/Поглед.инфо/ От гледна точка на американските „ястреби” Русия заплашва САЩ на всички фронтове, сега се е оформил още един – хлебен: руските производители на зърно изтласкват американците от обичайните им пазари. На този фон медиите се опитват да стоварят на руските фермери американската наказателна машина. Какви ще са последствията от това?

Докато специалистите спорят за причините за спада в по-рано водещия аграрен отрасъл на Русия, в САЩ излизат статии с апокалиптични заглавия от рода „Затруднените американски фермери се сблъскват с нова заплаха: възраждаща се Русия”.

В публикуван от The Wall Street Journаl текст за фермера Владимир Мишуров от колзоха „Ленински път” в Краснодарски край се разказва КАК Русия си е върнала първо място на зърнения пазар, загубен преди повече от сто години. Особено се подчертава, че Мишуров и другите успешни фермери работят с висококачествена американска техника и благодарение на това събират с трета повече зърно от преди.

Статията е класически американски „лонгрийд”, където анализът, статистиката, графиките и сериозната информация се смесват с развлекателни истории от детството и юношеството (например за любимите места за отдих на фермера Мишуров). Но основната мисъл е, че ръстът на производството на зърно в Русия представлява сериозна заплаха за САЩ.

Разбира се, не се разминава без споменаване на това, че руската пшеница успешно се конкурира с американската и на такива традиционно контролирани от САЩ пазари като мексиканския например. Но на първо място американците се изтласкват от Северна Африка и от Близкия изток, където Москва има „изградени политически връзки”, пише в статията. „Това не е търговска война, това е икономика”, обяснява ситуацията директорът на швейцарската зърно-търговска компания Solaris Commodities SA Свитън Стийл. Според него руското зърно „е станало и по-качествено, и по-евтино”.

Сред преимуществата на руските фермери се назовават ниският курс на рублата, който е „паднал двойно от 2014 г.”, при това не се уточнява защо. Също така се разказва за безпрецедентната държавна подкрепа, която се оказва на фермерите. Отделно авторът отбелязва, че доходът от износа на селскостопанската продукция през 2017 г. е превишил постъпленията от оръжейните доставки.

Като цяло статията е изненадващо премерена и обективно. В нея няма ирационална русофобия и малко (по днешните времена) политически обвинения. Всичко би било просто прекрасно, ако не бяха някои особености от лексиката и редица прозрачни намеци.

Американската политическа система обича да използва думата „заплаха” говорейки за околния свят. Макар и не е разбираемо какъв е смисълът от това да имаш най-мощната армия на света и най-голямата икономика, ако все те заплашват? Може би в този случай има смисъл леко да понамалиш амбициите, за да не се чувстваш като жител на обсаден крепост, който всеки съсед се старае да атакува?

В случая като заплаха за САЩ са назовани руските фермери, селското стопанство като цяло и държавната подкрепа, оказвана на селското стопанство.

Добре е известно как САЩ реагират на заплахите – санкции, а по друг начин просто вече не могат. Затова и в статията едва ли случайно се споменава за оръжейния отрасъл и за Китай, който може да стане най-големия купувач на американска пшеница – санкциите срещу Пекин за руското въоръжение са отдавна въведени от Вашингтон.

Това, че руските фермери постигат невероятни реколти и качество именно с американските комбайни Deere&Company, би изглеждало като гордост за американския производител преди 20 години. Сега това е еднозначен намек. Видите ли, ние сме забранили вноса в Русия на стоки с двойно назначение, но тези коварни руснаци използват нашата прекрасна селскостопанска техника, за да продават евтиното си зърно на Мексико!

„Похвалите” по адрес на руските власти, които след дълги „унижения” накрай са обърнали внимание на фермерите, са отново намек – за нарушаване на нормите на СТО, съгласно които подкрепата към вътрешните производители са регламентира строго.

Тук има и постоянно споменаване, че в Русия има евтино гориво, торове и транспорт.

Съществуват приписваната ту на Маргарет Тачър, ту на Мадлин Олбрайт, ту на Кондолиза Райс фраза – „не е честно, че Сибир и неговите ресурси принадлежат само на Русия”. Това е фалшификат, основан на резултатите от „сканирането на мислите”.

Но в случая с The Wall Street Journal няма никакъв фейк. Има дълга и прочувствена статия, в която читателят се опитват да го убедят, че не е честно, че руските фермери използват американска техника, получават държавна помощ и почиват на Малдивите, докато техните американски колеги страдат от мита, скъпотия и високия курс на долара. Това не само, че е несправедливо, но и заплашва необятните интереси на САЩ по целия свят.

Затова е и напълно възможно (а и доста вероятно), че след статията на The Wall Street Journal ще последва възмутено заявления от някой сенатор или конгресмен от някой от селскостопанските щати.

След това писмо от представителите и на двете партии към Доналд Тръмп или до председателят на някоя от камарите на парламента. След това обсъждания в Конгреса, а след това и санкции.

Например забрана за доставка на селскостопанска техника и прочее оборудване. Глоби и ограничения за купувачите на руско зърно по аналогия с наказанията за купувачите на руско оръжие. Искания към зависимите от САЩ страни да въведат заграждащи мита за руското зърно. Още нещо. Ограниченията може да се въвеждат постепенно и едновременно заради поредния политически скандал или просто „за възстановяването на справедливостта”, както става с митата за китайските стоки.

Едва ли САЩ ще успеят да навредят на руския аграрно-промишлен комплекс, както и не успяха по-рано да разрушат енергийния или оръжейния отрасли.

Но могат да създадат проблеми, затова и трябва да сме готови.

Превод: В.Сергеев