/Поглед.инфо/ „Сега разбирате ли какво сте направили?“
Така Владимир Путин, в своята реч пред ООН, обобщи обвинението си към американската външна политика, която създаде серия от бедствия в Близкия Изток, които няма нужда да ни се обясняват от руския лидер.

Четиринадесет години, след като нахлухме в Афганистан, афганистански войници се бият с талибанските сили за контрола на Кундуз. 10,000 американски войници стоят на пътя в тази страна, за да не се върнат триумфално талибаните.

Дванадесет години, след като Буш нападна Ирак, Ислямска държава е окупирала втори по ред град, Мосул, контролира най-голямата провинция, Анбар, държи столицата на Анбар, Рамади, а Багдад ни обръща гръб и гледа към Техеран.

Цената на иракчаните и тяхното „освобождение“? Стотици хиляди мъртви, половин милион вдовици и сираци, милиони напуснали дома си, а войната няма край.

Как Либия процъфтява, след като я освободихме? Провалена държава, разкъсвана от гражданска война между ислямската „Либийска зора“ в Триполи и режима на Тобрук, подкрепян от египетския диктатор.

След това е Йемен. От март, когато бунтовниците Хути бяха прогонени от владетеля, лоялен на Саудитска Арабия, Рияд, подкрепяна от САЩ, бомбардира най-бедната арабска страна.

5000 души са починали, а 25,000 са ранени от март. А 25-милионен Йемен зависи от внос на храни, който бе прекъснат до голяма степен, като това се превръща в „хуманитарна катастрофа“.

„Йемен след пет месеца ще прилича на Сирия след пет години“, заяви международния директор на Червения кръст.

В понеделник, по време на сватба на боец от Хутите, ракета удря тържеството и 130 души умират. Имаме ли участие в това, което се случва?

Какъв е идеологическия корен на тези бедствия, според Путин?

След края на Студената война, единствен център на управление се появи в света, а тези, които се намериха на върха на пирамидата, бяха изкушени да мислят, че са силни и изключителни, че знаят най-добре.“

Тогава, прилагайки политики „основани на самоизтъкване и вяра в собствената изключителност и своеволие“, този „единствен център на управление“, САЩ, започна да изнася „така наречените демократични“ революции.

Как се получи?

Путин:  „Агресивната външна намеса доведе до разрухата на национални институции. Вместо триумф на демокрацията и прогреса, видяхме насилие, бедност и социална катастрофа. Никой не се интересува от човешките права, включително правото на живот.“

Греши ли Путин в своето описание на това, което се случи в Близкия Изток след нашата намеса? Или обобщава това, което американските дисиденти викаха от началото на инвазиите в региона?

Концепцията на Путин за „държавен суверенитет“ е следната: „Всички сме различни и трябва да уважаваме това. Никой не трябва да се съобразява с един модел на развитие, който някой някога смята, че е правилен за всички.“

СССР се опитва и се провали, каза Путин. Сега американците пробват същото, но ще достигнат до същия край.

В своята реч Путин не само идентифицира американския начин на мислене, помогнал за създаването на нов световен безпорядък, той идентифицира главната причина за настоящата втора Студена война.

За Путин Западът използва победата в Студената война, за да приближи НАТО до портите на Русия. Превратът в Украйна, подкрепен от САЩ, който изхвърли от властта законно избраното проруско правителство, доведе до моментална реакция в проруския Донбас.

Това което изглежда, че Путин иска да каже е:

Ако американския елит продължава да изтъква правото си за намеса във вътрешните дела на нациите, да ги оформя спрямо американския идеал за добро общество и легитимно правителство, тогава се запътваме към безкраен конфликт. И един ден, това ще доведе до война, след като повече и повече нации се противят на американския морален империализъм.

Нациите имат право да бъдат себе си, смята Путин.

Имат правото да отразяват институциите си през призмата на собствената си история, вяра, ценности и традиции, дори ако доведе до онова, което американците считат за нелиберални демокрации или авторитарен капитализъм, или дори мюсюлманска теокрация.

Имаше време, неотдавна, когато американците нямаха проблем с това; когато американците приемаха разнообразието на режими в чужбина. Именно, вярата в ненамесата навън, някога бе крайъгълният камък на американската външна политика.

В сряда и четвъртък силите на Путин в Сирия бомбардираха лагерите на бунтовниците, обучени от САЩ с цел свалянето на Асад. Путин изпраща сигнал: Ако трябва, Русия ще стигне дори до сблъсък със САЩ и сунитските арабски и турски съюзници, за да спаси Асад от неговото премахване, което би довело ИД на власт в Дамаск.

Може би е време да започнем да уважаваме жизненоважните интереси на чуждите суверенни нации, като в същото време пазим и защитаваме нашите.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели