/Поглед.инфо/ След провеждането на руско-белоруските учения “Запад 2017” страните от НАТО също решиха да не изостават и проведоха свои мащабни ...не, не учения, а виртуални военни игри със сценарий на руско настъпление срещу прибалтийските страни, в резултат от които те и там загубиха от самите себе си, но затова пък “спечелиха” Калининград и Приднестровието. Затова на страниците на популярното списание The National Interest (същото това, което публикува методическото пособие във връзка с войната с Русия) разказва преподавателя от Патерсъновата школа по демокрация към Университета в Кентъки(1) Роберт Фарли.

От самото начало на публикацията американският професор започна толкова силно да бърка всичко, което може да бъде сбъркано, че се прокрадна мисълта да не би той да е подготвял Псаки навремето:

“Проведената наскоро от изследователския център RAND(2) военна игра със сценарий на руско настъпление срещу прибалтийските страни доведе до подновяване на разговорите за нова студена война. Тази игра нагледно показа, че на НАТО ще му е трудно да попречи на руските войски да окупират Прибалтика, ако алиансът се надява на онези неядрени сили, които в момента се намират в региона. Тази военна игра е ценна с това, че демонстрира тактическата и оперативната реалност, която ще помогне за формиране на по-мащабно стратегическо мислене. Но в дадения случай пресата със своите съобщения в по-голяма степен заплете представите за взаимоотношенията между Русия и НАТО, отколкото да ги направи ясни. Накратко казано, натовските войски никога не са били предназначени да разгромят съветските/руските въоръжени сили на границите на алианса. Вместо това НАТО подкрепя своите политически задължения със заплаха за разширяване на конфликта и извеждането му извън рамките на онази война, които иска да води Русия” - ни разказа Фарли.

От написаното наистина не става ясно, а защо собствено на нас са ни необходими страните на развитите шпроти (3). Изглежда разбирането на Пентагона е, че руснаците толкова искат да завладеят Прибалтика, че чак не могат да се хранят нормално. Затова пък е ясно – НАТО не е бил създаден за реална война, а за да подкрепя такава политика като в Латвия разбира се, но с руснаците – това е страшно. Особено радостно е за войната, която Русия толкова иска да води, че НАТО се премести до границите й на няколко хиляди километра напред за едно десетилетие. Интересно, ако Мексико влезе в ОДКБ (4), ще повярва ли Фарли, че това е изключително заради отбраната на Иркутск? Впрочем да не забравяме, че имаме работа с преподавател в американската школа за дипломация, а там белоруските морета се вливат в ростовските планини.

А по-нататък изобщо е истинско откровение, в което се обяснява цялата стратегия на войната на НАТО със СССР. “Хайде да си изясним всичко окончателно. От момента на създаване на НАТО до 1970-те години западните военни стратези считаха, че Варшавския договор много лесно ще победи в случай, че започне неядрена война в Европа. Военните планове на най-големите натовски държави често се свеждаха фактически до това да се отстъпва до Ламанша по-бързо от настъпващите танкове на Червената армия. НАТО имаха намерение при необходимост да прилагат и оперативно-тактическо ядрено оръжие с цел сдъжане на съветското настъпление. Но това неизбежно би повлякло след себе си ответни действия на Съветите (и те бяха готови за такова развитие на събитията)” - ни разкзва за увереността в героизма на своите европейски партньори американецът Фарли. Интересно, в новата игра също ли се разглежда възможност за надбягване с руските танкове по Прибалтика? Но с какво ще отговори тогава НАТО, ако в Прибалтика цялата тактика се състои в това “да дотичаме до границата за 10 минути”?

В този контекст новината, че Русия може да победи малките страни от НАТО, намиращи се на границите му, в локален конфликт с използване на неядрени средства, предизвиква много по-малка тревога. Ако не се смята краткия период през 1990-те години, когато руската армия беше слаба и уязвима, Москва винаги е имала възможност да заплашва НАТО със своите неядрени сили и средства. Трябва да се каже, че алиансът се зае с подготовката на планове за отбрана на прибалтийските страни едва няколко години след тяхното влизане в този военен блок. При това той се базираше на факта, че вярата в алианса и неговата сила, а особено в неговата способност да нанесе ответен удар по съветските интереси в други части на Европа е достатъчно мощен сдържащ фактор.

(рус. ез.)

Военные игры НАТО: отдаем России прибалтов и получаем Калининград и Приднестровье

После проведения российско-белорусских учений «Запад 2017», страны НАТО тоже решили не отставать и провели свои масштабные… нет, не учения, а виртуальные военные игры со сценарием российского наступления на прибалтийские страны, в результате которых они там опять проиграли сами себе, но зато «выиграли» Калининград и Приднестровье. Об этом, со страниц популярного журнала The National Interest (того самого, который опубликовал методичку по войне с Россией), рассказал преподаватель Паттерсоновской школы дипломатии при Университете Кентукки Роберт Фарли.

С самого начала публикации американский профессор начал настолько сильно путать все, что только можно, что закралась мысль, а не он ли Псаки в свое время готовил:

«Проведенная недавно исследовательским центром RAND военная игра со сценарием российского наступления на прибалтийские страны привела к возобновлению разговоров о новой холодной войне. Эта игра наглядно показала, что НАТО будет трудно помешать российским войскам оккупировать Прибалтику, если альянс будет полагаться на те неядерные силы, которые в настоящее время находятся в регионе. Эта военная игра ценна тем, что она продемонстрировала тактическую и оперативную реальность, которая поможет в формировании более масштабного стратегического мышления. Но в данном случае пресса своими сообщениями в большей степени запутала представления о взаимоотношениях между Россией и НАТО, чем прояснила их. Короче говоря, натовские войска никогда не предназначались для разгрома советских/российских вооруженных сил на границах альянса. Вместо этого НАТО подкрепляет свои политические обязательства угрозой расширения конфликта и вывода его за рамки той войны, которую хочет вести Россия», — рассказал нам Фарли.

Из написанного, правда, снова неясно, а зачем, собственно, нам страны развитых шпрот. Видимо, в понимании Пентагона, русские так хотят захватить Прибалтику, что даже кушать не могут. Зато ясно — для реальной войны НАТО не создавалось, вот для подкрепления политики, как в Ливии — это да, а с русскими — страшно. Особенно порадовало про войну, которую Россия вести так хочет, что НАТО придвинулось к ее границам за десятилетие на несколько тысяч километров. Интересно, если бы Мексика вступила в ОДКБ, поверил ли Фарли, что это исключительно для обороны Иркутска? Впрочем, не будем забывать, что имеем дело с преподавателем американской школы дипломатии, а там и белорусские моря впадают в ростовские горы.

А вот дальше идет настоящее откровение, в котором объясняется вся стратегия войны НАТО с СССР. «Давайте все проясним окончательно. С момента создания НАТО до 1970-х годов западные военные стратеги считали, что Варшавский договор с легкостью одержит победу в случае начала неядерной войны в Европе. Военные планы крупнейших натовских держав зачастую сводились фактически к тому, чтобы отступить до Ла-Манша быстрее наступающих танков Красной Армии. НАТО намеревалась по мере необходимости применять оперативно-тактическое ядерное оружие с целью сдерживания советского наступления. Но это неизбежно повлекло бы за собой ответные действия Советов (и они были готовы к такому развитию событий)», — рассказывает об уверенности в героизме своих европейских партнеров американец Фарли. Интересно, в своей новой игре бега наперегонки с российскими танками по Прибалтике тоже рассматривались? Но чем же тогда ответит НАТО, если в Прибалтике вся тактика состоит в «добежать до границы за 10 минут»?

«В таком контексте новости о том, что Россия может одержать победу в локальном конфликте с применением неядерных средств над небольшими странами НАТО, находящимися на ее границах, вызывают гораздо меньшую тревогу. Если не считать непродолжительный период в 1990-х годах, когда российская армия была слаба и уязвима, Москва всегда обладала возможностью угрожать НАТО своими неядерными силами и средствами. Надо сказать, что альянс взялся за подготовку планов обороны прибалтийских стран лишь спустя несколько лет после их вступления в этот военный блок. При этом он исходил из того, что вера в альянс и его силу, а особенно в его способность нанести ответный удар по советским интересам в других частях Европы являются достаточно мощным сдерживающим фактором.

Проведенная исследовательским центром RAND военная игра показала, что Россия сможет захватить Прибалтику, а затем удерживать ее какое-то время. Но уже в самом начале конфликта Москва будет нести серьезные издержки и потери, поскольку натовские войска начнут наступление на Калининградскую область, Приднестровье и другие российские и пророссийские территории. Военно-морской флот России может подвергнуться мощным ударам со стороны натовских подводных лодок и авиации. Удары дальней авиации ослабят российские ВВС и систему ПВО. Короче говоря, Россия может захватить Прибалтику, но при этом издержки от ее удержания существенно превысят ее ценность. Именно так НАТО видела свою концепцию сдерживания и устрашения в 1949 году, и именно так эта концепция работает сегодня», — подводит итог американский эксперт. И вот тут, как и в прошлый раз, интересно — почему-то НАТО уверены, что Россия не насеет ядерного удара, молча наблюдая, как вражеская авиация наносит удары, а флот топит корабли. Больше, чем эта нездоровая уверенность, пугают только такие американские эксперты, которые преподают дипломатию в университете. Просто подумаешь, сколько выпускников Фарли выйдут с уверенностью, что русские мечтают захватить Прибалтику и за это у них можно безболезненно отнять Калининград и Приднестровье. Особый же шик нынешней военной игре придавало то обстоятельство, что все НАТО споткнулось о маленькую КНДР с ее полутора ядерными бомбами и сомнительными способами доставки. Стратегия дело, конечно, полезное, но стоило бы аналитикам Пентагона немного поближе к грешной земле спуститься.

__________________

(1)Патерсъновата школа по демокрация и международна търговия е открита в университета в Кентъки (САЩ) през 1959 г. и започва обучение на професионалисти на магистърско и докторско ниво по международни отношения. Програмата е съставена по визията на първия президент на университета Джеймс Кенеди Патерсън (1833-1922), който открива необходимостта САЩ да развият кадри за защита на своите дипломатически и търговски интетерси по целия свят.

(2)RAND – абревиатура от Reserach and Development – Изследвания и разработки – американски стратегически изследователски център – неправителствена организация за съдействие на научната, образователната и благотворителната дейност в интерес на общественото благополучие и националната соигурност на САЩ. Занимава се с разработване и откриване на нови методи за анализ на стратегически проблеми и нови стратегически концепции

(3) Има се предвид, че един от основните предмети на износа на страните от Прибалтика (Литва, Латвия и Естония) като страни с широк излаз на море и специализация като производство са шпротите .

(4) ОДКБ -Организация на договора за колективна безопасност/сигурност е военен съюз в рамките на СНГ. В него членуват Армения, Казхстан, Русия, Таджикистан, Азербайджан и Белорусия.