/Поглед.инфо/ На 30 октомври 2016 година в Брюксел, след драматични перипетии в предходните дни и седмици, бe подписано Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement, CETA) между Европейския съюз и Канада.
Междувременно Споразумението стана обект на масови протести и на особено остри политически и академични спорове както в Европа, така и в Северна Америка. Спорове, в които всъщност се отразява цялата проблематика на кризата на съвременната неолиберална глобализация.
СЕТА е с внушителен обем от 1598 страници, който се разпределя, както следва:
от 1-ва до 230-а стр. – текстовете на 30-те глави, съдържащи основните договорености относно търговията със стоки, предоставянето на услуги, инвестициите и свързаните с тези дейности режими;
от 231-ва до 548-а стр. – поредица от приложения към отделните глави, уточняващи условията за прилагане на записаните в тях норми;
от 549-а до 727-а стр. – три отделни протокола, отнасящи се до правилата за произход, взаимното признаване на изпитанията за качество на стоките, и до фармацевтичните стоки;
от 728-а до 1598-а стр., или малко над половината от целия текст, обхваща три отделни приложения с таблици, в които са посочени изключенията при прилагането на различни клаузи на Споразумението, записани от страните по него на различни нива, на общностно – за ЕС, и федерално – за Канада, както и на национално – за държавите членки на ЕС, и провинциално – за Канада.
Любопитно е, че в Споразумението липсва съдържанието на текста.
Що се отнася до „качествената“ страна,
СЕТА се представя като образец на новото поколение комплексни споразумения за свободна търговия
имащи за цел да възвърнат динамиката на международната търговия със стоки и услуги и да насърчат взаимните инвестиции – както преките, така и портфейлните. Най-общо, предимствата за ЕС в резултат на Споразумението, според неговите защитници, са в премахване на почти всички вносни мита за стоките, предмет на взаимна търговия, с изключение на някои чувствителни селскостопански стоки; в осигурения достъп до обществените поръчки в Канада; както и в договорената защита на наименованията за географски произход на 173 стоки, включени в приложение 20-А, изнасяни от ЕС на канадския пазар.
Особено се изтъкват записаните текстове в полза на устойчивото развитие. В Глава 22, „Търговия и устойчиво развитие“, страните се позовават на редица международни конвенции и декларации, „…създаващи условия за постигането на пълна и производителна заетост и достойна работа за всички… и потвърждават решимостта си да насърчават развитието на международната търговия така, че да допринася към целта за устойчиво развитие , за благоденствието на сегашните и на бъдещите поколения.“
По-нататък се предвижда създаването на Комисия по търговията и устойчивото развитие, която да отговаря за прилагането на нормите на посочената глава, както и на следващите две – Глава 23, „Търговия и труд“ и Глава 24, „Търговия и околна среда“. Освен това се насърчава създаването и на Форум на гражданското общество, с цел да се поддържа диалог по въпросите на устойчивото развитие, засягани в Споразумението...
