/Поглед.инфо/ Руските средства за масова информация отделиха много малко внимание на състоялата се току що Мюнхенска конференция. Не, разбира се, всички писаха за изказването на нашия ръководител на Министерството на външните работи Сергей Лавров и се посмяхме по повод на празната зала по време на изказването на Порошенко. Но на тази конференция бяха изказани къде по-важни неща, свидетелстващи за фундаменталните промени в международната политика.

Вие вероятно сте в течение на това, че КНР сега с пълна сила реализира своята нова стратегия „Един пояс – един път“. Същността на стратегията е много проста: във външната си търговия Китай трябва да се откаже от приоритетността на американския пазар за своите стоки и да преориентира потоците на търговията към Европейския съюз. Самото название на стратегията е препратка към Великия път на коприната, който е бил от Поднебесната през Средна Азия и Близкия изток в Европа и определял търговския баланс в течение на столетия. И сега Китай е решил да възроди две разклонения от този път, наземното, което минава през територията на Русия и Казахстан и морското, минаващо през Индийския океан или Северния морски път, в резултат тези разклонения трябва да образуват единен търговски пояс.

Европейският съюз с оптимизъм възприе предложението на китайската страна, тъй като сам планира с помощта на създаване на бърз транзит с Азия да съживи старите национални икономики. И всичко като че ли вървеше добре, европейците се хвърлиха в обятията на китайците, разменяха се съвместни инвестиции. Но после нещо рязко се промени.

Така на Мюнхенската конференция европейските политици изведнъж подложиха на безпощадна критика Китай. Добре, когато още говорят за спазване на свободата и демокрацията, за европейците това са просто общи политически думи. Но този път на критика беше подложена идеята за създаване на Новия Копринен Път и даже звучаха призиви да се откажат съвсем от този проект. Цитираме изказването на ръководителя на Министерството на външните работи на Германия Зигмар Габриел:

„Инициативата за новия Копринен път не е, както някои в Германия считат – сантиментално напомняне за Марко Поло. По-скоро това означава опит да се създаде всеобхващаща система за формиране на света съобразно китайските интереси. Китай разработва алтернативна на Запада система, която за разлика от нашия модел не е основана на свободата, демокрацията и индивидуалните права на човека“.

Чувствате ли този алармен тон в думите на европолитика, който призовава да се боим от Китай? На тази конференция позицията на Габриел подкрепи и ръководителят на Европейската комисия Жам-Лод Юнкер, който заяви, че ЕС няма да подкрепя всички идеи и предложени я на Китай, в това число и инициативата „Един пояс – един път“. Въпреки, че едва преди половин година пак той беше готов публично да се прегръща със Си Цзинпин.

Риториката на ЕС по отношение на Китай постепенно се променяше в течения на 2017 година. И всичко започна от избирането на Доналд Тръмп. Изначално ЕС зае съвместна с Китай позиция на критика на изолационистките настроения на Доналд Тръмп, съгласете се, че въвеждането на допълнителни заградителни мита при вноса в Щатите няма да е от полза нито за Европа, нито за Китай.

Но изглежда Доналд Тръмп все пак е успял да настрои еврочиновниците против Китай. Но как? Тръмп се отказа от политиката на единните мита за всички и ги въвежда точково против конкретни страни. Преди няколко дни, например, конкретно против руската и китайската стомана беше предложено да се въведе мито 53%.

Против редица неевропейски страни се въвежда същата мярка по отношение, например на алуминия. Тук трябва да се добавят 30% мито за китайските слънчеви панели и 50% за битовата техника, сглобена в Поднебесната.

И за сега под тази протекция на Американския пазар не попада продукцията от Европейския съюз. Мисля, че това стана своеобразна размяна. В замяна на липсата на икономически натиск срещу Европа, европейските страни трябва да се откажат от съвместните търговски проекти с КНР и като резултат да се присъединят към протекционистката политика на Тръмп. Иначе също могат да получат съществени ограничения за европейски износители. Ситуацията много прилича континенталната блокада на Британия от епохата на Наполеон.

Ясно е само, че европейските елити не са взели никакво решение за себе си, а риториката на европолитиците е работа само на проамериканските лобисти, които трябва да настроят общественото мнение против Русия и Китай. Но икономическият елит на Европа все пак иска да си сътрудничи с Китай. Сименс Джо Кезер заяви, че, цитат:

„Проектът „Един пояс – един път“ ще стане новата Световна търговска организация, независимо дали се харесва на някого или не“.

Изглежда, че сега светът се намира в период на фрагментация на икономическо – военните блокове, които в бъдеще ще влязат в пряко противопоставяне един с друг. И много прилича на това, че сега се определят последните съюзници.

Превод: Магдалена Желязкова