/Поглед.инфо/ Цялата теория на Маркс (която, според мен, е произлязла от концепцията на Адам Смит за спиране на разделението на труда в затворената икономическа система, което неминуемо води до тезата за края на капитализма) е изграден върху факта, че "гробар" на буржоазията ще стане пролетариатът (Аз, на това място, силно препоръчвам на младежите да прочетат "Комунистическия манифест" на Маркс и Енгелс). Не бива да мислим, че тази идея е преминала без внимание покрай буржоазията - за 150 години от излизането на това произведение пролетариатът доста компетентно и последователно са го унищожавали.

Правеха го по много начини. Чрез задълбочаване на разделението на труда (в което най-гадната част от работата на пролетариата са изнасяли в изключително бедни страни, където въпросът не е стоял за пролетарското възпитание в марксистки дух, а за това как той може да се нахрани до насита), чрез намаляване на печалбата на буржоата (който в един момент открил, че получаването на току-що отпечатани пари от централната банка е по-безопасно, отколкото да се занимава с прекомерна експлоатация) и други механизми. Всъщност в т.нар. "напреднали" държави (т.е. страните основно от "Западния" глобален проект) пролетариатът, по смисъла на Маркс, на практика не съществува  днес. В основен инструмент за премахване на пролетариата се превърна концепцията за "средната" класа.

Маркс и Енгелс не пишат напразно, че "пролетариатът няма какво да губи освен веригите си". Всъщност в рамките на теорията на Маркс се приема, че основната сила на пролетариата за унищожаването на капитализма е, че той има само работещите си ръце (т.е. труда, който може да продаде). И с тези ръце създава излишна стойност за капиталиста. По какъв начин моделът на "средната" класа унищожава тази теория?

С факта, че поради преразпределението на печалбата (което става в конкуренция със Съветския съюз, а след това и с цялата социалистическата система), на бившите представители на пролетариата (и не само на тях, между другото) позволиха да станат собственици. Тази концепция най-ясно се проявява след Втората световна война, когато на войниците, завръщащи се от фронта, започнаха да дават супер-евтини ипотеки. "Нито един човек, който има собствен дом, не излиза срещу държавата!" - каза един от държавните служители на САЩ, и тази идея се превръща в основа при създаването на "средната" класа като основен елемент на социалната и политическата система на САЩ.

Аз няма да се занимавам с подробен анализ на тази група, тъй като за това има експерти (при които, обаче, често в техните изследвания не се изяснява истината, а се размива), но ще отбележа, че, въпреки всички усилия и ресурси на системата Бретън Уудс (която позволи на САЩ да получи значителна печалба от половината от световната икономика), до началото на 80-те години не и се получи да създаде "средна" класа в съвременния смисъл на думата. Нито по численост, нито по психология, тя със своето усещане, че щастието може внезапно да свърши (много помня 30-те години), не стигаше до положението, което напълно да закрие възможността за нейното прераждане и изпадането и до положението, описано от марксистите. Оттук, между другото, се пропукваше и безнадеждната антисъветска пропаганда в западния свят.

Но в началото на 80-те години ситуацията се промени, "рейгъномиката" с кредитната стимулация на търсенето доведе до необходимия резултат. Две поколения американци (след тях и западноевропейци) израстват с чувството, че "щастието" на потреблението никога няма да свърши. И че всеки представител на "средната" класа получава своето "парче" (отделно жилище, кола, модерни дрехи и различни "джаджи") по право с раждането си.

Това чувство е сериозно подкрепено от държавната пропагандна машина, особено след разпадането на СССР, и в допълнение, появата на огромно количество "свободни" професии, което крие реалната подкрепа на държавата в условията на оттеглянето на реалната икономика в страни с евтина работна ръка. И като че ли сегашната ситуация заби последния гвоздей в ковчега на марксистката теория. Но, както е обичайната практика, животът е много по-интересен, отколкото всички човешки планове, в нашия конкретен случай на капиталиста.

Проблемът се оказа в това, че механизмът за стимулиране на търсенето (което му позволи драстично да увеличи както числеността на "средната" класа, така и продължителността на пребиваването в нея) се оказа краен във времето ... Така че днес възникна въпросът за това какво равнище на живот може да подсигури модерната икономика за голяма част от населението дори на развитите страни и как това ниво корелира с понятията за "средна" класа.

Ако изхождаме от нашата теория, това равнище е значително по-ниско от най-ниското ниво, съответстващо на понятиято "средна" класа. Това означава, че по-голямата част от нея (преобладаващото количество), ще трябва да забравят за отделно жилище (още повече пък и като собственост), и за собствен автомобил ... И тогава ще се появи отново колосално количество  представители на тази класа, които "няма какво да губят освен веригите си".

Но проблемът е, че те нямат пролетарското съзнание (няма кой да им формира такова съзнание?). Това означава, че не е изключено този процес да бъде прихванат от други сили (например, религиозни или национални екстремисти). Така че ни очакват доста трудни времена, докато не е напълно ясно кой ще победи!

__________________

* Тук можете да прочетете на български препоръчаната от Михаил Хазин книга на К. Маркс и Фр. Енгелс "Манифест на Комунистическата партия"