/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ излезе със заявление, че Вашингтон излиза от така наречената ядрена сделка с Иран и отново въвежда всичките санкции, които бяха свалени от Ислямската република през 2015 г. Съответният указ бе подписан в присъствието на многочислено кореспонденти, акредитирани в Белия дом.

Тръмпи критикува споразумението още по време на предизборната си кампания. Той я нарече „най-лошата сделка на всички времена“ и обеща или едностранно да излезе от нея, или да я „измени и допълни съществено“. Техеран официално се отказа от преразглеждането на условията на споразумението, сключено с администрацията на Обама и с ръководителите на още пет страни.

Официалното название на договора е „Съвместен всеобхващащ план за действие“ (СВПД). Целта му е да се гарантира съблюдаването от Иран на режима на неразпространение на ядрено оръжие.

В замяна на поетапното сваляне на санкциите Ислямската република се отказва от по-голямата част от центрофугите за обогатяване на уран, изнесе от страната или унищожи под контрола на МААЕ целия си високообогатен удар, а също така пое цяла редица допълнителни задължения. В частност бяха демонтирани ядрените реактори с тежка вода, които могат да произвеждат оръжейно качество плутоний.

Но основното положение във СВПД е задължението на Иран да съблюдава договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), което предвижда контрол над гражданската атомна енергетика от страна на МААЕ.

Противниците на сключената през 2015 г. сделка сочат, че ограничаването на промишленото обогатяване на уран над равнището, необходимо за АЕЦ, действа едва 15 години (до 2030 г.), а ограничението за производство на центрофуги едва до 2025 г.

Това позволи на Тръмп да заяви, че само след седем години Иран отново ще може да пристъпи към разработката на ядрено оръжие. Формално е така, но само на теория.

За разлика от Япония, Израел, Индия, Пакистан и много други страни на Иран е забранено завинаги да води цяла редица научни изследвания и технологически разработки, които да му помогнат да създаде работоспособни ядрени заряди. Такива ограничения са уникални. Някои от тях навремето не са били приложени дори и спрямо Либия.

Освен това МААЕ, чиито пълномощия по контрол на атомната програма на Техеран също действат безсрочно, има право да проверява Ислямската република дари съблюдава сделката.

Разбира се, инспекторите от международната атомна агенция не работят просто така на територията на Иран – не ги пускат в някои военни обекти и всеки път се пазарят за условията за провеждането на инспекциите.

И това е разбираемо. Техеран е въвлечен в сложна хибридна война в Близкия изток, така че недоверието му към представителите на наднационалните институции е леко обяснимо.

И все пак МААЕ неведнъж заявява, че Иран съблюдава всички членове от СВПД. Междувременно за излизането на САЩ от споразумението ръководството на Иран обеща да отговори с възобновяване на своята потенциална военна ядрена програма.

Затова и европейските лидери, американските външнополитически реалисти, демократическата опозиция в САЩ и дори много консерватори – от писалият речите на Рейгън Патрик Бюкянън до сенатор Ранд Пол, се опитват да разубедят Тръмп от денонсирането на „Съвместния всеобхващащ план“.

Без него, според тях, близкоизточната ядрена надпревара във въоръжението (този израз бе използван в речта на 8 май на 45-ия президент на САЩ) ще стане повече, а не по-малко вероятна. ООН е загубил инструментите за дипломатическо влияние върху Техеран, а у ръководството на Ислямската република се появяват основания повече да не пускат международни инспектори и да не сядат на преговори с представители на Вашингтон.

Впрочем, всички тези аргументи не можаха да убедят Доналд Тръмп. Не защото той не разбира тяхната логика, а защото въпросът тук изобщо не е в ядрената програма на Иран.

В своята реч „лидерът на свободния свят“ дори не се опитва да крие, че формалните грешки в СВПД изобщо не са основната причина за излизането на САЩ от сделката.

Администрацията в Белия дом и вашингтонските лобисти се притесняват от растящото влияние на Техеран в региона. Успехите на Ислямската република в дългата и изнурителна хибридна война срещу Саудитска Арабия и Израел са наречени в речта „поддръжка на тероризма“.

Републиканската партия често повтаря мантрата, че Иран е „основен спонсор на тероризма по света“ предвид очевидната му връзка с ливанската групировка „Хизбулла“.

Но съветниците на Тръмп, написали речта му (която той този път прочете напълно от телесуфльора) обвини Ислямската република в подкрепа и на ХАМАС и „Ал Кайда“.

ХАМАС винаги е получавал къде-къде повече помощ от Риад. Що се отнася до „Ал Кайда“ и свързаните с нея военизирани формирования, то с тях вече няколко години се водят тежки боеве на територията на Сирия не само от правителствената армия, но и от шиитските опълченци (включително и от отрядите на „Хизбулла“) под непосредственото ръководство на иранските военни инструктори.

Проиранското шиитско опълчение (което бе наречено в речта на Тръмп „предизвикателство пред регионалната сигурност“) изигра важна роля в освобождението от „Ислямска държава“ на значителна територия на Ирак.

Техеран вече на практика изгради своята „шиитска дъга“ от Персийския залив до Средиземно море. От Тел Авив това изглежда застрашително. „Хизбулла“ получава безценен боен опит в Сирия (и видимо, доволно съвременно въоръжение от ръцете на Техеран), заплашва Израел от север, а западно от границите на еврейската държава се разполагат иранските военни бази на територията на Сирия.

Иран бележи успехи в хибридната война не само благодарение на военните победи.

Миналата неделя в Ливан се състояха парламентарни избори, на които „Хизбулла“ засили своите позиции. На 12 май трябва да се състоят парламентарни избори и в Ирак. И там също е много вероятна победата на проиранските сили. Опасенията на Бенямин Нетаняху са разбираеми. Картината на света му може да се опише като „враг пред портите“. И затова той всячески се опитва да замеси САЩ във война срещу Иран. Да седне да преговаря с персите явно е недостойно за лидера на партия „Ликуд“.

И затова се демонстрират презентации, като тази, която Биби устрои около похитените от „Мосад“ в Техеран архивни документи за иранската ядрена програма. За тези документи дори и бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви: „Нищо ново“.

Външнополитическите реалисти на САЩ с ужас наблюдават как Вашингтон следва Нетаняху. На 7 май на сайта на влиятелното американско издание The National Interest се появи статия на харвардския професор Греъм Елисън със говорещото много название „Не давайте на Биби да ни продаде поредната война“.

Елисън обръща внимание на читателите не само на очевидното обстоятелство, че „Нетаняху не е целият Израел“, но също така на позицията на множество високопоставени членове на силовите структури в Тел Авив. В частност авторът цитира думите на началника на генералния щаб на Армията за отбрана на Израел Гади Айзенкот: „В момента СВПД с всичките му недостатъци работи и предотвратява осъществяването на иранските ядрени проекти за следващите 10-15 години“.

Айзенкот не е сам в своето „дисиденство“. Миналата седмица 26 бивши високопоставени армейски чинове и сътрудници на специалните служби на еврейската държава публикуваха открито писмо, в което предупредиха съгражданите си, че „излизането на САЩ от споразумението ще провали не само самата сделка , но и сигурността на Израел“.

Въпреки това САЩ ще излязат от споразумението. Но дали Биби е „продал“ на Вашингтон новата близкоизточна война“.

Ако се послушат скептиците-алармисти, то да. Светът се намира на прага на нова голяма война в региона, която може да се превърне в глобален катаклизъм.

Но развитието на събитията в тази посока би станало пълна катастрофа за администрацията на Тръмп. Той едва ли не разбира това, предвид качествата му на преговарящ и комбинатор, които неведнъж бяха недооценявани от световната експертна общност.

Да, Тръмп премина към поредното изостряне (впрочем, той неведнъж е правил това), но все пак оставя отворени вратите за по-нататъшно пазарене.

В края на своята реч той заяви: „Иранските лидери говорят, че е отказват от промяната на сделката. Това е нормално. Бих казал същото, ако бях на тяхно място. Но фактът се състои в това, че те най-вероятно ще поискат нова дългосрочна сделка – такава, която да устрои Иран и иранския народ. И когато те проявят такова желание, ще съм готов, ще я приема с голямо желание и воля. Иран може да очаква прекрасно бъдеще. Мирът и стабилността, това, което ние все пак искаме, могат да дойдат и в Близкия изток“.

Отчасти това звучи като ултиматум, но все пак в думите на Тръмп има очевидна покана за разговор. Какво стои зад „бих направил същото, ако бях на тяхно място“!

И същевременно, докато президентът приключваше речта си, самолетът на държавния секретар Майк Помпео летеше към Пхенян за поредната среща с Ким Чен-ун…

Не е странно, че президентът на Иран Хасан Роухани не започна да говори за излизането на Техеран от СВПД. Напротив, отговаряйки на демарша на Тръмп, той подчерта, че „сделката ще се запази“, без участието на САЩ.

Този жест на добра воля сам по себе си не може да донесе „мир и стабилност“ на Близкия изток. Останалите играчи – регионални и глобални – ще трябва срочно да разработват стратегията и тактиката в новите условия.

Преди всичко това трябва да направи и Русия. Едва ли някой е разчитал, че Макрон ще убеди Тръмп просто да остави нещата така.

Превод: Поглед.инфо