/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън се възмути, че „далечни имперски сили“ проникват в региона на Латинска Америка“ за собствена изгода. Кои имперски сили има предвид главата на Държавния департамент и чие влияние в момента преобладава в региона? Някои положителни за Русия промени в региона действително се случват.

Вашингтон отново ревнува Латинска Америка заради Русия. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви, че е „притеснително нарастващото присъствие на Русия“ в Латинска Америка. „Тя продължава да продава оръжие и военно снаряжение на неприятелски режими, които не споделят нашето уважение към демократическите ценности“, твърди Тилърсън.

При това този път старата песен на американците зазвуча с малко по-нов тон. „Нашият регион трябва да бъде устойчив по отношение на далечните сили, които не споделят ценностите на този регион“, издекламира държавният секретар. „Латинска Америка не се нуждае от нови имперски сили, които търсят единствено собствена изгода“, продължи той. Вашингтон, според него, не търси „бърза изгода“, а иска взаимноизгодно партньорство за разцвет на Западното полукълбо.

Освен Русия, към тези „далечни имперски сили“, които трябва да махнат ръцете от „нашия регион“, Тилърсън очаквано отнесе Китай. КНР предлага на Латинска Америка „измамен път за развитие“ за сметка на използване на държавни ресурси. „Всъщност те предлагат краткосрочна изгода за сметката на дългосрочна зависимост“, уверен е държавният секретар.

Да напомним, от 1 до 7 февруари Тилърсън е на обиколка в Латинска Америка. Ще посети Мексико, Аржентина, Перу, Колумбия и Ямайка.

Притеснението на държавния секретар на САЩ изглежда забавно, след като самият Вашингтон нееднократно демонстрира не най-топли отношения към страните от Латинска Америка. Ту планове за строителство на стени на границата с Мексико, ту постоянни нападки срещу „тоталитарните“ Куба и Венецуела, ту неотдавнашното изказване на Тръмп за „клоаките“. Тогава той в отговор на репликата на един от сенаторите-демократи заяви за Хаити: „Защо някой иска всички хора от тези клоаки да идват тук?“. Точно преди това Държавният департамент в своите препоръки кои страни си струва и кои не да се посещават от американците, отнесе Хаити (както и Русия) към трета от четвърта категория – това са страни, които човек трябва да помисли преди да посети. (В страните от четвърта категория изобщо не се препоръчва посещение).

Разсъждаващият по имперската политика Тилърсън трябва да се погледне в огледалото

„Той може да се упражнява колкото си иска, наричайки политиката на други страни, в частност тази на Русия, имперска. Но Тилърсън трябва да погледне в огледалото и да види истински империалист“, заяви главният редактор на вестник „Латинска Америка“ Владимир Травкин.

„Заявлението на Тилърсън говори за желанието регионът да се запази за САЩ и да се запази пазарът в региона за собственото оръжие. На САЩ не им е приятно, че като цяло регионът се отдръпва от тях и Русия се оказва сериозен участник в тези външнополитически събития, които се случват в Латинска Америка. Но все пак бих казал, че Тилърсън преувеличава ролята на Русия в това“, заяви заместник-директорът на Института по Латинска Америка на РАН Николай Калашников.

„САЩ сами постоянно търсят бърза печалба по целия свят, месейки се в делата на другите страни. Тук Тилърсън представя своите мисли и действия за чужди. Китай в това точно не трябва да се обвинява, защото Китай води съвсем прагматична политика и смятам, че той се интересува от дългосрочна изгода и дълготрайно сътрудничество със страните от региона. Затова и изказванията на Тилърсън са игра на думи“, подчерта Калашников.

Какво е всъщност положението в страните от Латинска Америка?

Венецуела.

Една от най-антиамерикански настроените страни от Латинска Америка е Венецуела (тук, впрочем, Тилърсън не възнамерява да ходи). Каракас действително отдавна и активно развива партньорски отношения с Русия, в това число и в областта на военно-техническото сътрудничество. Венецуела поддържа тесни отношения и с Китай. Заявявайки, че Русия „продължава да продава оръжие и военно оборудване на неприятелски режими, които не споделят уважението към демократическите ценности“, Тилърсън има предвид преди всичко Венецуела, уверен е Травкин.

При това Венецуела се намира под действието на санкциите на САЩ и преживява сериозна икономическа криза. В МВФ прогнозират, че през 2018 г. икономиката на Венецуела ще се съкрати с 15%, а инфлацията ще достигне до 13 хил. процента. Също така тя не за първа година се бори и с политическа криза. След смъртта на Уго Чавес през 2013 г. проамериканската опозиция не престава с опитите си да свали президента Николас Мадуро. Самият Тилърсън заяви, че Вашингтон не изисква смяна на режима във Венецуела, но „президентът Мадуро може просто да си тръгне“.

Куба

Още една от страните, които не споделят американските демократични ценности е Куба. Именно тук Тилърсън посъветва Мадуро да бяга, когато реши „просто да си тръгне“. Освен това Тръмп нарича и двете страни диктатури. Срещу Куба също действат американски санкции. В средата на декември американският президент Доналд Тръмп изрази надежда, за САЩ „всичко с Куба ще се нормализира“. Но сега, според него, Хавана „не действа правилно“.

Русия, напротив, наследи добрите отношения между Куба и СССР. Въпреки известното охлаждане през 90-те години, смъртта на Фидел Кастро и плановете на брат му Раул да излезе в оставка, Москва остава един от най-важните съюзници на Хавана.

„Русия тихичко се завръща в Куба, но не с темповете, които желае. В началото на века ние се намирахме на 10-то място във външнополитическия оборот на Куба, което съвсем не е почетно. Междувременно Щатите, изнасяйки своята храна и селскостопанска продукция бяха на пето място. Днес те са на около десето място, а Русия през последните години се отбеляза с мащабни договори за доставка на транспортно оборудване. Но засега тя значително отстъпва от Китай, Венецуела и други страни“, разказва Калашников.

Боливия

Боливия е близък съюзник на Куба и Венецуела в антиамериканския лагер, а също така и активен партньор на Русия. Тя открито подкрепя Москва в Съвета за сигурност на ООН.

Никарагуа

Към страните от антиамериканския лагер се отнася и Никарагуа. Заедно с Русия и Венецуела след конфликта в Грузия през 2008 г. тя призна Абхазия и Южна Осетия. През 2015 г. Москва и Манагуа подписаха междуправителствено споразумение за опростено влизане на руските кораби в пристанищата на Никарагуа.

Аржентина.

Отношенията между Русия и Аржентина по време на президентството на Кристина Киршнер са вдигнаха на небивало равнище. Нещата не се дължат единствено в няколкократното увеличаване на стокооборота, но и на множество перспективни проекти от енергетиката до военното сътрудничество. Аржентина излезе на единен фронт с Венецуела против американския натиск в Латинска Америка, създава общ латиноамерикански пазар, отби атаките на наднационалния капитал и още повече се сближи с Русия и Китай. Но през декември 2015 г. нов президент стана Маурисио Макри, ориентиран към укрепването на връзките със САЩ.

Въпреки това по време на своето неотдавнашно посещение в Москва новият аржентински лидер отбеляза, че „между Русия и Аржентина съществува стратегическо партньорство“ и че има цяла редица контакти и проекти за договори – в частност в енергийната сфера, което също потвърждава това, заяви Травкин.

Бразилия

Друга страна от Латинска Америка, която макар и да не е антагонист на САЩ, все пак провежда независима политика, е Бразилия. След идването на власт на либералния президент Мишел Темер през 2016 г. ситуацията за американците стана по-благоприятна. Но, въпреки това, тясното политическо и икономическо сътрудничество на Бразилия с Русия и в още по-голяма степен с Китай, остават на високо равнище.

Мексико

Мексико остава един от най-важните икономически партньори на САЩ. А вече в политически аспект през последните години все повече започват да се намират разногласия. Особено след идването на власт на Тръмп, отличаващ се с доста негативно мнение по отношение на Мексико. В частност той още по време на предизборната си кампания обяви, че възнамерява да построи на границата с Мексико стена за борба срещу нелегалната миграция, която се опитва да осъществи в момента. Нападките на Тръмп се приемат негативно в Мексико.

С Русия Мексико има преди всичко активно икономическо сътрудничество, през последните години стокооборотът нараства. А относно американската истерия за предполагаемата руска намеса на изборите мексиканските политици дори се шегуват със северния си съсед. Така един от водещите кандидати за президент в страната Андрес Мануел Лопес Обрадор заяви, че чака от Москва подводница със злато и че истинското му име е Андрес Мануелович.

Останалите страни.

Що се отнася до останалите страни от Латинска Америка, то те всички в една или друга степен са политически сателити на САЩ. Повече от всички в това отношение успява Колумбия, която е един от най-последователните съюзници на САЩ в латиноамериканския регион. Някои волности си позволява Еквадор, например предоставяйки убежище на Джулиан Асандж.

„И все пак твърдението на Тилърсън, че руското влияние в Латинска Америка расте, като цяло е вярно“, смята Владимир Травкин. „Естествено, САЩ гледат на това с тревога“, подчерта експертът.

А Калашников отбелязва уклона на Латинска Америка към КНР. „Китай в течение на много години провежда активна политика в региона. За много страни в него Китай е най-голям търговски партньор, а по отношение на Китай заявлението на Тилърсън може да се нарече и справедливо“, заяви той.