/Поглед.инфо/ В германските медии започват промени. Информационното доминиране на водещите медии, следващи линията на атлантизма и заразната русофобия, все повече нарушава изказванията на журналистите, които мислят безпристрастно и търсят истината. За това свидетелства и интервюто на известната в немската журналистика Габриеле Кроне-Шмалц, дълги години работеща в телекомпания АРД, в това число и в Русия. Интервюто е дадено на германското онлайн-издание „Страници за размисъл“. Сега Кроне-Шмалц е независим журналист, занимаващ се с обществено-политическа дейност, преподава журналистика.

Г-жо Кроне-Шмалц, отношенията между Запада и Русия могат да се нарекат по всеки друг начин, но не и добри. Какво се случва не както трябва?

Много неща не се случват както трябва. В обществото преобладава мнение, че за всичко е виновна Русия, било то подкрепяйки диктатора Асад, било то с интервенцията си в Украйна, било присъединявайки Крим или модернизирайки армията си. Всъщност всичко изглежда значително по-сложно, а такава гледна точка ще направи Запада виновен за ескалация на напрежението и и това решително влияе на въпроса: каква политика трябва да се води по отношение на Русия.

Можете ли да поясните подробно?

След разрушаването на СССР Западът престана сериозно да приема руските интереси или дори незаконно да ги игнорира. При това се отита да обвърже Путин по време на първия му президентски мандат в по-тесни отношения. Едновременно ние провеждахме в рамките на НАТО собствена политика, разширявайки Алианса на Изток. Това разширение се превърна в сериозен проблем в отношенията с Русия, както и ПРО в Полша и Румъния, насочени уж срещу ракетите на Северна Корея и Иран. Москва се опасява, че това са системи, предназначена за ограничаване на способността ѝ да нанася ответен ядрен удар. Превратът в Украйна през 2014 г. в резултат на който там на власт дойдоха политици, стремящи се да влязат в НАТО, преля чашата на търпението на Русия. За Москва Крим не може да стане територия на НАТО вече заради това, че там в съответствие с договор е разположен Черноморския флот на Русия. Тя започна да действа. Не трябваше да се случва така, че след разпада на СССР Западът да престане да отчита Русия. Но се случи именно това. И ние сега се намираме в класическа фаза на ескалация, когато единият се бои от другия и предприема съответните мерки. Време е за ново разведряване.

Каква е ролята на немските медии, когато става дума за Русия?

Трябва да констатирам, че тук се наблюдава опростена черно-бяла картина. Не е важно кое се разглежда – Украйна, Сирия, Крим – отвсякъде руснаците стоят на страната на злото. При това съобщенията за руските престъпления се основават на предположения или на недоказани обвинения, както, например, в случая с Балтийските републики, изпаднали в истерия заради ученията „Запад“. Специалистът по медиите Уве Крюгер нарича това явление „информация на основата на подозрения“.

Къде са слабите места в работата на западните медии?

Вместо политически анализ, на публиката се предлагат морални оценки и повсеместно се прилагат двойни стандарти. Вместо да бъдат показвани невидимите механизми и взаимовръзки, да се рисува обективна картина и да се обяснява мотивацията на страните, Медиите се опитват сами „да правят политика“ и да насочват гражданите в „правилната посока“.

Кое още ви се струва негативно?

Това, че чрез такива публикации се създава постоянен натиск върху тези служители от медиите, които могат да проявяват обективност, но се страхуват да направят така. Те знаят, че могат да се разправят с тях. При нас идеята, че някой може да се води от своя разум и въз основа на фактите да достигне до особено мнение, принципно не се допуска. В медиите е устроена постоянна истерия. В Германия така не бе толкова силно изразено, но в САЩ всеки контакт с Русия се разглежда като държавна измяна. Така да се каже, привет от сенатор Маккарти.

Как се случи, че основните медии, разполагащи с квалифицирани кадри, предлагат журналистика с толкова ниско качество?

Отдавна се опитвам да разбера този въпрос. Разбира се, тук има и структурни причини. Например, техническите възможности на телевизията са се подобрили многократно. Ние сме в състояние да предаваме по следите на събитието. Разбира се, бързината е една от нужните страни на журналистиката, но не и когато това вреди на качеството. В такъв случай преимуществото се превръща в недостатък. Журналистите не трябва да се превръщат в банални репортери, защото не им стига времето за анализ и размисъл. Освен това отмирането на вестниците вреди на многообразието. Информацията, която се разпространява повсеместно излиза само от редакциите на няколко големи вестници, на които всички се позовават. Разбира се, на останалите им е значително по-удобно да плават по течението, това осигурява спокоен живот. Същевременно обаче си струва да се отиде встрани защото възниква потребността от дълбока преработка на материала. Това не е лесно, но и него го има. Например в популярното ТВ-предаване „Кабаре“ политиката на НАТО понякога е обект на отровна критика. И вижте, при това без дума за Русия.

През лятото в Русия ще се проведе световно първенство по Футбол. Какво очаквате от него в план на работата на медиите?

Предвиждам най-лошото. Макар и да се надявам, че това няма да се случи. Може би ще се намерят кореспонденти, които да вземат пример от треньора на германския национален отбор Йоахим Льов. Миналата година той каза в едно интервю: „Искаме да играем с руските футболисти, да демонстрираме интереса си към тях и да бъдем открити“.

Вие виждате ли елементи на пропаганда в работата на нашите медии, когато става дума за Русия?

Поддържам предложението на Уве Крюгер да се обърне особено внимание на феномена пропаганда и дори да се основат специални учредения за изучаването ѝ, защото това е малко изучено явление. Например редом с официалната пропаганда на държавите съществува и масова неосъзната пропаганда, автоматично разпространяваща се на социализираните граждани. Това е т.нар. хоризонтална пропаганда.

Вие обучавате бъдещи журналисти. Какъв съвет ще дадете на тези, които забелязват, че в информационната работа се извършва измама? Въпреки страха от загуба на доверието на редакцията, те трябва ли да имат смелостта да посочат проблемите?

Опитвам се да науча студентите на умението да вярват в себе си и да изградят навика да мислят независимо. Когато всички говорят в хор, това не значи, че всичко е наред. За това свидетелстват най-драматични примери. Да си спомним за лъжата, която стана повод за войната срещу Ирак: нали у Саддам Хюсеин нямаше оръжие за масово поразяване. Опитвам се да внуша на студентите етични основи. Разбира се, ние, журналистите сме принудени да продаваме своята „стока“, но тя е особена. Журналистите също както и лекарите се нуждаят от „етичен компас“. Имало е ситуации, когато трябваше да се питам: дали мога да направя това, ако е недопустимо? Винаги трябва да помня, че нося отговорност. Накратко казано, трябва да събера достатъчно количество информация и да я осмисля самостоятелно. И аз винаги казвам на студентите: отнасяйте се подозрително към тези, които се позовават на морал в своите аргументи. Моралът е важен, но той не заменя политическия анализ.

Какви възможности виждате за подобряването на отношенията между Германия и Русия?

Това звучи толкова банално, но трябва да изпълним тези отношения с живот чрез мерки за доверие. Повечето германци се интересуват от добри отношения с Русия. Непременно ще дойде време, когато хората, вземащи решения, а също медиите ще вземат предвид този интерес. Най-добрата инвестиция в мирната политика е младежкият обмен на всички равнища. Такъв обмен играе ролята на ваксинация срещу ограничеността и враждебните стереотипи.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели