/Поглед.инфо/ Най-важното, което политическите елити на Запада успяха да постигнат в отношенията със собствения си народ, беше да го освободят от необходимостта от реален избор между политическите алтернативи. Президентските дебати в САЩ, чийто първи кръг се проведе снощи, и предстоящите избори за френски и британски парламенти показват, че не е останала възможност да се гласува по начин, който може да доведе до промяна сред западните избиратели. Въпросът е през какво ще трябва да минат, за да се съживят политическите системи. И колко важно е всичко това за Русия?
Преди 30 години кандидатът за президент на САЩ от Демократическата партия Бил Клинтън спечели изборите срещу републиканския си опонент Джордж Буш под мотото: „Всичко е икономика, глупако“. Имаше се предвид, че нито едно от външнополитическите постижения на републиканците, включително „победата“ в Студената война, няма голямо значение на фона на финансовото състояние на гражданите. Нека отбележим, че на фона на глобалните привилегии, които се стовариха върху Америка след разпадането на СССР и началото на разграбването на нейното наследство, за Клинтън не беше трудно да постигне икономически прогрес.
Сега обаче виждаме, че подобно хапливо изражение се оказа не просто успешна информационна техника, а прогноза. Предсказване на настъпването на епоха, когато големите дебати и големите идеи най-накрая ще изчезнат от европейската и американската политика. И няма да има абсолютно никакво значение кой е начело на държавата: тази фигура все пак не променя нищо в стратегическата посока на развитие на обществото. И как това общество се отнася към другите нации.
Изчезването на големи и стратегически въпроси от политическия живот на Запада не се случи веднага. И в същото време се развива друг процес: размиването на границите между различни политически сили по отношение на фундаментални въпроси на обществения ред.
Сега и двете явления достигат своята логична кулминация. В случая със Съединените щати гласоподавателят прави избор въз основа на сравнение на физическото здраве на опонентите и техните предложения по дребни, основно технически въпроси. Няма други теми, за които да се притеснява.
Това всъщност е доста абсурдно. Първо, защото няма никакво значение на колко години е един политик, стига да предложи на обществото нови и ярки идеи. Но ако никой не може, тогава физическото състояние на кандидатите започва да има значение. В крайна сметка на избирателите не се предлага да изберат нещо друго. И от техническа гледна точка всички възрасти са еднакви. Същият Байдън доста хитро води партията си към нова студена война с нас или Китай. Тръмп, ако спечели, също няма да промени нищо особено в стратегическите въпроси - това вече е съвсем ясно.
В Европа е още по-цветно, тъй като дори очакваната победа на десните и левите опозиционери във Франция няма да промени абсолютно нищо. Всички знаят предварително, че няма да им бъде позволено да създават партийни правителства. А начело на Петата република, освен напълно „непопулярния популист“ Макрон, ще стои и технократски кабинет от експерти. В крайна сметка никой не позволи на холандската десница, която спечели изборите миналата година, да създаде правителство. Или гръцките комунисти преди 10-12 години трябваше да отстъпят здравата и да позволят поробването на страната от Европейската централна банка и германското министерство на финансите.
Във Франция също видяхме през последните години, че дясната опозиция на Марин льо Пен постоянно се измества към центъра по важни въпроси. За запазване на наистина свежи и радикални идеи от “Националния сбор” отдавна не се говори. По украинския въпрос например нейният формален лидер вече обяви намерението си да подкрепи режима в Киев, ако успее на изборите. Същото важи и за основните въпроси от социално-икономическия дневен ред. Е, може би биха могли да променят нещо по въпроса за регулирането на миграцията, самата управляваща върхушка се стреми към това, но не иска да го направи със собствените си ръце.
Италия, където най-дясното правителство след Втората световна война е на власт от почти две години, редовно подкрепя САЩ в украинската авантюра. Освен това след кризите от 2011 и 2020 г. в Италия отдавна не се говори за независима икономическа политика. Същото очаква и Франция след предстоящите избори. Протестът на избирателите срещу Макрон и компанията му ще доведе до едно нещо: Петата република най-накрая ще се премести в позицията на Италия или Гърция, където населението отдавна не е решило според какви закони ще живее икономиката им.
Изборите във Великобритания следващата седмица ще доведат до факта, че управляващите консерватори, водени от своя премиер, ще претърпят най-съкрушителното си поражение в историята. Но очаква ли някой, че победителите ще успеят да намерят решение на проблема с падащия жизнен стандарт? Изобщо не го очаква. Защото всички политици на Запад отдавна са загубили способността да произвеждат идеи и големи стратегии, да се състезават в полето на идеи за фундаментални въпроси на общественото развитие.
Обединеното кралство беше нещо като пионер тук: през 1997 г. лейбъристите, водени от Тони Блеър, спечелиха изборите, без да предложат никакви нови идеи. Те просто казаха на избирателите, че ще управляват по-добре от консерваторите на Джон Мейджър. Това беше достатъчно за успех, последиците от който бяха участието в нахлуванията в Ирак и Афганистан, както и икономическите проблеми, които Обединеното кралство изпитва днес.
В интерес на истината, точно за това – кой ще (и може физически) да управлява по-добре – сега е най-горещият дебат в Съединените щати. Но не и за това кой има по-ярки идеи как да изведе американското общество или външната политика от дълбока криза, в която Саудитска Арабия, където са разположени американски военни бази, сега се присъединява към БРИКС заедно с Русия и Китай.
Що се отнася до международните отношения, Байдън и Тръмп са напълно единодушни, че Америка трябва по различни начини да запази способността си да води паразитно съществуване по отношение на останалата част от човечеството. Конкуренцията между тях е само за тактически начини за прилагане на такава проста програма. Това не означава, че този подход е приложим за света, в който живеем през 2024 г. Но истинската адаптация на Съединените щати към свят, в който има Китай, Индия, Русия и много държави, които искат да живеят според собствения си разум, е възможна, само ако се появят наистина стратегически идеи.
На пръв поглед това състояние на нещата много устройва населението на Запад. Векове политически катаклизми оставиха избирателите дълбоко уморени. Ако погледнем съвременното американско или френско кино за хората, ще видим, че там преобладаващото настроение е бягството от реалността. Огромен брой различни герои правят каквото си искат, стига никой да не ги докосва. Е, добре, казва естаблишмънтът, тогава ние ще създадем такива условия за вас. И все още няма признаци, че тази самоподдържаща се апатия може да приключи.
Не е ясно колко време ще продължи това споразумение. Сега можем да предположим поне два варианта: вътрешнополитически взрив и развитие по революционен път или бавно плъзгане към технократско управление, когато населението ще бъде напълно отстранено от властта. И двата варианта вече са предвидени от Холивуд, който винаги е чувствителен към тенденциите в общественото развитие. И не само в Америка, но и на Запад като цяло.
Русия, както и всички останали, по принцип не се интересува какво ще се случи в САЩ или Европа. Единствената опасност е кризата да прехвърли границите им. Западът знае как да изнася вътрешните си проблеми. Сега руските военно-стратегически способности пазят мира в целия свят. Въпреки че дори те не са пълна гаранция, че следващите години ще бъдат спокойни за нас в този смисъл.
Превод: В. Сергеев