/Поглед.инфо/ Има голяма вероятност предстоящата на 17 май среща на президента на САЩ и генералния секретар на НАТО да стане епохална. Разбира се, няма да бъде обявено разпускане на блока, но изглежда подготовката за това е започнала. Във Вашингтон Тръмп и Столтенберг ще решават какво да се прави по-нататък с НАТО.

По традиция членовете на НАТО веднъж на две години се срещат на върха, за да обсъдят изводите от текущата дейност и за одобряване на целевите планове за предстоящия период. Независимо от външно военния статут, в действителност алиансът има значителна политическа съставяща, нуждаеща се от постоянна синхронизация във връзка с промените във външните условия. Растящото темпо на глобалните промени доведе до това, че след 2016 г. срещите на върха на НАТО започнаха да се провеждат ежегодно. Следващата ще се състои на 11-12 юли в Брюксел в неотдавна завършената сграда на новата щаб-квартира на стойност повече от един милиард евро.

Както е прието, преди мероприятието генералният секретар на блока се консултира с, така да се каже, главния акционер на проекта – президента на САЩ. Още повече, че има за какво да поговорят. Макар че формално са заявени само две теми – разпределението на разходите и борбата с тероризма, в действителност те са повече и в същото време – само една.

Общо взето, в основата остава така и нереализираният докрай, даже не съвсем утвърден, но все още намиращ се в дневния ред план, разработен от анализатори на RAND още във връзка със съмита в 2016 г. По разчетите на специалистите от корпорацията, за успешно решаване на военните задачи на НАТО в Европа (има се предвид „сдържането на Русия” и „военната защита на европейските страни”) е необходимо САЩ да прехвърлят допълнително на континента още седем сухопътни бригади и една армейска авиационна бригада. В допълнение към тези, които са дислоцирани в Европа в момента. От тях за развръщане на само три леки пехотни бригади са необходими около 13 млрд.долара допълнителни разходи, а общата сума, включително пребазирането на тежкото въоръжение на механизираните и танковите части, а също дооборудването на групировката с недостигаща артилерия и мобилни комплекси ПВО с близък и среден радиус, достига 37-40 млрд.дол. Плюс това, за ежегодното поддържане на допълнителните части ще са необходими най-малко 2,7 млрд.дол.

Остава също нерешен докрай въпросът за преместване на „центъра на тежестта на отбраната на НАТО” към новите източни рубежи. Тази част, която засяга Прибалтика, беше реализирана, но организирането на аналогичен „защитен вал” в Централна и Южна Европа не се получи. Така също съвсем частично е реализирана идеята за пребазиране на тиловите снабдителни центрове в съответствие с новата диспозиция на частите.

За всички допълнителни разходи на съмита в 2016 г. бяха поискани около 60 млрд.дол., но за поставените цели в 2017 г. бяха получени само 637 млн. И то не общи вноски, а от бюджета на Пентагона. Под различни предлози останалите 27 членове на алианса се отказаха от отпускане на пари. Така че когато Тръмп се оплаква от несправедливо разпределение на финансовата тежест, като цяло той съвсем не е толкова неправ. Освен САЩ, установеният норматив за размер на военните разходи от 2% от БВП се спазва само от шест членове, при това най-незначимите икономически. Докато в същото време всички лидери, особено Германия, отказаха да плащат на Америка „военна дан”.

Нещо повече, тези дни Тръмп направо обяви нещо като ултиматум. В свободен преразказ той звучи така: ако европейците не заплатят за безопасността, американският контингент в НАТО няма да ги защищава. Прозвуча силно. И в Европа ясно го чуха. Само че изявлението предизвика резултат, обратен на очаквания (макар че кой знае).

Вместо да връчи ключовете за столицата, Меркел заяви за необходимостта от създаване в Европа на „собствено НАТО без САЩ”. Въобще темата за собствена армия на Обединена Европа започна да придобива актуалност още преди шест години и за нейните перспективи си струва да се поговори отделно. В случая е важно друго. Според проведените в 2016 г. допитвания, базовите идеи на алианса се поддържат само от Полша, Прибалтика и страните от Югоизточна Европа. Докато 17-те „стари” членове, включително такива стълбове като Германия, Великобритания, Белгия, Австрия, Испания и Португалия, смятат, че Блокът е изпълнил своята задача и затова е станал геополитически ненужен. В сегашните условия сигурността на ЕС може напълно да бъде обезпечена от собствена армия на ЕС. Без участието на САЩ.

С една дума, от всички програмни въпроси на предстоящия съмит в 2018 г. актуален остава само един – парите. На Тръмп тези допълнителни 60 млрд.дол. са нужни за финансиране на американската военна промишленост и чрез нея на икономиката на САЩ като цяло. Без тях поддържането на военния контингент в Европа не носи никаква геополитическа полза, затова пък води към сериозни разходи. На свой ред Европа не само не иска да прави разходи, но и успешно демонстрира това нежелание практически. От друга страна, без американското участие пропада смисълът на самия алианс като такъв, а това е вече публично признание на глобалното геополитическо отстъпление на САЩ не просто пред Русия, а даже Европа като цяло.

Стремежът на Тръмп да размени „оттеглянето на САЩ от световния Олимп” срещу материални преференции за Америка, просто като регионална държава, вече е очевидно, но как тази цел ще се разиграва на брюкселския съмит засега остава неясно. Вероятно именно този момент ще стане основа на предстоящите преговори на Столтенберг и Тръмп във Вашингтон.

Превод: Поглед.инфо