/Поглед.инфо/ Днес единствената голяма страна, която има стратегическо планиране е Китайската народна република, чиито действия са определени до 2049 г. и детайлизирани до 2035 г. В тази сфера Пекин няма конкуренти на съвременната политическа карта на света. И това, което се случва в отношенията му с Вашингтон, не е търговска война като такава, а опит на САЩ да сдържат „червения дракон“ докато, както им се струва, все още имат възможност за това.
Според мен американците разглеждат Китай не като икономически или политически конкурент, а като екзистенциален противник – почти същия като Русия. Което и бе заложено в тяхната нова стратегия за национална сигурност. Защото не става дума единствено за стотиците милиарди долари ежегоден търговски дефицит и повече от трилионния дълг на САЩ пред КНР – става дума за алтернативен модел за развитие, за този същ „социализъм с китайска специфика“, който е толкова ефективен инструмент в ръцете на КПК и председателя на КНР Си Дзинпин, че темповете на ръст на китайската икономика всяка година се оказват най-малко 2-3 пъти по-високи от средните за света.
Америка започна политиката на сдържане срещу Китай през 2009 г., след като тогавашния лидер на КНР Ху Дзинтао отхвърли предложението на Барак Обама да се създаде Chimerica, или „G-2“, тоест съвместно доминиране в света, но със старшинство на САЩ. Последва провъзгласеното от Хилари Клинтън „обръщане към Азия“ с опит да се създаде Транстихоокеанското инвестиционно партньорство без участието на Пекин. Сега с идването на власт на Доналд Тръмп започна търговската война на Америка срещу Китай . И въвеждането на ограничителни мита върху китайския внос е само началото. Възможни са и удари в сферата на финансите, и военни заплахи, и всичко друго възможно.
В Пекин видимо разбраха, че отстъпването пред Вашингтон с цел запазване на достъпа до американския пазар не си струва и взеха съответното решение. След като Си Дзинпит долетя при Тръмп във Флорида всички договорености, които бяха постигнати там, бяха провалени. Тръмп посети КНР, посрещнаха го като месия, подписаха договори за 200 милиарда долара – нищо не помогна: мита, търговска война в пълен мащаб. Ясно е, че конфронтацията между Пекин и Вашингтон само ще се увеличава, затова и Китай се съсредоточава в отговор на враждебните действия на САЩ.
Един от най-важните елементи на това съсредоточаване е развитието на социализма в Китай. Става дума не за идеологията, а преди всичко за икономиката. Тъй като американците искат да отсекат китайските стоки и услуги не само от своя, но и като максимална цел от световния пазар, то китайците активно разширяват вътрешния си пазар. Съгласно изчисленията на китайските икономисти, числеността на населението на Китай, което по жизнения си стандарт се отнася към средната класа, още към 2030 г. ще достигне 800 млн. души, тоест повече от половината от населението на страната. Паралелно се провежда „отделяне“ от зоната на долара и формиране на зона на юана, в това число чрез проекта „Зона на пътя на коприната“, откъдето Китай има намерение да черпи ресурси и където да продава продукцията си.
Впрочем за идеологията също не се забравя. Сега в Китай активно се внедрява формулата, съгласно която любовта към КПК е неотменима част от китайския патриотизъм. Наскоро дори монасите от Шаолин проведоха публично шествие с държавното червено знаме, каквото нещо досега не е имало. А най-важното, повтарям, е стратегическото планиране, от което китайските власти никога не са се отказвали. Те имат в това вече 65-годишен опит.
Русия е важна за Китай от гледна точка на стратегическото взаимодействие – като съюзник срещу САЩ, а също така като транзитна територия към Европа и Близкия изток, като източник на суровини и на някои технологии и отчасти (но само отчасти, защото покупателната ни способност е ниска) като пазар за продукцията им.
Превод: Поглед.инфо