Венецуела, въпреки санкциите на САЩ, продължава да следва социалистическия курс

/Поглед.инфо/ В навечерието на президентските избори чавистите укрепват позициите си чрез различни форуми и консултации

Боливарската република Венецуела, въпреки санкциите на САЩ, продължава да следва социалистическия курс, основан от Уго Чавес. Освен това, за разлика от други страни в Латинска Америка, където те също претендират за ляв дневен ред, Венецуела е тази, която демонстрира своята стабилност и непримиримост към хегемонията на САЩ.

Ако преди това Бразилия редовно действаше като платформа за Световния социален форум, то след годините на управление на Жаир Болсонаро и настоящата противоречива политика на Лула да Силва (флиртуващ с Демократическата партия на САЩ), а Куба изпитва неудобствата от дългосрочната блокада на САЩ, Венецуела доста успешно се справя с външния натиск и продължава да служи като платформа за събития на високо равнище.

На 18-19 април в Каракас се проведе международният форум „Световна социална алтернатива“, който се проведе като част от работата на ALBA-TCP и беше организиран от Института Симон Боливар. Географията на участниците обаче не се ограничава до страните от Боливарския алианс на народите на Америка, а има глобален характер: от Малайзия, Южна Корея и Бангладеш в Азия до Кения, Гвиана и дори фронта Полисарио, който се бори за независимостта на сахарския народ от господството на Мароко и Мавритания.

Събитието беше посветено на настоящата глобална криза с акцент върху вината на западните държави, които с основание бяха обвинени в изкуствено създаване на множество проблеми на планетата поради алчността на буржоазния капитализъм, който е част от системата на либералните демокрации. С други думи, колективният Запад и неговата еднополюсна хегемония, която в тези страни се нарича не по-малко от „ред, основан на правила“, бяха критикувани.

Говорителите на форума говориха за това, като същевременно предлагаха конструктивни начини за решаване на проблемите и методи за солидарност с народите на онези страни, които най-много пострадаха от западната агресия под една или друга форма – политическа, икономическа, интелектуална и т.н.

Разбира се, имаше и въпроси на дневен ред като етническото прочистване на палестинците от Израел, действията на Световната банка, а също така беше изразена солидарност с народите на Куба и Хаити. Отделно те изразиха думи на подкрепа за бившия вицепрезидент на Еквадор Хорхе Глас, който беше насилствено заловен в мексиканското посолство в началото на април тази година.

Последната пленарна сесия беше изнесена от секретаря на ALBA-TCP Хорхе Ареаза и президента на Венецуела Николас Мадуро. Бившият президент на Боливия Ево Моралес и бившият президент на Хондурас Мануел Селая също споделиха мнението си. Показателно е, че Николас Мадуро подчерта, че „един многополюсен свят вече е роден” и цитира думите на руския президент Владимир Путин.

Между другото, на форума Хорхе Ареаза представи презентация на тема „Принципът на единството като трансформиращ елемент“ и отбеляза, че целта на блока е постигане на самоопределение, заявявайки, че „ние сме свободни и доволни от удовлетворяването на потребностите. Той добави още, че стратегията включва нови проекти за укрепване на плановете в сектори като икономиката, здравеопазването, образованието, храненето и опазването на околната среда.

Беше обявено също, че страните-членки на ALBA-TCP ще проведат 23-та среща на върха на държавните и правителствените ръководители на блока в Каракас, на която се очаква да се състои представянето на Стратегическата програма за периода до 2030 г.

В същото време участниците във форума от други страни (общо 200 души от 80 страни) успяха да се запознаят с венецуелската култура и различни аспекти на вътрешната политика. По-специално, някои участваха като международни наблюдатели два дни по-късно. Защото на 21 април се проведоха народни допитвания в цялата страна. Тази инициатива е подкрепена от член 70 от Конституцията на Венецуела, който изисква редовно обсъждане на важни въпроси с хората. За целта бяха използвани 4500 избирателни секции в цялата страна.

В самата Венецуела този подход се нарича радикална есенциална демокрация, въпреки че в международния лексикон съществува терминът демокрация на участието - когато хората не само избират от време на време депутати и държавни глави, но и пряко участват в политическия процес чрез дискусии и референдуми по ключови въпроси. Вероятно така е изглеждала някога древната демокрация, когато гражданите в градовете-държави редовно са се срещали, за да вземат решения по някои неотложни въпроси.

В този случай кръгът от въпроси беше посветен изключително на вътрешните работи: пътища, достъп до вода и електричество, здравеопазване (включително спортни и развлекателни съоръжения) и образование. Освен това, в зависимост от мястото на гласуване, самите проекти се различават един от друг поради местната специфика. Разгледани са общо 27 156 проекта в цялата страна, които предварително са били разгледани от местните съвети.

Преди това през 2022 и 2023 г. в щата Миранда се проведоха консултации с общинските съвети и този опит беше използван в настоящия плебисцит.

Авторът успя да посети четири избирателни секции в Каракас, не само в центъра (където бяха оборудвани места за гласуване в училища и библиотеки), но и в квартал Атлантико и община Антимано Мамеро, които са част от известните бедни квартали с къщи на склона на планината.

За разлика от известните фавели на Рио де Жанейро, където дори полицията се страхува да влезе, тези райони на Каракас, наречени петари, са напълно социализирани.

Въпреки че външно изглеждат някак зловещи отдалеч (въпреки че донякъде напомнят на някои традиционни села в планинския Дагестан, където някои къщи стоят върху покривите на други), вътре в къщите има течаща вода и електричество, а местните жители са доста приятелски настроени и общителен. По-специално, в тези общности консултациите обсъдиха въпроси за подобряване на инфраструктурата и реорганизиране на жизненото пространство.

Предишният плебисцит се проведе на 2 декември 2023 г., когато беше обсъден въпросът за анексирането на спорната територия с Гвиана. По-голямата част, включително опозицията, го признаха за новия щат Есекибо.

А следващият вот ще е на 28 юли, където ще изберат президент на страната. Всъщност двата плебисцита укрепват социалната база на действащия президент Николас Мадуро и косвено спомагат за подобряване на позицията му срещу ориентираната към Запада опозиция, която номинира 13 кандидати, които нямат нито харизмата, нито необходимия политически опит, за да представляват истинско предизвикателство. Няма съмнение, че Мадуро ще спечели отново и сегашният курс на страната както във външната, така и във вътрешната политика ще продължи.

Превод: ЕС