/Поглед.инфо/ В Македония се провали референдума за присъединяване към ЕС и НАТО поради ниска избирателна активност. Преди гласуването, Русия беше обвинена, че се опитва да повлияе на нейния резултат. Експертите оцениха ситуацията за DW.

В Македония се провали референдума за преименуването на страната и нейното сближаване с ЕС и НАТО. При гласуването в неделя, 30 септември, около половин час преди закриването на избирателните секции, едва 34% от гласоподавателите в страната взеха участие. За да се приеме, че референдумът е валиден, избирателната активност трябва да е поне 50%. В същото време гласуването имаше „консултативен“ характер, поради което неговият резултат не е задължителен за властите в страната. Парламентът може да одобри споразумението с Гърция за промяна на името на Македония с две трети от състава си.

Никога преди македонската столица Скопие не е била посещавана от толкова много водещи западни политици, колкото през септември 2018 г. Канцлерите на ФРГ и Австрия, генералният секретар на НАТО, министрите на отбраната на САЩ и Италия - това е непълният списък на септемврийските гости на премиера на Македония Зоран Заев. Всички те дойдоха да подкрепят жителите и ръководството на страната преди референдума, насрочен за 30 септември. Той има само един въпрос: „Подкрепяте ли присъединяването към ЕС и НАТО, съгласявайки се с договора между Македония и Гърция?“

Договорът, който се споменава в този не просто формулиран въпрос, е така нареченото Преспанско споразумение относно преименуването на Македония в Република Северна Македония. На 17 юни 2018 г. премиерът Зоран Заев и гръцкият му колега Алексис Ципрас се споразумяха за това. Ако преименуването наистина се случи, дългият конфликт между Атина и Скопие ще свърши, което ще отвори път на преименувана Македония да се присъедини към Европейския съюз и НАТО.

Американските обвинения срещу Москва

Москва отрече всички обвинения: руският външен министър Сергей Лавров заяви на 21 септември, че Съединените щати и Европа се намесват във вътрешните работи на Македония - че представители на западните страни, каза той, „не се притесняват да агитират за гласуване в полза на Преспанското споразумение“. Лавров призова за сравнение да обърне внимание на действията на Русия: „Ние не казваме нищо, което може да се тълкува като агетация за определен глас“".

Наистина, преди началото на македонския референдум нямаше следа от намесата на Русия. Но Лавров не каза всичко. Русия през лятото бе в центъра на скандала около тази балканска страна: от Македония, както и от Гърция и Съединените щати, се чуваха няколко обвинения едновременно.

Македонският премиер Заев по-специално обвини „гръцки бизнесмен, който съчувства на Русия“, че подкупва редица политически движения в страната, за да организират насилствени действия и размирици, за да повлияят на общественото мнение преди референдума.

Според вътрешните документи на МВР на Македония, основният заподозрян по случая е руския бизнесмен с гръцки корени Иван Савиди. Подобни обвинения срещу Москва - в опит да осуети споразумението между Гърция и Македония и по този начин присъединяването ѝ към ЕС и НАТО - станаха основа за експулсирането на двама руски дипломати от Гърция през юли 2018 г. През 2017 г. властите на друга балканска страна, Черна гора, обявиха опит за държавен преврат с участието на руски специални служби на фона на влизането на страната в НАТО.

Основната грижа на властите в Македония бе избирателната активност

Възможно е следите от активност в навечерието на гласуването да не са видими, защото Кремъл просто смята, че постигнатият резултат е задоволителен: в крайна сметка, привържениците на членството на Македония в ЕС и НАТО не бяха сигурни, че ще спечелят. Поддръжниците на положителния отговор са водеха напоследък - според проучванията на общественото мнение те са около 57%.

Но седмица преди гласуването за бойкот на референдума се изказа президентът Герге Иванов. Политиците на опозиционните партии също призоваха за бойкот. Сегашните опозиционери са били част от правителството в продължение на 10 години и се считат за влиятелни в Македония.

За да бъде референдумът обявен за валиден, трябваше да вземат участие поне 50% от гласоподавателите в страната. Това са около 900 хиляди души, обясни пред DW експертът по Балканите от Берлинската фондация "Наука и политика" (SWP) Душан Релич. „Македония е на практика обезлюдена“ заяви той. „Може да се изходи от факта, че в Македония всъщност има 1.3-1.4 милиона души от 2 милиона регистрирани на хартия“.

Ето защо основният проблем на премиера Заев беше да осигури необходимата активност.

„Възможно е мнозинството от жителите на страната да са готови да отговорят „да“ на въпроса за референдума, но не е съвсем ясно дали те изобщо ще гласуват", подчерта Релич в навечерието на гласуването. Според западните дипломати, цитирани от американския вестник „Ню Йорк Таймс“, напоследък 40 страници се появиха всеки ден в социалната мрежа „Фейсбук“, които призовават македонците да бойкотират референдума. Дипломатите подозират Кремъл, че финансира такива страници.

Какво не харесва Кремъл

DW пита експертите да преценят каква опасност може да види за себе си Москва, ако македонците на референдума бяха отговорили положително на поставения на гласуване въпрос. Както посочва генералният директор на Московския институт за регионални проблеми Дмитрий Журавлев, от икономическа гледна точка, възможното влизане на Македония в ЕС не представлява опасност за Русия.

Душан Релич се съгласява с него - той припомни, че приблизително 80% от външнотърговския оборот на Македония вече попада в ЕС, преди всичко в Германия. Германските средни и големи предприятия, особено от автомобилната индустрия, вече инвестират в икономиката на Македония, предимно сред местните доставчици на компоненти, продължава експертът от Берлин.

„Повечето петролни рафинерии и металургични предприятия в страната принадлежат на гръцки и на британски компании. Македонските гастарбайтери работят в цяла Европа, като целият регион на бивша Югославия е дълбоко интегриран в Европейския съюз, както икономически, така и чрез човешки контакти. В резултат на това „Македония от икономическа гледна точка има много малко общо с Русия или с другите световни играчи освен Китай“.

Но проблемът според Журавлев е повече системен, отколкото конкретен – това може да бъде разширяването на НАТО. „Не защото присъединяването на Македония към съюза може по някакъв начин да засегне живота на Русия, а просто защото разширяването на военните съюзи не е най-разумната политика сега.“ Москва няма „свой“ съюз сега. „Опитът за разширяване на НАТО се възприема като опит за създаване на дисбаланс“, - посочва руският експерт.

Вътрешните проблеми на Македония

Душан Релич вижда целта на западните страни не толкова във влизането на Македония в Северноатлантическия алианс и в Европейския съюз. „Македония е етнически разделена държава, в която значителна част от албанското малцинство не може да се идентифицира с македонската държава. Затова Западът се надява да стабилизира вътрешно Македония чрез членство в НАТО и перспективата за присъединяване към ЕС", отбелязва Релич.

Албанското малцинство живее на териториите, съседни на Косово и Албания,. Според Релич, търпението му постепенно се изчерпва: „Това поражда загриженост за възможността за създаване на етническа паналбанска държава в региона, която дестабилизира не само Македония, но и целия регион. С присъединяването на страната към НАТО Западът се надява за стабилизиране на региона и за изчезването на призрака на „Великата Албания“.

Превод: В.Сергеев