/Поглед.инфо/ В Македония, заради несъответстващата с изискванията на конституцията избирателна активност, се провали референдуът за преименуване на страната. Въпреки това САЩ, НАТО и ЕС вече успяха да приемат резултатите от плебисцита като успех. Защо Западът толкова се интересува от промяната на името на държавата Македония и защо се нуждае толкова много от тази страна в евроатлантическите структури?

Представителят на Държавния департамент на САЩ Хийтър Нойерт веднага побърза да приветства резултатите от македонския референдум веднага след завършването му, като го нарече стъпка към споразумение с Гърция, което би позволило „да се допринесе за регионалната стабилност, сигурност и просперитет“. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг веднага се присъединиха към нея.

Референдумът в Македония се проведе на 30 септември. Той засегна въпроса за името на държавата, което Гърция оспорва, като се има предвид, че Македония е името на гръцки исторически район. Преговорите между Скопие и Атина са неуспешни почти 30 години. Процесът се придвижи от мъртвата си точка, когато Зоран Заев, мечтаещ за присъединяването на страната към НАТО и ЕС, по време на вълната от правителствена криза през 2017 г. стана македонски премиер. Неразрешеният спор възпрепятстваше евроатлантическите му планове. На 17 юни тази година външните министри на Гърция и Македония подписаха споразумение за новото конституционно име на страната - Република Северна Македония. Парламентът, контролиран от политическите сили, ръководени от Заев, бързо ратифицира този договор.

Оставаше само да се получи поне формалната подкрепа на народа. Но македонците въобще не бяха въодушевени от перспективата да се откажат от обичайното си име, а евроатлантическите перспективи не затоплиха всички. Противниците на споразумението, водени от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ и представляващия я президент Георге Иванов, който призова за бойкот на референдума, редовно провеждаха протести в столицата и в други градове от юни до референдума.

Министър-председателят, осъзнавайки това, прибягна към уловка и много хитро формулира въпроса: „Подкрепяте ли перспективата за присъединяване към ЕС и НАТО чрез сключване на споразумение между Македония и Гърция?“. В допълнение, Заев потърси сериозна подкрепа от чужбина. През 2017 г., както пише вестник „Взгляд“, албанците му помогнаха да изкопчи властта от ръцете на ВМРО-ДПМНЕ ( те са приблизително половин милион в Македония при население от около три милиона души). Сега президентът на Албания Илир Мета ги призова да подкрепят референдума. Освен това в Скопие се приземи цял десант от чужди политици, които се агитиращи за референдума: Йенс Столтенберг, германският канцлер Ангела Меркел, ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини и т.н.

И преобладаващото мнозинство (над 90%) от избирателите отговори утвърдително. Само че 36% от гласоподавателите отидоха до избирателните секции, докато за да се признае плебисцитът, който се проведе според македонската конституция, е необходима избирателна активност от над 50%.

По този начин Западът подкрепи или недействителни резултати от референдума, или противоконституционни (ако се опитат, въпреки основния закон на страната, да бъдат признати за валидни). „Официалното изявление на Държавния департамент е много тревожно, което показва, че по всякакъв начин той иска да привлече Македония в НАТО. Това, което не трябва да има място в цивилизованата общност, се прави“, заяви Мария Третякова, експерт по международните отношения, специалист на Балканите, пред вестник „Взгляд“. Според нея това е изключително негативно послание към македонското общество, което ще предизвика антиатлантически настроения и разрастване на евроскептицизма.

Западът действа по подобен начин без причина, защото стойността на Македония за НАТО изобщо не е малка, заяви пред вестник „Взгляд“ Джордж Енгелхард, изследовател в Института за славянски изследвания към Руската академия на науките. „Тази страна заема Вардарската долина - дългогодишен стратегически маршрут на юг към Турция и Близкия изток“ заяви той. „Освен това, от началото на кризата в отношенията на Русия със Запада се обръща внимание на съществуването в Европа на една „сива зона“ на Балканите, която е извън сферата на влияние на НАТО и в голяма степен симпатизира на Москва“.

„Македония не е Сърбия, но няма особена враждебност към Русия, има неутрално отношение към нея. Съответно, има основна задача да реши проблема с тази „сива зона“ - заяви Енгелхард. „Така че, ако Македония бъде интегрирана в НАТО, това рязко ще увеличи натиска върху Сърбия и ще я тласне да признае Косово, което на свой ред ще накара Белград да помисли за присъединяване към Алианса“, смята той.

Естествено, премиерът Заев, който беше толкова уверен в победата, нарече плебисцита успешен, а в случай на неуспех обеща да подаде оставка. „Ако мнозинството от гласовете са против, щях да го направя. Но когато повечето от гражданите отидоха на референдума и дадоха гласовете си в негова полза, не само не възнамерявам да подам оставка, но ще продължа да работя за това Македония да стане член на НАТО и ЕС“, извъртя се той.

Всички илюзии за успех обаче бяха разсеяни от избирателната комисия на страната, чийто ръководител каза, че референдумът не може да се смята за валиден поради недостатъчната избирателна активност. Любопитно е, че противоконституционността на македонския референдум беше изразена и в гръцкото правителство. Кремъл отбеляза също така, че „всички процеси трябва да останат в рамките на правния режим, на правния курс“.

Мария Третякова отбеляза, че референдумът трябва да се разглежда единствено като неуспех. „Не бе постигнат основният избирателен ценз за избирателната активност. Това е недвусмислено голямо „не“ за опитите да се промени името на дадена страна, тя да се присъедини към ЕС и НАТО“, подчерта тя.

Сега поддръжниците на преименуването на Македония могат само да се надяват, че референдумът всъщност е консултативен по своя характер. Парламентът може да го игнорира. Но за Заев и социалдемократите, които вече губят популярност, това е изпълнено с големи политически проблеми.

„Резултатът от референдума ще има много последствия“, заяви Енгелхард. „На първо място, това е голям успех на бившата управляваща партия ВРМО-ДПНЕ. Тази победа укрепва тяхната позиция, независимо дали ще има предсрочни избори или не. Преди референдума те основно търпяха поражения, сега трябва да си отмъстят“.

„Ниската избирателна активност е червената светлина, която беше дадена на сегашното правителство, на политиката, към която се стреми. Това завързва неговите ръце и крака“, уверена е Третякова. Според нея можем да очакваме опити за промяна на конституцията чрез македонския парламент, който ще „се опита да проведе според антиконституционния договор между Македония и Гърция“.

Енгелхард отбелязва също така: „Тъй като референдумът е от консултативен характер и не е задължителен, очевидно правителството на Заев и неговите западни патрони ще продължат да работят върху промяната на името. Те ще се опитат да го направят отново в парламента, като ще отцепият някои депутати от опозицията, за да формират квалифицирано мнозинство.“

Що се отнася до външнополитическите последици, неуспехът на референдума създава „пречка по пътя за това целият регион да се изплъзне от НАТО“, подчертава Енгелхард. Според него това неизбежно ще „вдигне настроението сръбските патриоти, както в Сърбия, така и в Босненската република Сръбска, където президентските и парламентарните избори са насрочени за 7 октомври“ Освен това ще принуди сръбския президент Александър Вучич, който преговаря за признаването на Косово, да се замисли, дали „може да устои на външен натиск и да го направите успешно“, добави източникът.

Превод: В.Сергеев