азиз ал Сауд позвъня на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и му благодари за съгласието да създаде съвместна работна група по издирването на журналиста, съобщава „Сауди Прес Ейджънси”.

В какво се крие изключителната роля на Саудитска Арабия в световната икономика, с която саудитците заплашват американците? Саудитското кралство е преди всичко петролен гигант. Петролът наистина може да се използва то Риад като инструмент за отмъщение при твърди санкции от САЩ, заяви основният икономист на „Алианц” Майкъл Хайс в интервю пред СиЕнБиСи.

Но не всичко е така просто. „Саудитска Арабия е наистина лидер и по запаси, и по добив на черното злато, много богата страна е и е голям играч, но това не е достатъчно, за да разчита на изключителна роля в световната икономика. След като цените на петрола паднаха двойно, икономиката на кралството не се чувства толкова уверено. Това предизвиква притеснения сред управляващите кръгове. Вече е съставен план до 2030 да се отърват от ресурсната зависимост и диверсификация на икономиката. Но това освен всичко трябва да се проведе. При такава зависимост не може да се говори за изключителна роля. Тази роля се играе от други страни, които са лидери в световното производството, диктуват новите тенденции в икономиката и в нейното развитие”, смята първият вицепрезидент на Руския клуб на финансовите директори Тамара Касянова.

Но, разбира се, не трябва да се подценява основната роля на Саудитска Арабия в рамките на ОПЕК: благодарение на споразумението ОПЕК плюс саудитците оказват влияние на световните петролни запаси и това е силен коз в техните ръце. Въпреки това тя не може да контролира докрай ценовата политика, защото на пазара, освен Русия, с която има договореност, ги има още и САЩ, които благодарение на шистовата революция са станали най-големият износител на петрол и с всички сили се стараят да отхапят своето парче от баницата.

САЩ се намират в определена енергийна зависимост от петрола на саудитците, но не толкова критична. Миналата година 7% от вноса на петрол в САЩ идва от Саудитска Арабия, повече в САЩ постъпва единствено от съседите – от Мексико и Канада, отбелязва Ален Сабитов от ИК „ Фридъм Финанс” . Но през последните години американците не само, че намаляват износа на петрол от Саудитска Арабия, но и засилват добива на петрол и заемат нови за себе си пазари, докато саудитците в рамките на споразумението ОПЕК плюс сдържат добива си и напротив, снижават своя дял в световния пазар в името на увеличаването на цените.

От друга страна Саудитска Арабия е основният потребител на американско оръжие. Според данните на Държавния департамент общият обем на договорите достига до 100 милиарда долара. САЩ закупиха миналата година гориво от саудитците за 18 милиарда долара плюс още два милиарда други стоки. Арабите придобиха от САЩ стоки за 25 милиарда долара и на първо място американските самолети, транспорт, машинно оборудване, оръжие и боеприпаси.

„Най сложно е да се заобиколи политическия аспект. Саудитска Арабия е основният военне съюзник на САЩ сред Арабиските страни и сериозна противотежест в региона за засилващия влиянието си Иран”, казва Вадим Йиосуб от „Алпари”.

И тук на американците ще им е сложно да скъсат с отношенията. Докато с Русия може с лекота да се скъса и военното, и петролното сътрудничество, защото него или го има, или отказът от него ще вреди повече на Русия, отколкото на Щатите. Със Саудитска Арабия ситуацията е различна.

Американските сенатори в рамките на т.нар акт „Магнитски” искат да въведат санкции срещу страните, които нарушават човешките права и извършват изтезания. И някои сенатори искат незабавно да се прекрати продажбата на оръжие и военната помощ за саудитците. Но Тръмп призна, че не иска да се отказва от военните договори със Саудитска Арабия на фона на изчезването на Хашокджи. Според него това ще нанесе вреда на Америка. „Работих много усърдно, за да получа поръчката за нашите военни от Саудитска Арабия на сумата от 110 милиарда долара. Това са 150 хил. работни места. Но ако те не купят това въоръжение от нас, то ще го купят от Русия или от Китай, или от трета страна”, заяви Тръмп, намирайки се в Овалния кабинет заедно с наскоро освободения от Турция американски пастор Андрю Брънсън.

Разбира се, не трябва да се забравя, че съществена част от валутните постъпления на Саудитска Арабия няма да отидат на потребните и вътрешни инвестиции, а ще се отпратят пряко към американските държавни облигации, допълва Иосуб. „Две страни имат мощно сътрудничество в сферата на инвестициите и добива на петрол. Саудитците са голям кредитор на САЩ, те са готови да развиват американския шистов петрол и американската икономика зависи силно от петрола на кралството, обема на доставките на който расте. Саудитска Арабия също влага милиарди долари в американската икономика. А какво инвестират американците в кралството? За такова нещо не съм и чувал”, смята Касянова.

Впрочем, не може да се казва, че американската икономика е по-зависима от саудитската. „ От гледна точка на размерите на икономиките, обема на износа на петрол и вноса на въоръжение е значително по-чувствителен за Саудитска Арабия, отколкото за САЩ. Икономиката на САЩ е достатъчно разнообразна, с което икономиката на Саудитска Арабия не може да се похвали. БВП на Риад е 43% петрол. Обемът на преките чуждестранни инвестиции в страната намалява и при санкции ще продължи да пада, което няма да способства икономическия ръст”, отбелязва Ален Сабитов.

Но на страната на саудитците са продължителните съюзнически отношения между двете страни и политическата роля на саудитците в Близкия изток. Впрочем под натиска на обществеността властите на САЩ все пак ще трябва да реагират, така както се наложи при разсекретяването на данните, свързани с възможната роля на Саудитска Арабия към терористичните актове от 11 септември и отмяната на ветото на Обама върху закона, даващ на жертвите от 11 септември правото да съдят саудитските власти, напомня Сабитов.

Какво ще се случи, ако ситуацията поеме по най-страшния път? Ограниченията върху износа на петрол ще доведат до ръст на цените на световния пазар. „От август, когато Тръмп въведе санкциите спрямо Иран и постави под заплаха почти два милиона барела на денонощие, цената на петрола „Брент” скочи с 10 долара”, заяви Сабитов. Ако се разглежда дори и хипотетичен намек за ограничаване на доставките от Саудитска Арабия, то цените могат да скочат и с 50—60 долара, смята експертът, давайки пример от историята. През 1973 г. на фона на петролното ембарго заради развалянето на отношенията между ОПЕК и САЩ цените скочиха от три до 12 долара на барел.

Русия в това отношение ще спечели. Скъпият петрол ще означава допълнителни доходи и нови „сочни” години. Освен това саудитците на фона на разрива на отношенията със САЩ могат да укрепят деловото си и военно сътрудничество с Русия, което ще бъде и политически и бизнес плюс, а за САЩ явно геополитическо поражение, смята Касянова. Тръмп без съмнение разбира това.

Впрочем, експертите се съмняват, че ще се стигне до санкции – САЩ едва ли ще дадат подобен коз в ръцете на Москва. „Дори и да направят това, това „наказание” няма да бъде сурово. Защо им е на американците да губят договорите заради изчезването на един журналист”, чуди се Касянова.

Най-вероятно този конфликт ще приключи, както и този между САЩ и Турция – около фигурата на отец Андрю Брънсън: започва със същите категорични заявления на Анкара, а приключва с освобождението на пастора. „Най-вероятният изход е страните, обменили войнствени заявления да достигнат до някакво разбирателство. Може би дори Саудитска Арабия ще поднесе непублични извинения и да обещае да не отстранява неудобните си съграждани на територията на други страни, дори и ако става дума за територията на посолствата”, смята Вадим Иосуб.

Докато конфликтът със Саудитска Арабия не се разреши, цените на петрола може и да продължат да растат умерено, което ще бъде в полза на руския бюджет, заключва той. Това ще поддържа също така и рублата, а може би ще нивелира последствията от очакваните санкции на САЩ срещу Русия през ноември.

Превод: В.Сергеев