/Поглед.инфо/ В последния уикенд на юни френският лидер стремително се носеше с бързия влак към родния си край за отбелязването на дискретен политически юбилей. Календарът на V Република безпогрешно показваше, че Франсоа Оланд е успял да прелисти половината от страниците на своите 100 дни.
В багажа на железопътния пътник-президент имаше европейски пакет от антикризисни мерки, предвиждащи инвестиции за 120 милиарда евро. Тази сума – около 1% от БВП на страните-участници, беше решено да се изхарчи за крупни инфраструктурни проекти и подпомагане на средните и малки предприятия в страните, най-много засегнати от кризата. Половината от средствата ще бъдат мобилизирани за сметка на още неизразходваните ресурси на европейските фондове за стабилизация. Останалото трябва да се даде от Европейската инвестиционна банка.
Европейските лидери одобриха идеята на френските си колеги – подписване на пакт за икономически ръст, който трябва да гарантира за влака на еврозоната светлина в края на тунела. Към края на двудневната среща на Евросъюза в белгийската столица Оланд спечели трудна победа над федералния канцлер на Германия Ангела Меркел, която се бори за път на жестоки икономии при преодоляване на кризата.
Успехът на Оланд в Брюксел беше триумф за седемте седмици на Оланд в Елисейския дворец. Самият триумфатор побърза дипломатично да каже: „Никой не трябва да каже „ аз спечелих” или „аз загубих”. Въпреки това, той не си спести удоволствието скромно да признае, че „ е успял да включи идеята за икономическия ръст като първи приоритет” в програмата на ЕС и в този смисъл „Мисията е изпълнена”.
„След 19 срещи на върха, записани в хрониката на европейското безсилие, брюкселската среща полага основата на истински промени” – пише френският икономически анализатор Мишел Лепине. Според желанията на южноевропейските страни, фондът за стабилизация сега ще започне да подпомага банките, намиращи се в затруднение и да изплаши спекулантите, ако решат да се намесват на пазара. Страните от Юга успяха да накарат останалите да ги чуят, по този начин достигнаха неочаквана развръзка.
И това не е единственият извод. „Участниците в срещата предложиха на президента на ЕС Херман ван Ромпей, на главите на Еврокомисията и Еврогрупата да помислят върху това, как да импулсират Европа, която започва да вярва в своите институти и снема забраните с термина „Федерализъм” – констатира Лепине – Френско-германската ос си остава централната в ЕС, но, може би, именно сега ние присъстваме при раждането на политическа Европа”.
През първите 50 дни на президенството на Оланд отношенията между Париж и Берлин бяха подложени на сериозни изпитания. Като всъпи в длъжност на 15 май, новият френски президент побърза да се дистанцира от политиката на френско-германския дуумвират. Новият стопанин на Елисейския дворец даде да се разбере, че са настъпили времена, когато тандемът „Меркози” (журналистите съчинили това название от фамилията на канцлера на Германия и на вече екс президента на Франция Никола Саркози) разделяше и властваше в Евросъюза „Не Франция и Германия са достигнали този резултат, но те заедно с другите са помогнали да се намери решение” – така постави акцентите Оланд при изводите на Брюкселската среща. Привилигированият алианс с Германия е бил стратегия на Франция в следвоенния период. Сега политолозите говорят за смяна на парадигмата на Европа в света с демарша на Франция, Италия и Испания.
Трите страни от Европейския юг са се обединили при противопоставяне на курса на икономически консерватизъм, който се олицетворява от Берлин. Икономическият анализатор Пиер Ларутюру отчита справедливостта при избора на нови поддържници на кейнсианския модел. „Атаките на държавата на благоденствието удрят покрай целта. Причината на днешната криза е публичната и частна задлъжнялост – в дерегулацията на пазарите и деформацията на разпределението на резултатите на ръста за сметка на трудещите се.”
Подобно на Франклин Рузвелт през 30-те години на миналото столетие Франсоа Оланд се обяви за новия курс. „Кризата не означава край на либералния капитализъм като такъв, а неспособността на капиталистическия модел да осигури разцвет на обществото”. – смятат историците Хел Жиро и Сесил Реноар. Как по бързо да се постави кислородна маска на задъхващите се държави? Икономистите, влизащи във Френския клуб „Колектив на Рузвелт” предлагат да се проведе нов световен самит под егидата на Европа по примера на този, който беше свикан от Рузвелт през 1944 г във Филаделфия. Той трябва да осигури на Стария свят „нов старт” посредством инфраструктурни проекти и поддържане на търсенето за сметка на повишаване на социалните минимуми и увеличаване на заплатите. Засега се ограничават с минималното – с осигуряване на брюкселския пакет. Лидерът на Франция не крие, че е имал за цел да преподпише пакта за бюджетната дисциплина, за да добави липсващите елементи. Брюкселската среща е позволила да се отиде към коригиране. „Пактът за икономически ръст, данъците върху финансовите операции и бюджетният пакт,- целият този комплекс ще бъде представен за разглеждане от парламента” – съобщи Оланд. Към 2017 год., с мощта на тези инструменти, той разчита да се върне към бездефицитния бюджет.
При това лидерът на френските социалисти отхвърля предложението за включване във френската конституция на „златното правило” за бюджетното равновесие. Управляващият преди това във Франция Съюз за подкрепа на народното движение се стремеше да постигне такава конституционна добавка, но без успех., а след това трябваше да се откаже от нея. Реформата на конституцията нямаше да събере необходимата квота – 3-5 гласа.
Лидерът на групата СПНД в Националното събрание Христиан Жакоб и другите критици обвиняват новите управляващи, че те „изповядват погрешна концепция за икономическия ръст, която се строи върху увеличаване на държавните разходи и финансовото наказване на домашните стопанства и предприятия” Но десните засега са политически безсилни да се противопоставят на този курс.
Левите никога не са имали толкова власт за цялата история на Републиката. Под контрола на Социалистическата партия сега се намират Елисейския и Матиньонските дворци – резиденцията на президента и премиера, националното събрание и Сената, местните съвети,много мегаполиси. Но колко власт се намира непосредствено на върха на тази пирамида в ръцете на Франсоа Оланд? Неговите съветници ни уверяват, че епохата на Де Гол, когато президентът се считаше като спуснат от небесата, е отминала. Днес президентската власт в по голяма степен е хоризонтална, отколкото вертикална.” През изминалите години част от пълномощията са предадени на регионите, а още по-голямата част на брюкселските структури на Европейския съюз.
Три четвърти от своите петдесет дни главата на държавата посвети на международни дела. Той пропътува за това време 46 250 км маршрути извън пределите на Франция. „Ще намине ли президентът в Париж?” – тези въпроси все по-често си задаваха чиновниците, наблюдавайки задграничните пътешествия на главата на държавата. След брюкселската среща на ЕС президентът се върна към домашните си дела, сътоянието на които не му внушаваше еуфория. Представеният в началото на годината доклад на Сметната палата не би могъл да бъде наречен оптимистичен. „Франция не е излязла от опасната зона, в която навлезе преди няколко години, - резюмира президентът на Сметната палата Дидие Миго. – Въстановяването на икономиката е започнало, но главната част от пътя още предстои да се измине”.
Доходите на държавата се оказват по скромни, отколкото се е предполагало. И докладът диктува мерки за строга икономия – толкова непопулярни преди в кръговете на социалистите. За да може, в съответствие със стратегическите предначертания, да се намали дефицита на държаввния бюджет до 3% от БВП, ще се наложи още следващата година да се съкратят разходите с 16,5 милиарда евро. И това не е всико. С такава сума ще се наложи да се повишат данъците, но така че да не влоши ситуацията в предпиятията.
Левите съюзници изискват от Франсоа Оланд и главата на правителството Жан-Марк Ейро по решителна борба за запазване на заетостта, в това число и на държавния сектор. Кабинетът дава на тези очаквания нееднозначен отговор. Той набелязва да създаде 65 хиляди нови работни места в системата на образованието, а също така в сферата на правосъдието и полицията. Но другите ведомства ги очаква ежегодно съкращаване на персонала с 2,5% в продължение на три години във връзка с планираното намаряване на бюджетните разходи.
„Страната се намира в изключително сложна ситуация предвид отслабването на икономическата конкурентноспособност на държавата и недостатъчния икономически ръст” – признава премиер-министъра Жан Марк Ейро. Но социалистите, отбелязва той, могат да разчитат на своя опит в управлението от 80-те и 90-те години. А доброто управление, по думите на премиера, „не е самоцел а средство да се постави страната на правилни релси”. В началото на юли Оланд загуби няколко пункта в рейтинга си за популярност, който преди това непрекъснато се повишаваше, след победата му на президентските избори. Въпреки това неговите позици си остават достатъчно здрави. Така напримчер 53% от запитаните са уверени, че той ще изпълни обещанието си за „нормално президентство”, което е в съответствие с очакванията на мнозинството избиратели, 42% се съмняват в това.
Най-популярно е обещанието на новия лидер на Франция за намаляването на заплатите на президента и министрите. Тази стъпка се поддържа от 84% от французите. Почти толкова от тях приветстват връщането към предишната пенсионна възраст, която беше повишена от неговия предшественик. Повече от 60% от запитаните поддържат обещанието да се увеличи минималната работна заплата. Впрочем нейното реално повишаване в сложните икономически условия рискува да се окаже символично.